Решение № 15304 от 16.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8038/2014 г.

Решение № 15304 от 16.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8038/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Тодор Димов Георгиев от гр. Пловдив против решение № 5923/30.04.2014 г., постановено по адм. дело № 14679/2013 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение, с което е отхвърлена жалбата му против заповед рег. № К-889/30.08.2013 г. на министъра на вътрешните работи за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на служебното му правоотношение. Касаторът твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробни съображения, изложени в касационната жалба и в писмени бележки от пълномощника адв. Емануил Йорданов, обосноваващи посочените оплаквания, касаторът моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отменена оспорената заповед. Претендира присъждане на направените разноски пред двете инстанции. Ответникът по касационната жалба - министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния представител юрисконсулт Анелия Узунова, оспорва жалбата. В писмени бележки се излагат съображения за правилност на решението. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че правилно е отхвърлена жалбата против заповедта за уволнение, тъй като служителят е допуснал нарушение на ограничението по чл. 172, ал. 2, предложение второ от Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/ да не осъществява политическа дейност. Върховният административен съд, петчленен състав, като взе предвид наведените доводи и доказателствата по делото, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на тричленен състав на Върховния административен съд, пето отделение, е отхвърлена жалбата на Тодор Димов Георгиев против заповед рег. № К-889/30.08.2013 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 224, ал. 2, т. 1 и чл. 227, ал. 1, т. 2, предложение първо ЗМВР, чл. 228, т. 1 и чл. 245, ал. 1, т. 8 ЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение. За да постанови това решение съдът е приел, че заповедта е законосъобразна като издадена от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон, както и в съответствие с целта на закона. Съдът е посочил, че обобщената справка, съдържаща всички данни по случая, е била изготвена на 10.07.2013 г. и от тази дата тече срокът за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 225, ал. 1 ЗМВР. Затова е приел за неоснователно възражението на жалбоподателя, че е допуснато нарушение на чл. 225, ал. 1 ЗМВР, изразяващо се в това, че наложеното му наказание е след изтичането на законоустановения срок, който според последния започва да тече от 10.04.2013 г., когато е подал заявление за отпуск по реда на чл. 104, ал. 1-3 от Изборния кодекс (отм.). Относно съответствието на заповедта с материалния закон, съдът е приел, че като е участвал в изборите за народни представители чрез включването му в кандидатската листа на Политическа партия /ПП/ "Нова алтернатива" в Избирателен район 16 - Пловдив, жалбоподателят Тодор Димов Георгиев е допуснал нарушение на забраната на чл. 172, ал. 2, предложение второ ЗМВР служител на МВР да осъществява политическа дейност. Служителят е подал заявление да му бъде разрешен специално предвидения за целта отпуск по чл. 212, ал. 1, т. 9 ЗМВР, но такъв не му е бил разрешен от министъра на вътрешните работи. Според съда, прекъсването на изпълнението на служебните задължения, съгласно разпоредбата на чл. 65, ал. 2 от Конституцията, означава служителят да не изпълнява дейността си в тази служба и каквито и да е функции, свързани с нея, което е едно фактическо състояние, което не се отразява на правния му статус. След като на жалбоподателя не е бил разрешен специалният отпуск по чл. 212, ал. 1, т. 9 ЗМВР, участието му в изборите за народни представители през м. май 2013 г. представлява нарушение на забраната по чл. 172, ал. 2, предложение второ ЗМВР, поради което правилно на служителят е наложено дисциплинарно наказание "уволнение". Административният орган в случая действа при условията на обвързана компетентност съгласно чл. 227, ал. 1 ЗМВР, вр. чл. 230, ал. 1 и 2 ППЗМВР. