Решение № 1993 от 9.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6340/2010 г.

Решение № 1993 от 9.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6340/2010 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Социални дейности на Министерството на отбраната" (ИА "СДМО") против решение № 436 от 15.03.2010 г., постановено от Административен съд София - град (АССГ) по адм. дело № 5028/2009 г. По изложени доводи за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на решението се иска отмяната му. Ответникът - Мария Иванова Константинова, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, констатира, че касационната жалба е подадена в срок от страна с правен интерес от оспорването и е процесуално допустима. За да се произнесе по нейната основателност, съобрази следното: С обжалваното решение АССГ е отменил заповед № ЧР-09-51 от 22.05.2009 г. на изпълнителния директор на ИА "СДМО", с която на осн. чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) е прекратено служебното правоотношение на Константинова за длъжността "началник отдел" на Централен военен клуб в Териториална дирекция София на Главна дирекция "Управление на социалните дейности" в ИА "СДМО", считано от 22.05.2009 г. За да постанови този резултат, съдът е приел, че актът е издаден при липса на материалноправното основание за прекратяване на служебното правоотношение на служителката. Фактическата обстановка е правилно установена и не се оспорва от страните. Съдебноадминистративният спор е съсредоточен върху въпроса дали съществуват всички елементи на фактическото състояние - "съкращаване на длъжност". До прекратяване на служебното правоотношение ответницата в настоящото производство е заемала длъжността "началник отдел" на Централен военен клуб в Териториална дирекция София на Главна дирекция "Управление на социалните дейности" в ИА "СДМО" с НКД11326004. С ПМС № 43 от 19.02.2009 г., в сила от 27.02.2009 г., са направени изменения в Устройствен правилник на Изпълнителна агенция "Социални дейности на МО", на 14.05.2009 г. е изготвено ново длъжностно разписание на Агенцията, утвърдено от изпълнителния директор, в сила от 15.05.2009 г. Първоинстанционният съд е сравнил длъжностните разписания № А - 7 от 27.02.2009 г. и № А - 8, в сила от 19.12.2009 г., сравнил е и поименните длъжностни разписания на ИА "СДМО", в сила към 20.05.2009 г. и към 10.06.2009 г. и е установил следното: след извършените в ИА "СДМО" структурни промени е съкратена бройката началник отдел "Централен военен клуб", заемана от Константинова; в отдел "Административно, информационно и техническо обслужване" към Главна дирекция "Управление на социални дейности" преди и след промяната има по 10 щатни бройки за длъжността "главен експерт", които са вакантни; отдел "Резиденция Лозенец" в ТД - София е трансформиран в отдел "Представителни мероприятия", като са запазени щатните бройки, включително вакантната бройка за длъжността "началник отдел" в "Резиденция Лозенец" с НКД11326004. В новосъздадения отдел "Представителни мероприятия" е създадена длъжността "началник отдел" с НКД 11326004, която е незаета. При съпоставка на двете длъжности "началник отдел на "Централен военен клуб" и "началник отдел на "Представителни мероприятия" е установено, че функциите, задълженията и отговорностите, характеризиращи двете длъжности съвпадат, изискванията за образователна степен, предвидени в поименните длъжностни разписания съвпадат, тъй като и за двете длъжности се изисква образователно-квалификационна степен "бакалавър". При така установените релевантни за спора факти АССГ е приел, че липсва материалноправното основание за прекратяване на правоотношението на Константинова, защото заеманата от нея длъжност продължава да съществува като съвкупност от функции, задължения и отговорности. Решението е правилно. За да е налице "съкращаване на длъжността" по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл с оглед легалната дефиниция на понятието "длъжност в администрацията", дадена в чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на единния класификатор на длъжностите в администрацията, приета с ПМС № 47 от 01.03.2004 г., е необходимо кумулативно да са налице две предпоставки - длъжността да е отпаднала като нормативно определена позиция и пълно премахване на функциите, задачите и задълженията на тази длъжност или тяхното изменение да е толкова значително, че новата им съвкупност и изискванията за тяхното осъществяване да налагат извод за качествено нова длъжност. Не е достатъчно да има промяна на наименованието или структурни размествания в администрацията. В тежест на органа по назначаването е да докаже, че родовите функции на държавния служител като съдържание на извършваната от него работа са съкратени и няма да бъдат изпълнявани от други служители, макар и на длъжност с различно наименование или в различна структурна единица в съответната администрация. В настоящия случай се установи, че длъжността "началник отдел Централен военен клуб" не съществува като наименование в поименното длъжностно разписание, в сила от 10.06.2009 г., но новосъздадената длъжност "началник отдел Представителни мероприятия" - вакантна, се характеризира със същите функции, задачи и задължения с единственото допълнение, че включва задължение да организира провеждането на мероприятия и ползването на залите освен в Централния Военен клуб, също и в Резиденция Лозенец. На практика това не представлява добавяне на нови функции, водещи до качествено нова длъжност, какъвто е основният касационен довод, а по същество представлява разширяване на обхвата на наличните функции по експлоатация и управление по отношение на добавения обект. По изложените съображения настоящият съдебен състав на ВАС намира, че решението е правилно, постановено при липса на сочените отменителни основания и следва да се остави в сила. При този изход на делото искането за присъждане на деловодни разноски в полза на ответника е основателно и ИА "СДМО" следва да се осъди да заплати на Мария Иванова Константинова сумата 550 лева разноски, представляващи адвокатско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, Върховният административен съд, пето отделение