Решение № 1939 от 15.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3589/2016 г.

Решение № 1939 от 15.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3589/2016 г., IV о., докладчик председателят Галина Матейска Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник-изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" (ДФЗ), гр. С., подадена чрез процесуалния му представител юрисконсулт Абилов, срещу решение № 16 от 25.02.2016 г. постановено по адм. дело № 180/2015 г. на Административен съд - Т., в частта с която е отменено Уведомително писмо с изх. № 02-250-6500/2898 от 25.09.2015 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014 г. на зам.-изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" - С. и преписката му е върната за ново произнасяне, съгласно дадените в мотивите на решението указания по тълкуването и прилагането на закона. Релевирани са доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, както и поради противоречието му с материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Прави се искане за отмяната му и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което да бъде потвърдена законосъобразността на оспорваното пред административния съд уведомително писмо. Претендира се присъждане на направените разноски за двете инстанции. Ответникът - Р. И. И., чрез пълномощника му адвокат Моренов, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба, като се моли същата да бъде оставена без уважение, а атакуваното съдебно решение да бъде оставено в сила. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок, допустима е, а разгледана по същество е основателна и решението на АС - Т. следва да бъде отменено. Настоящият тричленен състав на Върховния административен съд - Четвърто отделение намира, че касационната жалба е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок от съобщаване на решението, от надлежно упълномощен процесуален представител на страна по чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество, се явява и основателна, по следните съображения: Производството пред Административен съд - Т. е образувано по жалбата на Р. И. И. от с. В., общ. О., против Уведомително писмо с изх. № 02-250-6500/2898 от 25.09.2015 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014 г. на заместник-изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" - С. в частта му, в която са направени намаления в плащанията му по СЕПП и е отказано финансово подпомагане по НР 1. С обжалваното решение № 16 от 25.02.2016 г. по адм. дело № 180/2015 г., Административен съд - Т., четвърти състав е отменил Уведомително писмо с изх. № 02-250-6500/2898 от 25.09.2015 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014 г. на заместник-изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" - С. в частта му, с която са направени намаления в плащанията по СЕПП, и в тази част преписката е върната на административния орган за ново произнасяне, докато в частта на процесното Уведомително писмо (УП), с която е отказано финансово подпомагане по НР 1, жалбата е отхвърлена. За да постанови посочения резултат първата инстанция е приела, че процесното УП в частта му по СЕПП е постановено при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, при неспазване на законовите изисквания за форма и съдържание и в несъответствие с целта на закона. Съдът е кредитирал заключението на изготвената съдебно-техническа експертиза (СТЕ), като е приел, че в конкретния случай административният орган неправилно е определил общите размери на допустимата и недопустимата за подпомагане площ, което съставлява съществено процесуално нарушение, тъй като води до други размери на санкционираната площ и на оторизираната площ, а последното води и до друг размер и на оторизираната сума. На следващо място първоинстанционния съд е счел, че в процесното УП не са изписани всички фактически основания, въз основа на които органът е извел правните си изводи и съществува неяснота, относно дадената от административния орган правна квалификация на определените като недопустими площи, което води до ограничаване както на правото на защита на адресата на УП, така и на правомощието на съда да извърши проверка доколко действителната воля на органа е постановена в съответствие с материалния закон. Недопустимо е волята на административния орган да се предполага от съда. По отношение на оспорването на УП в частта, с която по НР1 е отказано финансово подпомагане съдът е счел, че не е налице процесуално нарушение, което да е съществено, тъй като процентното съотношение на между размера на наддекларираната спрямо установената за подпомагане площ е 63.17 %, т. е. остава над 50 % и крайният резултат не се променя. Преди всичко с оглед очертаване на предмета на касационната проверка следва да бъде посочено, че предмет на настоящото касационно производство е решение № 16 от 25.02.2016 г. постановено по адм. дело № 180/2015 г. на Административен съд (АС) - Т. само в частта, с която е отменено Уведомително писмо с изх. № 02-250-6500/2898 от 25.09.2015 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014 г. на заместник-изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" - С. и преписката му е върната за ново произнасяне, съгласно дадените в мотивите на решението указания по тълкуването и