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е неправилно. От фактическа страна по делото е установено, че Тодор Димов Георгиев, касатор в настоящото производство, преди издаване на обжалваната пред съда заповед е заемал длъжността полицейски инспектор VI степен в Териториална полиция на група "Охранителна полиция" в Районно управление "Полиция" - Септември при ОДМВР-Пазарджик, като държавен служител категория Г - I степен. От представените с административната преписка писмени доказателства се установява, че с решение № 29-НС/06.04.2013 г. на Районна избирателна комисия 16 - Пловдив относно регистриране на кандидатската листа на ПП "Нова алтернатива" за участие в изборите за народни представители на 12 май 2013 г., Тодор Димов Георгиев е бил вписан в листата под № 8. На 10.04.2013 г. същият е подал изрично писмено заявление до министъра на вътрешните работи с искане да му бъде разрешен 20 работни дни неплатен служебен отпуск на основание чл. 212, ал. 1, т. 9 ЗМВР, считано от 12.04.2013 г., тъй като е регистриран като кандидат за народен представител в 16-ти МИР - гр. Пловдив от гражданската квота на ПП "Нова алтернатива" за предстоящите извънредни парламентарни избори 2013 г. Заявлението е резолирано с текст "Съгласен!" от началник РУП гр. Септември и от директор ОДМВР Пазарджик на 11.04.2013 г. С писмо рег. № К-5673 от 10.05.2013 г. на Дирекция "Човешки ресурси" при МВР директорът на ОДМВР - Пазарджик е уведомен, че министърът на вътрешните работи не е разрешил ползването на поискания от служителя отпуск, за което последният е бил запознат на същата дата. С удостоверение № 67/17.05.2013 г., издадено от ПП "Нова алтернатива" е удостоверено, че Тодор Димов Георгиев не е чл. на партията и е участвал в проведените избори като представител на гражданската квота. Наред с това, безспорно е установено в хода на извършената проверка, че за периода 12.04.2013 г. - 12.05.2013 г. служителят е преустановил изпълнението на служебните си задължения, не е бил на работа и не са му възлагани каквито и да било задачи във връзка с изпълнение на служебните му задължения. По делото няма данни служителят да е участвал в изборите по друг начин, освен чрез регистрирането му като кандидат за народен представител от листата на ПП "Нова алтернатива" за извънредните парламентарни избори на народни представители през м. май 2013 г. При тази безспорна фактическа обстановка, спорът по делото е правен и е свързан с отговора на въпроса дали, като е регистриран като кандидат за народен представител в кандидатската листа на ПП "Нова алтернатива" за парламентарните избори, служителят на МВР Тодор Георгиев е допуснал нарушение на установената в чл. 172, ал. 2 ЗМВР забрана за нарушаване на политическия неутралитет. По този съществен въпрос касаторът поддържа, че в действителност не е осъществявал политическа дейност и като се позовава на чл. 65 от Конституцията, твърди, че се е възползвал от конституционно установеното му право да се кандидатира за народен представител. Правилно първоинстанционният съд е приел, че участието в листата на ПП "Нова алтернатива" за предстоящите парламентарни избори представлява политическа дейност. Съгласно чл. 2, ал. 2 от Закона за политическите партии, политическите партии съдействат за формиране и изразяване на политическата воля на гражданите чрез избори или по други демократични начини. Следователно, участието в избори, с което се съдейства за формиране и изразяването на политическата воля, представлява именно политическа дейност. Даденото от страна на служителя съгласие да бъде включен в кандидатската листа за народни представители, съответно - включването му в кандидатската листа на посочената партия, представлява изразна форма на осъществяване на политическа дейност от страна на служителя. Правилен е също извода на тричленния състав по направеното от оспорващия възражение за това, че в обжалваната заповед не е ясно посочено кое от основанията на чл. 224, ал. 1 ЗМВР е налице във връзка с уволнението. В мотивите на заповедта ясно са формулирани констатираните нарушения и е направена препратка към становището на дирекция "Човешки ресурси", в което подробно са описани нарушените разпоредби, а жалбоподателят е бил запознат с него. Поради това не е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаване на заповедта. Настоящият