Решение № 478 от 15.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7824/2015 г.

Решение № 478 от 15.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7824/2015 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост /ЗДС/.

Образувано е по жалба на Румен Георгиев Янев, Павлена Маринова Янева, Даниела Асенова Конева, Емил Георгиев Бонев, Тони Георгиев Бонев, Весела Георгиева Атанасова, Ивета Георгиева Огнянова и Иван Маринков Конев, в качеството им на наследници на Маринко Конев Стефанов и Коне Стефчов Стоичков, против Решение № 438 на Министерския съвет на Република България от 12.06.2015 г, за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Път II-18 "Софийски околовръстен път" от км 0+780 до км 6+300" и обект "Път II-18 "Софийски околовръстен път" от км 0+780 до км 6+300" - изместване и реконструкция на съоръжения на други ведомства" на територията на Столична община, област София (Решение № 438), в частта относно определения размер на паричното обезщетение за следните имоти, намиращи се в землището на село Мрамор, район Връбница, Столична община:

• имот с идентификатор 49206.2680.4 с обща площ от 14,722 дка, от които подлежащи на отчуждаване от наследниците на Маринко Конев Стефанов 6,344 дка - с определено парично обезщетение в размер на 83 024,00 лв.;

• имот с идентификатор 49206.2684.8 с площ от 1,263 дка, изцяло отчужден от наследниците на Маринко Конев Стефанов, находящ се в с. Мрамор, район Връбница, Столична община - с определено парично обезщетение в размер на 16 529,00 лв.

• имот с идентификатор 49206.2685.5 с обща площ от 6,745 дка, от които подлежащи на отчуждаване от наследниците на Коне Стефчов Стоичков 5,200 дка - с определено парично обезщетение в размер на 68 052,00 лв.

С определение № 10030/30.09.2015 г. по адм. дело № 8093/2015 г. по описа на ВАС, към настоящото производство е присъединена и жалбата на Иван Веселинов Димитров и Борислава Борисова Байчева, подадена в качеството им на наследници на Маринко Конев Стефанов и Коне Стефчов Стоичков, имаща за предмет законосъобразността на определено обезщетението за отчуждените поземлени имоти № 49206.2685.5 и № 49206.2680.4.

Жалбоподателите твърдят, че определените от административният орган размери на обезщетенията са занижени и не съответстват на действителната пазарна стойност на имотите.

Ответникът по жалбата - Министерски съвет на РБ, редовно призован, се представлява от юриск. Георгиева, която оспорва жалбата и твърди, че размерът на дължимото обезщетение за отчуждените части от процесните имоти, определени от административния орган на основание чл. 32, ал. 3, т. 2 от ЗДС, е съобразен с изискването на закона за равностойно парично обезщетение.

Заинтересованите страни - министърът на регионалното развитие и благоустройството, министърът на финансите и Агенция "Пътна инфраструктура"- поддържат становище за неоснователност на жалбата и законосъобразност на решението в оспорената му част.

Жалбата е предявена от надлежни страни- адресати на решението на МС, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на АПК и в срока по чл. 38, ал. 1 от ЗДС, поради което е допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения:

В процедура по чл. 34а във връзка с чл. 33 и чл. 34б от ЗДС с решение № 438/12.06.2015 г. на Министерския съвет са отчуждени от наследниците на Маринко Конев Стефчов 6,344 дка от имот (нива) с идентификатор 49206.2680.4 с обща площ от 14,722 дка за сумата от 83 024 лв. и изцяло имот (нива) с идентификатор 49206.2684.8 с площ от 1,263 да за сумата от 16 529 лева.

Със същото решение, но от наследниците на Коне Стефчов Стоичков, са отчуждени 5,200 дка от имот (нива) с идентификатор 49206.2685.5 с обща площ от 6,745 дка за сумата от 68 052 лева.

Видно от представените по делото кадастрални скици на имотите от 4.08.2015 г., същите съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-38/15.07.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК, имат начина на трайно предназначение като земеделски земи и начин на трайно ползване като ниви. Собствеността, параметрите на имотите и местонахождението им, съгласно скиците, съвпадат с установеното в хода на административното производство.

От представената административна преписка се установява, че административният орган е изготвил независима оценка на имотите съгласно предоставените на оценителя от Агенцията по вписванията пазарни свидетелства, при което е определен сега оспорвания размер на дължимите обезщетение за отчуждените имоти.