прилагането на закона, както и последицата от този изход на спора - осъждането за разноски. А решението на АС - Т. в частта, с която се отхвърля жалбата на Р. И. И. срещу процесното УП в частта му, с която по НР1 е отказано финансово подпомагане, не е оспорено в законоустановения срок, поради което е влязло в сила и този въпрос повече не може да бъде обсъждан и респективно пререшаван. При така определения предмет на касационното производство, настоящият съдебен състав намира постановеното съдебно решение за валидно и допустимо, но неправилно, като постановено при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон. На първо място, неправилни са изводите на административния съд, че оспореният административен акт не съдържа фактически и правни основания за издаването му. Настоящият състав приема, че в случая не е налице отклонение от изискванията по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, доколкото изложените в оспореното уведомително писмо основания, таблиците към него, описаните в тях БЗС, посочените площи, приети за недопустими за подпомагане, както и данните от административната преписка, отразяват волята на административния орган и несъмнено позволяват упражняването на правото на защита на земеделския стопанин и осъществяването на съдебен контрол за законосъобразност върху акта. Уведомителното писмо, като автоматично генериран административен акт, съдържа описание в относимите колони относно заявените за подпомагане площи, установените допустими за подпомагане площи след извършените кръстосани проверки и съответно - установените недопустими за подпомагане площи. Съдът необосновано е приел, че писмото не съдържа фактически установявания и е издадено в нарушение на чл. 35 и чл. 36 АПК. Видно от словесната част към колона 5 от таблицата (лист 19), административният орган е посочил, че правното основание за намаленията по СЕПП е чл. 16а, ал. 6 от Наредба № 105 от 22 август 2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на интегрираната система за администриране и контрол, във вр. с чл. 43, ал. 3, т. 4 и т. 6 от ЗПЗП, поради което настоящият съдебен състав приема, че са изписани всички фактически и правни основания, въз основа на които органът е извел правните си изводи. На следващо място съдът приема за неправилен извода на АС - Т., че при определяне на допустимите за подпомагане площи ДФЗ не е обвързан от одобрения от министъра на земеделието и храните специализиран слой "Площи допустими за подпомагане", одобрен от МЗХ. В този смисъл следва да бъде посочено, че съгласно чл. 16б, ал. 1, изр. 1 от Наредба № 105 от 22 август 2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на интегрираната система за администриране и контрол всяка година след приключване на обновяването по чл. 15, ал. 2, Министерството на земеделието и храните открива производство по чл. 66 от Административнопроцесуалния кодекс за одобряване на изготвения специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане". Това производство представлява сложен фактически състав на процедура, провеждана от министъра на земеделието и храните чрез съответните ОД "Земеделие", която завършва със заповед на министъра на земеделието и храните по чл. 16г, ал. 4 (в конкретния случай с № РД-46-287 от 06.03.2015 г.), с която одобрява окончателния специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане". Настоящата инстанция намира, че съгласно разпоредбата на чл. 16а, ал. 6 от Наредба № 105/2006 г., въз основа на одобрения от министъра на земеделието и храните специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане", Разплащателната агенция (РА) извършва окончателна оторизация и плащания на площ за съответната година и приема заявления за подпомагане през следващата година. Видно от нея РА действа в условията на обвързана компетентност и няма как да извърши окончателна оторизация и плащания на площ за съответната година, ако парцелът на съответното лице не е включен в заповедта по чл. 16г, ал. 4 от Наредба № 105/2006 г. В този смисъл заповед № № РД-46-287 от 06.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните създава права и задължения и засяга интереси на земеделските производители. (вж. Тълкувателно решение № 8 от 11.12.2015 г. по тълк. дело № 1/2015 г. на ОСС на Върховния административен съд). В този смисъл, при налагащата се отмяна и връщане на делото за ново разглеждане, съдът трябва да изследва дали заповед № РД-46-287 от 06.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните е влязла в сила по отношение на Р. И. И. и ако това бъде установено, да се прецени единствено дали описаните в процесното УП имоти попадат извън специализирания слой, тъй като, както вече бе посочено, ДФЗ е обвързан от заповед № РД-46-287 от 06.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните. С оглед изложеното до тук, обжалваното пред ВАС съдебно решение ще трябва да бъде отменено в оспорената част и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който да се произнесе във връзка с мотивите на настоящото съдебно решение. В съответствие с разпоредбата на чл. 226, ал. 3 от АПК, разноски не следва да се присъждат, независимо че са поискани своевременно. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ от АПК във връзка с чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,