Решение № 8081 от 14.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5632/2017 г.

Решение № 8081 от 14.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5632/2017 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от оправомощеното от министъра на околната среда и водите длъжностно лице при МОСВ, старши експерт Я. В., чрез юриск. Л. Пеева срещу решение № 604 от 31.01.2017 г., постановено по адм. дело № 9552 от 2016 г. по описа на Административен съд - С. град. К. твърди неправилност на съдебното решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено, като ВАС постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли жалбата на Е. Н. Р. от гр. П. срещу атакувания административен акт. Редовно призовано за съдебно заседание, оправомощеното от министъра на околната среда и водите длъжностно лице Я. Велина, не се явява, не се представлява и не депозира писмени бележки по същество. Ответникът по касационната жалба, Е. Н. Р., редовно призована, не се явява. Представлява се от адв. П. Радев, който оспорва касационната жалба, а по същество твърди неоснователност на същата, съответно - правилност на обжалваното съдебно решение по съображения, подробно изложени в писмен отговор на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - III отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С обжалваното решение АССГ е отменил по жалба на Е. Р. решение № 152/2016 г., издадено от оправомощено от министъра на околната среда и водите длъжностно лице, с което е постановен отказ за издаване на сертификат по реда на чл. 80 от Закона за биологичното разнообразие /ЗБР/ по заявления № № НСЗП -267/18.07.2016 г. и НСЗП-268/18.07.2016 г. За да стигне до този правен резултат, съдът е заключил, че, макар издадено от компетентен орган в рамките на предоставените му по закон правомощия, решението е постановено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби. Базирайки се на събраните по делото доказателства, административният съд е приел от фактическа страна, че жалбоподателката е собственик като наследник на своите баба и дядо Васил и Ф. З. на процесните два броя сувенирни фигури от слонова кост, наред с няколко други / за които е издаден искания сертификат/, като всички тези предмети валидно са били внесени от наследодателите й от Мозамбик през 1984 и 1986 г., видно от 2 бр. митнически декларации. Всички фигури са били съхранявани от собствениците им в продължение на 30 години. АССГ е приел за необоснован извода на административния орган за това, че за част от тези предмет са налице данни за съответното на периода на съхранението им овехтяване, а за процесните два предмета - данни за такова овехтяване липсват, поради което същите са били изработено много по-скоро от времето на твърдения им внос от Мозамбик -1984-1986 г. Според АССГ неоснователно административният орган е формирал решаващия си извод, основавайки се на мнения на неучастващи в производството трети лица, чиито мнения не са задължителни - от една страна, а от друга страна - дори събраните такива са нееднозначни, противоречиви и не следва да съставляват основание за формиране на изразения от органа извод за времето на изработка на двата предмета от слонова кост. Съдът е приел за несериозно съждението по същество, че след приемане на цитирания в административния акт Регламент /ЕО/ № 338/1997 г. и чл. 80 от ЗБР живите тогава родственици на жалбоподателката са могли да се снабдят със сертифициращи документи по реда на чл. 70, т. 1 и т. 2 от ЗБР през 2002/203 г. Съдът е заключил, че обжалваното решение е било постановено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като, за да формира извод, че точно процесните два предмета от всички останали фигури от слонова кост не са били произведени през 1984-86 г., а по-скоро, административният орган е следвало да прибегне до назначаване на съответна експертиза по смисъла на чл. 49 от АПК, което същият не е сторил. По горните съображения АССГ е отменил решението на оправомощеното от министъра на околната среда и водите длъжностно лице и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне при съобразяване със задължителните указания, съдържащи се в мотивите на съдебния акт. Съдебното решение е правилно. Настоящата касационна инстанция споделя изцяло фактическите и правни изводи на АССГ. Правилно административният съд е приел, че обжалваното решение е постановено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които, ако не бяха допуснати, биха могли да доведат до противоположен на изразения в административния акт правен резултат. Правилно съдът е заключил, че решаващият извод на административния орган, за да откаже издаване на сертификат по чл. 80 от ЗБР за двата предмета от слонова кост - подозрителна белота на същите, видима разлика на стил и овехтяване спрямо заявените от жалбоподателката други фигури, липса на достатъчно пожълтяване, изменение в структурата, патина или изсъхване, поради което видимо тези две фигури са изработени много след 1984-86 г., е явно необоснован. Този извод не почива на действително освидетелстване на предметите от специалисти, а на мнения на трети, неучастващи в производството лица, които дори не са възприели предметите непосредствено, а на база фотоснимки, при които подозрителната белота може да се дължи на причини, извън обективните характеристики на фигурите- специфично осветяване при снимане и др. Нещо повече - правилно АССГ е отчел като причина за немотивираността на административния акт обстоятелството, че дори тези, събрани от длъжностното лице мнения по снимки, са противоречиви и нееднозначни. Не могат да бъдат споделени развитите от касатора твърдения за неправилно позоваване от страна на АССГ на неприложимите в случая разпоредби на чл. 72 и чл. 83 от ЗБР. Позоваване на тези разпоредби в смисъла, възприет от касационния жалбоподател, административният съд не е направил. Правилно, от друга страна АССГ е заключил, че преди постановяване на решението си административният орган е следвало да приложи разпоредбата на чл. 49 от АПК като задължи заявителката Е. Р. да предостави изделията за изследване, тъй като за установяване възрастта на всяко едно от тях са необходими специални знания в областта на науката. По горните съображения касационната жалба е неоснователна, а обжалваното съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода от спора, своевременно направеното от ответника искане за присъждане на разноски и представените доказателства за реалното им заплащане, министерство на околната среда и водите следва да бъде осъдено да заплати на Е. Н. Р. от гр. П. сумата от 500 лв платено от нея адвокатско възнаграждение за касационното производство. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2,предл. първо от АПК Върховният административен съд - трето отделение,