По делото са допуснати, изслушани и приети основна и допълнителна съдебно-оценителни експертизи с вещо лице Веселка Дановска, в които експертът е обсъдил пазарни аналози за имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждаваните, в рамките на относимия период по § 1а от ДР на ЗДС - 2.04.2015 г. - 2.04.2014 г.

Съгласно основната СОЕ, приета в с. з. от 2.11.2015 г., дължимото парично обезщетение за отчуждените процесни имоти е както следва: 88 262,93 лева за отчуждените 6,344 дка от имот с КИ 49206.2680.4; 72 346,66 лева за отчуждените 5,200 дка от имот с КИ 49206.2685.5 и 38 747,18 лева за отчужденият имот 49206.2684.8 с площ от 1,263 дка. При оценяването на имоти 49206.2680.4 и 49206.2685.5 вещото лице е изследвало 9 (девет) пазарни аналога, касаещи сделки със земеделски земи в район "Връбница" - селата Мрамор и Волуяк и подробно описани в Приложение 1. При разпита на вещото лице в с. з. от 2.11.2015 г., същото не поддържа варианта на експертизата, изготвен въз основа на 8 (осем) пазарни аналога, посочен като Приложение 1 - втори вариант, при който е изключен нотариален акт от 11.12.2014 г.

При оценяването на имот 49206.2684.8, вещото лице е приело, че пазарната му стойност следва да се определи при съпоставяна със сделки, имащи за предмет урбанизирани имоти, тъй като процесния имот е попадал изцяло в урбанизирана територия - територия за транспортна инфраструктура, преди влизане в сила на ПУП-а, предвиждащ изграждането на националния обект. В тази връзка вещото лице е използвало четири пазарни аналога, подробно описани в Пр. 2 към експертизата, касаещи имоти намиращи се в близост до отчуждавания и имащи сходни градоустройствени характеристики.

С определение по хода на делото от 9.11.2015 г., съдът е допуснал назначаването на допълнителна СОЕ със задачи да се определи стойността на обезщетението за частите от имоти с КИ 49206.2680.4 и 49206.2685.5 съгласно представената по делото комбинирана скица и на основание чл. 32, ал. 3, т. 1 от ЗДС. Съгласно изготвеното допълнително заключение от 2.12.2015 г., дължимото равностойно парично обезщетение за отчуждените части е в размер на 102 765,40 лева за имот с КИ 49206.2680.4 и в размер на 75 867,49 за имот с КИ 49206.2685.5. Допълнителното заключение е изготвено при констатирания от вещото лице факт, че двата имота в по-голямата си площ са били извън регулационния план от 1994 г., а включените в него части, не са били нанесени в кадастралната основа на плана. В обясненията си дадени в с. з. от 7.12.2015 г., вещото лице е посочило, че паричните стойности на предложеното обезщетение в допълнителното заключение са съобразени, както с частите, които са включени в регулационния план от 1994 г., така и с тези извън обхвата на плана.

Настоящият съдебен състав на ВАС кредитира изцяло Приложение 1 от основната СОЕ, касаещ РПО за имоти с идентификатори 49206.2680.4 и 49206.2685.5, но не кредитира Приложение 2 от основната СОЕ, касаещ РПО за имот 49206.2684.8.

Заключението по основната СОЕ, в частта на му на Приложение 1, единствено отговаря на изискванията на чл. 32, ал. 2 от ЗДС във вр. с § 1а, т. 1, т. 2 и т. 4, б. "а" и "в" от ДР на ЗДС и същото като обективно и компетентно изготвено следва да се кредитира при преценката на съда относно законосъобразността на определените в административния акт размери на дължимите обезщетения за отчуждаваните части от имоти 49206.2680.4 и 49206.2685.5.

Съдът не кредитира Приложение 2 от основната СОЕ, касаещ РПО за имот 49206.2684.8. Видно от събраните по делото доказателства, имот 49206.2684.8 макар да се намира в границите на действащ регулационен план от 1994 г, предхождащ приемането на парцеларния план на процесния национален обект през 2014 г., е неурегулиран и има траен начин на фактическо ползване - земеделска земя. Този факт се удостоверява и от неоспорените по делото скица на имота, отразяващи данните от кадастралната карата и вписванията в кадастралните регистри по отношение на имота. Макар във времето да са налице регулационни предвиждания за имота - като територия на транспортната инфраструктура, то същите са останали неосъществени като краен резултат и имотът е запазил начина си на трайно предназначение земеделска земя - нива, поради което същият следва да бъде оценяван като такава на основание § 1, т. 2а от ДР на ЗДС.

