Решение № 64 от 16.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1517/2010 г.

Решение № 64 от 16.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1517/2010 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Бонка Дечева Производство по чл. 307, ал. 2 от ГПК. Постъпила е молба от Л. С. Н., с която иска да се прогласи за нищожно решение от 02.07.2007 г. по гр. д. № 60/2007 г. на К. РС в частта, с която е отхвърлен иска за делба на втория жилищен етаж от сградата - северен близнак, построена в УПИ ХVI-1538 от кв. 60 по плана на К., като твърди, че е налице престъпно обстоятелство - един от разпитаните свидетели С. Д. Н. е дал лъжливи показания и наличие на новооткрити доказателства, които опровергават извода на съда за липса на съсобственост между него и ответниците на втория жилищен етаж - данъчни декларации на В. С. от 2004 г. и на В. И. от 1998 г., справка от МДТ К. и строително разрешение № 46/1979 г. По същество молителя, чрез пълномощника си не поддържа първото основание по чл. 303, ал. 1, т. 2 от ГПК. Ответниците по молбата В. А. С. и С. А. С. оспорват молбата, като недопустима, или неоснователна, Считат, че представените доказателства не са нови и по декларациите, ВКС вече се е произнесъл по молба за отмяна, а и са неотносими към спора. Молят да се остави без уважение, като им се присъдят деловодни разноски. Върховен касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като разгледа молбата и данните по делото, намира следното: Съдът приема, че е сезиран с молба за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 и 2 от ГПК, предвид твърдяните основание - престъпно обстоятелство и наличие на нови доказателства, които не са основания за нищожност на съдебно решение. Молбата е подадена на 07.09.2010 г. от надлежна страна и е против решение, което е влязло в сила на 26.02.2009 г. С оглед твърдението за наличие на нови доказателства и за престъпно обстоятелство, съдът приема, че е спазен тримесечния срок. С решение № 238 от 13.05.2010 г. по гр. д. № 745/2009 г. на ВКС I гр. о. е разгледана молба за отмяна подадена от Л. Н. против същото решение на основание, чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК и е оставена без уважение. Представена е били декларация по ЗМДТ от В. С., но в решението не се коментира от коя година е, поради което настоящия състав на ВКС счита, че не може да формира категоричен извод за преклудиране на искането по представените с настоящата молба доказателства. Разгледана по същество, молбата е неоснователна. За да постанови атакуваното решение, съдът е констатирал, следното: С н. а. № ***/1966 г. С. Н. И. и Р. Н. купуват празно дворно место с площ 1128 кв. м., което е идентично с УПИ ХVI-1538 от кв. 60 по плана на К., върху което със строителни книжа построяват сграда. С делбен протокол от 03.10.1977 г. прекратяват съсобствеността върху нея, като наследодателят на страните С. И. и съпругата му В. И. получават в дял северния близнат, състоящ се от сутеренен етаж и жилищен етаж. Със нотариално заверено заявление от 20.01.1978 г. по чл. 56, ал. 2 от ЗТСУ /отм./: С. и В. И. отстъпват на сина си А. правото на надстрояване за втори жилищен етаж Наследодателят Стоил И. умира 1987 г. и оставя преживяла съпруга, която умира 2000 г. и двама сина Л. и А. През 1999 г. умира А., който е наследен от ответниците С. и В. С. Съдът е приел, че втория жилищен етаж не е съсобствен с ищеца Л. Н., тъй като наследодателите му са учредили право на строеж за притежаваната от тях * ид. ч., а за останала 1/2 ид. ч., тъй като другия съсобственик Р. В. и съпругата му не са учредили право на строеж, А. С. го е придобил по давност. Въззивният съд е оставил в сила решението на РС, а ВКС не е допуснал въззивното решение до касационен контрол поради липса на основанията по чл. 280, ал. 1 от ГПК. В молбата за отмяна, по която е образувано настоящото производство се съдържат две основания за отмяна - по чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК, но тъй като по същество не се поддържа основанието по чл. 303, ал. 1, т. 2 от ГПК, съдът не се произнася по него. По основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК се представят данъчни декларации на В. С. от 2004 г. и на В. И. от 1998 г. и справка от МДТ К. и строително разрешение № 46/04.07.1979 г., за които се твърди, че опровергават извода на съда за липса на съсобственост между молителя /ищец по иска за делба/ и ответниците на втория жилищен етаж За да е налице основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК е необходимо представените доказателства да са новооткрити и страната да не е могла да се снабди с тях, да установяват нови обстоятелства, които страната не е могла да узнае в хода на производството въпреки положената грижа и те да са от съществено значение за изхода от спора. Посочените предпоставки следва да са налице кумулативно. Представените декларации на В. С. от 2004 г. и на В. И. от 1998г не са новооткрити. Молителят е могъл да се снабди с тях в хода на разглеждане на производството. Предвид отразеното в тях, те не са и от съществено значение за изхода от спора, защото не биха променили извода на съда за липса на съсобственост между молителя и ответниците на втори жилищен етаж. В. И. е декларирала частта си от дворното место и първия жилищен етаж. Дори да бе декларирала втория етаж, това не променя факта, че тя не е съсобственик в него предвид това, че със съпруга си са учредили право на строеж за него, а суперфицията изключва приращението, като способ за придобиване. Съдът е приел, че по приращение Р. В. не е станал собственик на другата * ид. ч. от втория жилищен етаж от сградата северен близнак, тъй като презумпцията на чл. 92 от ЗС е опровергана, защото наследодателят на ответниците е придобил тази идеална част по давност. Молителят не е негов правоприемник и въпросите за придобивната давност не се отнасят до неговите права. В този смисъл данните и в двете декларации са неотносими към предмета на спора. В. С. е декларирала през 2004 г. съсобственост върху втория етаж с брат си С. и това по никакъв начин не оборва приетото от съда, че притежават този етаж на основание реализирано право на строеж за * ид. ч. и по давност за другата идеална част, демонстрирана по отношение на другия съсобственик на дворното место, който не е праводател на молителя. Дори тази идеална част да не е придобита по давност от праводателя на ответниците и от тях самите, то това няма да доведе до съсобственост с молителя. Представената справка от МДТ [населено място] № 11-03-7/06.02.2008 г. съдържа информация за това как е декларирано дворното место и къщата. По изложените съображения, тази справка също не е доказателство, което би променило решаващия извод на съда за постановяване на атакуваното решение. Тя не е и новооткрито доказателство, тъй като е била приложена под № 22 към молба на молителя от 19.03.2009 г. С. разрешение № 46 от 1979 г. е за изграждане на вилна сграда и е на името на наследодателя на ответниците А. Н. То не опровергава извода на съда за учредено право на строеж за * ид. ч. от наследодателите на молителя за втория жилищен етаж, за който е отхвърлен иска за делба. Следователно за нито едно от представените доказателства не са налице предпоставките по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК, поради което на това основание молбата е неоснователна и следва да се остави без уважение. Съобразно този резултат, на ответника по молбата следва да се присъдят претендираните от него деловодни разноски за това производство в доказания размер 550 лв. По изложените съображения, Върховен касационен съд, първо гражданско отделение