Решение № 1210 от 28.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14883/2008 г.

Решение № 1210 от 28.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14883/2008 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Иван Трендафилов С решение от 21.10.2008 г. по адм. д. № 6491 от 2008 г. Върховният административен съд - V отделение е оставил в сила решението от 5.03.2008 г., постановено по адм. д. № 4001 от 2006 г. на Софийския градски съд. С решението на градският съд е отхвърлена жалбата на Симеон Иванов Николов от София против заповед № 843 от 24.07.2006 г. на председателя на Агенцията за държавна и финансова инспекция, с която поради съкращаване на длъжността е прекратено на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДсл служебното му правоотношение като старши юрисконсулт в агенцията. В молбата си за отмяна по реда на чл. 239 АПК молителят Симеон Иванов Николов иска да бъде отменено издаденото решение по адм. д. № 4001 от 2006 г. на Софийския градски съд, потвърдено с решение на Върховния административен съд, V отделение по адм. д. № 6491 от 2008 година. Молбата е неоснователна. Отмяна на влязъл в сила съдебен акт е извънреден способ за правна защита при изчерпателно изброени в закона отменителни основания, които са различни от тези за касационно обжалване. Изчерпателното изброяване на отменителните основания в чл. 239 АПК очертава и пределите на компетентност на Върховния административен съд да допусне отмяната. Когато заинтересованата страна се позовава на едно или няколко отменителни основания, тя трябва да ги докаже. От друга страна позоваването на страната на едно от основанията за отмяна не дава възможност на Върховния административен съд да допусне отмяна на влязлото в сила решение или определение на основание, което не се сочи от страната. Или с други думи, Върховният административен съд не може да премине служебно от едно на друго отменително основание по чл. 239 АПК. Това е така, защото в случая не се касае до правни квалификации на материалното отношение, а до предоставена от закона процесуална възможност за правна защита на заинтересованата страна. В конкретния случай молителят не само не сочи конкретно кое от основанията по чл. 239 АПК има предвид, но и от обстоятелствената част на молбата му не може да се разбере на кой фактически състав се позовава. От друга страна, изложената от молителя неправилност при постановяване на атакуваното с молбата за отмяна решение на градския съд - не може да има никакво значение - даже тази неправилност да би се явила оправдана фактически - тъй като молителят не би могъл да черпи аргументи за атакуване на решението на градския съд от неправилности, които имат значение при касационното обжалване. Върховният административен съд не обсъжда наведените съображения в молбата за отмяна, тъй като те касаят не основанието за отмяна, а основания за касационно обжалване поради неправилност на изводите на решаващия съд, което обжалване е недопустимо и към което не може да се премине поради извършената проверка от касационната инстанция с решението по адм. д. № 6491 от 2008 г. на Върховния административен съд, което не подлежи на ново обжалване по касационен ред пред петчленен състав. Доколкото в производството за отмяна са представени документи, за които молителят твърди, че са нови писмени доказателства, които ако са били известни на съда, биха мотивирали различен извод досежно основателността на жалбата за отменяване на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, то не са налице условията на чл. 239, т. 1 АПК. За да се уважи молба за отмяна, основана на този текст, необходимо е писмените доказателства, които дават повод да се иска отменяване на влязлото в сила решение, да са новооткрити, т. е. страната да не е могла да знае за същите писмени доказателства при решаване на делото, и същите да имат съществено значение за делото. В представените документи нито се съдържат, нито се сочат нови обстоятелства или нови писмени доказателства. Посочените такива са били известни на страните по делото. Ако все пак молителят счита, че с издаването на тези документи за него са станали известни нови обстоятелства, то следва да се има предвид, че се касае до новосъздадени доказателства, а не за новооткрити. В съдебната практика се приема, че новосъздадените доказателства не могат да послужат като основание за отмяна по чл. 239, т. 1 АПК. Молителят не може да сочи в молбата за отмяна съображения, които имат значение за касационното обжалване. Той трябва да изтъкне не касационни мотиви, а новооткрити обстоятелства и нови писмени доказателства от съществено значение за делото, независимо от всякакви нарушения, извършени при постановяване на решението от съда. Евентуалното твърдение на молителя в смисъл, че делото е било решено при непълнота на доказателствата, тъй като не било установено наличието на съкращение в щата на учреждението, е неоснователно. Съдът решава въз основа на това, което страните са твърдели и доказали в процеса. Задължение е на страните и само на тях да установят с посочени от тях доказателства твърдените от тях обстоятелства. Освен това по делото няма данни, че съдът е отказал да допусне събирането на доказателства, свързани с уволнението на молителя. Ето защо молбата за отмяна по реда на чл. 239 АПК следва да се остави без уважение. По изложените съображения Върховният административен съд, петчленен състав,