Нещо повече - дори да се приеме, че имотът следва да се остойности като урбанизирана територия, то липсва сходство между отчуждаваният имот и ползваните от вещото лице пазарни аналози.

Съгласно регулационният план от 1994 г. имотът е с предназначение "за транспортна инфраструктура" и е част от м. "бул. Ломско шосе". Нито едно от пазарните свидетелства, посочени в Приложение 2, няма сходни характеристики, позволяващи обективна оценка на пазарната стойност на отчуждавания имот. Постановлението за възлагане от 24.04.2014 г. (л. 537), установява стойност на имот "нива" към 24.02.2012 г. и променен статут след тази дата като урбанизирана територия с начин на трайно предназначение "за друг вид производствен, складов обект". Нотариален акт от 28.11.2014 г. (л. 538), свидетелства за сделка с имот "с трайно предназначение: Урбанизирана, с начин на трайно ползване: друг обществен обект, комплекс". Сделките от 28.05.2014 г. (л. 540) и 05.03.2015 г. (л. 542) свидетелстват за продажба на имоти с "ниско застрояване".

С оглед устройствените характеристики на сравняваните имоти, съдът намира, че не е налице сходство (подобност), съгласно разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от ЗДС, позволяващо установяването на пазарна цена на отчуждавания имот.

При така изложеното и на основание § 1, т. 2а от ДР на ЗДС, съдът счита, че имот 49206.2684.8 правилно е разглеждан от административния орган като земеделска територия "нива", но доколкото този имот е сходен с имоти 49206.2680.4 и 49206.2685.5, а за същите вече бе установено в мотивите, че са подценени в отчуждителното решение, съдът намира, че обезщетението за имота следва да бъде съобразено със стойностите за декар площ, посочени в Приложение 1 на основаната СОЕ. Тази стойност е 13 912,82 лева, което води до извод, че равностойното парично обезщетение за имота с площ от 1,263 дка възлиза на 17 571,89 лева.

Ще са касае до остойностяването по допълнителната СОЕ на имоти 49206.2680.4 и 49206.2685.5 като урбанизирана територия, то за тях не бе доказано, че са засегнати или включени в регулационния план от 1994 г. по начин, който да изключва фактическата или правна възможност за тяхното ползване и разпореждане като земеделска земя.

Не следва да бъде кредитирано заключението на основната СОЕ, обективирано във втори вариант към Приложение № 1, изготвено при изключване нотариален акт № 100, том II, рег. № 7820, дело № 248/2014 г. на нотариус Ц. Матова. Този нотариален акт свидетелства за сключена на 11.12.2014 г. сделка за покупко-продажба, сключена между търговец и физически лица, имаща за предмет нива с площ от 14,148 дка, намираща се в землището на село Мрамор, район "Връбница", Столична община, към който имот има ограничения на ползването, свързани с преминаващия през него газопровод. Съдът като съобрази дадените обяснения от вещото лице, че ограниченията на ползване на практика нямат определящо значение за земеделското ползване на имота като нива, както и като съобрази, че въпреки известните на купувача ограничения, същия е заплатил най-високата цена на кв. м. за нива в изследвания по делото период 2.04.2015 г. - 2.04.2014 г., както и като констатира, че по делото не са представени доказателства, установяващи, че цената на имота зависи от неописани в нотариалния акт обстоятелства, изключващи сходност между коментирания имоти и отчуждаваните такива, то следва да се направи извод, че сделката между купувачът "Джи Пи Груп"ООД и продавачите Иво Велинов Раев и Анелия Дашкова Раева от 11.12.2014 г. е годно пазарно свидетелство.

Предвид гореизложеното жалбата следва да се уважи, като обезщетението за отчуждените недвижими имот следва да бъде увеличено съобразно изложените до тук мотиви.

В полза на жалбоподателите: Румен Георгиев Янев, Павлена Маринова Янева, Даниела Асенова Конева, Емил Георгиев Бонев, Тони Георгиев Бонев, Весела Георгиева Атанасова, Ивета Георгиева Огнянова, Иван Маринков Конев, с оглед изхода от делото следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер общо на 1000 /хиляда/ лева, включващи 600 лв. адвокатско възнаграждение и 400 лева възнаграждения за вещо лице.

Водим от изложеното, Върховният административен съд