петчленен състав в своето мнозинство, не споделя извода на тричленния състав на съда относно съответствието на заповедта с материалния закон. В чл. 172, ал. 2 ЗМВР (отм.) е предвидено, че служителите на МВР не могат да членуват в политически партии, да осъществяват политическа дейност, за изразяват политически възгледи, както и да предприемат други действия по служба, с които се нарушава политическия им неутралитет. Според чл. 104, ал. 1 от Изборния кодекс (отм.), кандидатите, които заемат държавна служба, с изключение на кандидатите за общински съветници, прекъсват изпълнението й след регистрацията си и ползват по избор неплатен служебен или платен годишен отпуск за периода от регистрацията до обявяване на резултатите от изборите включително. В чл. 212, ал. 1, т. 9 ЗМВР - отм. /в приложима за случая редакция съгласно ДВ бр. 44/2012 г. м./ е предвидено, че държавните служители в МВР имат право на неплатен служебен отпуск по реда на чл. 104, ал. 1-3 от Изборния кодекс. Същевременно, в чл. 65 от Конституцията е установено, че за народен представител може да бъде избиран български гражданин, който няма друго гражданство, навършил е 21 години, не е поставен под запрещение и не изтърпява наказание лишаване от свобода, като според ал. 2, кандидатите за народни представители, които заемат държавна служба, прекъсват изпълнението й след регистрацията си. Първоинстанционният състав на съда неправилно е направил разграничение между фактическото преустановяване на дейността на служителя и неговия правен статус, въпреки че е приел за установено, че служителят действително е прекъснал изпълнението на заеманата от него държавна служба след подаването на заявлението си за отпуск. Настоящият състав намира, че на правото на служителя да ползва полагаемия му се отпуск по чл. 104, ал. 1 от Изборния кодекс (отм.) съответства задължението на министъра на вътрешните работи да разреши ползването на този отпуск, като това задължение следва да бъде изпълнено своевременно. В случая, като не е разрешил на служителя на МВР Тодор Георгиев законно регламентирания в чл. 104, ал. 1 от Изборен кодекс (отм.). отпуск за участие в парламентарни избори като кандидат за народен представител, министърът на вътрешните работи е накърнил признатото от Конституцията на Република България право на служителя да бъде избиран. Наред с това, служителят е бил ограничен чрез несвоевременното произнасяне на министъра по подаденото до него искане за ползване на специалния вид отпуск. След като служителят е подал заявление за ползване на отпуск, упражнил е правото на избор относно вида на отпуска /платен или неплатен/ и е преустановил изпълнението на държавната служба, не може да се приеме, че е допуснал посоченото в заповедта за уволнение нарушение на забраната по чл. 172, ал. 2, предложение второ ЗМВР (отм.). Поради изложените съображения, неправилно първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед на министъра на вътрешните работи е издадена при спазване на материалния закон. Служебното правоотношение на Тодор Георгиев в случая е прекратено без по отношение на него да са изпълнени предпоставките по чл. 172, ал. 2, предложение второ ЗМВР. Обжалваното съдебно решение е неправилно и следва да бъде отменено, а поради това, че спорът е изяснен от фактическа страна, на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да бъде постановено решение по същество, с което да бъде отменена заповед рег. № К-889/30.08.2013 г. на министъра на вътрешните работи, с която е прекратено служебното правоотношение на Тодор Димов Георгиев. При този изход на спора искането на касационния жалбоподател за присъждане на направените разноски е основателно, като искания за присъждането им са направени своевременно и пред двете съдебни инстанции. От доказателствата по делото се установява, че същият е направил общо разноски за двете инстанции в размер на 800 лв. за заплатени адвокатски възнаграждения за двете инстанции /по 400 лв. за първата и за касационната инстанции, видно от приложените по делото договори за правна защита и съдействие, съответно от 29.01.2014 г. и от 24.09.2014 г./. Поради това следва да бъдат присъдени разноски в размер общо на 800 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,