Решение № 4131 от 29.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10588/2016 г.

Решение № 4131 от 29.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10588/2016 г., V о., докладчик съдията Емил Димитров Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. Ц. Г., гр. С., ул. Ф. Н. .№..., лично и чрез процесуален представител, против решение № 1313 от 06.07.2016 г., постановено по адм. дело № 1007/2016 г . по описа на Административен съд - Б.. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Подробни съображения в подкрепа на касационното основание излага в касационната жалба. Не претендира разноски. Ответната страна по касационната жалба - Директора на РИСВ- Б., не изразява становище по касационната жалба. Не претендира разноски. Ответната страна - Окръжна прокуратура Б., не изразява становище по касационната жалба. Не претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 АПК и от надлежна страна по чл. 210 АПК, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Б., в производство, образувано по протест на прокурор от Окръжна прокуратура Б., е обявил нищожността на Решение № БС-36-ПР/03.07.2014 г., на директора на РИОСВ-Б., за преценяване необходимостта от извършване на екологична оценка, с което е съгласуван план "ПУП-ПРЗ за ПИ № 000163, местност "Нанелика", землище на кв. Б., гр. Б., община Б., за изграждане на вилни сгради", което няма вероятност да окаже значително отрицателно въздействие върху местообитания, и/или видовете, предмет на опазване на защитена зона "Айтоска планина" с код BG0000151 за опазване природните местообитания и на дивата флора и фауна, приета с решение на министерски съвет № 122/2007 г. /ДВ, бр. 21/09.03.2007 г./, като издадено от некомпетентен орган. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че Решение № БС-36-ПР/03.07.2014 г., на директор на РИОСВ- Б., е подписано от Д. Т. Г., като издател на акта, която е заемала длъжността директор дирекция "Превантивна дейност" в РИОСВ Б.. Съдът е счел, че към момента на подписване на решението Г. не е имала качеството "заместник по служба на титуляра", който в конкретния случай е директорът на РИОСВ -Б., съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 6 от ЗБР, вр. чл. 93, ал. 3 от ЗООС. Липсва изрична заповед за заместване, издадена от титуляра на правомощието да извършва преценка за извършване на ОВОС. Съдът е намерил, че приложената по делото Заповед № РД-844/08.11.2013 г. на Министъра на околната среда и водите не е издадена от органа по чл. 93, ал. 3 от ЗООС, поради което не може да бъде елемент от фактическия състав на правната фигура "компетентност при условията на заместване". Не е налице и обективна невъзможност на титуляра на правото-директорът на РИОСВ- Б. да изпълнява задълженията си. Настоящият съдебен състав приема, че решението на Административен съд - Б. е постановено в съответствие с материалния закон. Не се спори по делото, че Решение № БС-36-ПР/03.07.2014 г., е подписано от Д. Т. Г., която на дата 03.07.2014 г. е заемала длъжността директор дирекция "Превантивна дейност" в РИОСВ Б.. Видно от приетите по делото доказателства, не е налице за процесния период, включително на датата на издаване на Решение № БС-36-ПР/03.07.2014 г., по отношение на Д. Т. Г., имаща качеството на подчинен орган, някоя от формите на прехвърляне на компетентност /делегиране или заместване/ от страна на горестоящия административен орган - Директора на РИОСВ Б.. Не се установява по делото писмено прехвърляне на част от правомощията на Директора на РИОСВ-Б. на подчинен нему орган- в случая на директора дирекция "Превантивна дейност" в РИОСВ Б.-длъжност, заемана от Г. за процесния период. Представената пред първата инстанция Заповед № РД-844/08.11.2013 г. на министъра на околната среда и водите, за упълномощаване на Д. Т. Г., е издадена на осн. чл. 8, ал. 2 от Закона за обществените поръчки(отм.) и касае упълномощаване от възложителя на длъжностни лица за организиране и провеждане процедурите за възлагане на обществени поръчки и сключване договорите за тях, поради което в тази и част е неотносима към протестирания акт. Същото се отнася и до останалата част от заповедта, тъй като министъра на околната среда и водите не е нормативно овластен да изземва възложената ex lege компететност на Директора на РИОСВ- Б. в чл. 31, ал. 6 от ЗБР, вр чл. 93, ал. 3 от ЗООС. По отношение липсата на предпоставките за осъществяване фигурата на "заместване" настоящата инстанция споделя изцяло съображенията на административния съд. Заместването е правна възможност за по-долустоящ орган, изрично определен от закона, да изпълнява временно компетентността, която притежава по-горестоящия спрямо него орган, на когото по служба той е заместник, в негово отсъствие. В случая Г. не е била заместник по служба на по-горестоящия орган Директора на РИОСВ-Б., в качеството му на орган по чл. 10, ал. 1, т. 3, ал. 2, т. 1 от ЗООС, и във вр. с правомощията му по чл. 31, ал. 6 от ЗБР, вр чл. 93, ал. 3 от ЗООС, и не е установено по делото титулярният орган да е отсъствал за процесния период. На следващо място обжалваното решение е постановено при спазване на съдопроизводствените правила. Решаващият съд е изпълнил задължението си по чл. 168 АПК като е извършил съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл. 146 АПК и е установил релевантните за спора фактически обстоятелства. Съдът е преценил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Решението е постановено при разпределена тежест на доказване в процеса съобразно доводите и възраженията на страните, на които дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Не се констатира необоснованост на първоинстанционното решение. Изводите на първоинстанционния съд кореспондират със събраните по делото доказателства и са формирани след тяхната правилна преценка. На основание горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл. 209, т. 3 от АПК. Съдебното решение е законосъобразно и обосновано и следва да бъде оставено в сила. Разноски пред настоящата инстанция не са претендирани от ответната страна, поради които такива не следва да се присъждат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение