Решение № 2245 от 6.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8116/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадена касационна жалба на Т. Т. А., гражданин на Руска федерация, против Решение 5266 от 12.07.2024г., постановено по административно дело 191/ 2024г. на Административен съд- Бургас (АС Бургас). В жалбата се релевират твърдения за неправилност на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост- отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита се за неправилен изводът на съда, че по отношение на него не са налице предпоставките, предвидени в чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Посочва се, че е нарушен чл. 75 от ЗУБ, като не са преценени всички факти и обстоятелства по делото. Иска отмяна на постановеното съдебно решение и да се реши делото по същество, като административното решение бъде отменено. Ответникът- председателят на Държавна агенция за бежанците (ДАБ), в съдебно заседание, чрез процесуалния представител оспорва касационната жалба и пледира за нейното отхвърляне като неоснователна. Счита за правилно преценено, че не са налице предпоставките на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, спрямо търсещия закрила. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано становище за отмяна на обжалваното съдебно решение, поради нарушение на материалния закон, нарушения на съдопроизводствените действия и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното съдебно решение е ОТХВЪРЛЕНА жалбата на Т. Т. А., гражданин на Руска федерация, срещу Решение 465/ 05.01.2024г. на Председателя на ДАБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4, във вр. с чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, е отказано предоставяне на бежански и хуманитарен статут. За да постанови този резултат, съдът е приел за установено, че чужденецът е напуснал легално Русия, като преди да пристигне в България е пребивавал в Естония и Полша. Напуснал е Русия с шенгенска виза тип С, издадена от дипломатическото представителство на Кралство Испания в гр. Москва. Посочено е, че е собственик на недвижим имот в България от 2022г. и мотивира молбата си за закрила с нежеланието си да бъде мобилизиран в руската армия, тъй като е против войната между Руската федерация и Украйна. В интервюто чужденецът посочва, че не е членувал в политически партии или организации, не е била арестуван, съден или осъждан, както и че не имал проблеми с армията и полицейските власти. Спрямо него не е отправяна заплаха. Сочи като основен мотив, че използва негативната ситуация по отношение на него, във връзка с Указа за обявяване на частична мобилизация от 21.09.2022 г. Съдът е преценил, като правилен извода на административния орган за липса на приложение на материалноправните предпоставки за прилагане на чл. 8, ал. 1 ЗУБ. Достигнал до извода, че за лицето липсва осъществено преследване или съществуване на риск от преследване. След извършена преценка на фактите от бежанската история приел, че причините за напускане на страната по произход не са правно значими по смисъла на ЗУБ. На следващо място решаващият съд е счел, че решението на административния орган е законосъобразно в частта за липсата на основания за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9 ЗУБ. Преценявайки бежанската история на жалбоподателя и актуалните данни за обществено- политическата обстановка в Русия е приел, че не са налице и материалноправните предпоставки по чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на жалбоподателя на хуманитарен статут- липсват данни чужденецът да е изложен на реална опасност от тежки посегателства в трите й форми по чл. 9, ал. 1, т. 1 - 3 от ЗУБ. Обоснован е извод, че не са налице основателни опасения от преследване по смисъла на § 167 от Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец, издаден от Службата на Върховния комисар на организацията на ООН (Наръчника), относно приложимостта на § 169 от Наръчника, съгласно който дезертьор или лице, което се опитва да избяга от военна служба, може също да се счита за бежанец и когато се докаже, че то ще понесе несъответстващо на провинението сурово наказание за военното си нарушение поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политически убеждения. В заключение административният съд е намерил, че оспореното административно решение на ДАБ е законосъобразно и поради това е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно и допустимо, но ЧАСТИЧНО неправилно. Правилно решаващият съд на база събраните доказателства е приел, че по отношение на чужденеца, не съществуват реални заплахи, той не e имал проблеми с властите, които да обосновават у него основателен страх от преследване, поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или партия по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. Поради това същите не следва да се повтарят в настоящото решение с оглед правомощието на Върховния административен съд по чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК за препращане към тях. Правилен е извода на първостепенния съд, че не са налице основания за предоставяне статут на бежанец по смисъла на чл. 8 от ЗУБ, тъй като в случая не е била установена заплаха, която да поражда у кандидата основателен страх от преследване, поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение по смисъла на чл. 8, ал. 1 - 6 от ЗУБ. Настоящият съдебен състав намира за неправилно обжалваното решение в частта, в която съдът е отхвърлил жалбата на чужденеца срещу отказа на председателя на ДАБ за предоставяне на хуманитарен статут. Административният съд е възприел подхода на административния орган при обсъждане на предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут на чужденец, като само бланкетно е посочено, че такива не са налице, доколкото жалбоподателя не обосновава молбата си с каквито и да е причини от хуманитарно естество. Съдът не е обсъдил в изложените от него мотиви всички факти по делото, като е допуснал нарушение на чл. 172а, ал. 2 АПК. На база данните от представена по делото Справка ЦУ-452/ 23.01.2024г. на Дирекция Международна дейност при ДАБ, се установява, че на 30 март 2023г. е подписан указ за набиране на войници в периода 1-15 юли, но ограничение за изпращане на служба на територията на Украйна е посочено само за наборниците, какъвто жалбоподателя не се явява. В този смисъл съдът е следвало да обсъди наличието на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на чужденеца. Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗУБ, хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: 1. смъртно наказание или екзекуция, или 2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или 3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Според ал. 3 на същия член, реалната опасност от тежки посегателства може да се основава на събития, настъпили, след като чужденецът е напуснал държавата си по произход, или на дейност, извършена от него след отпътуването му, особено ако се установи, че тази дейност представлява израз или продължение на убежденията или ориентацията, изразявани в държавата по произход, освен ако тя е извършена единствено с цел чужденецът да получи международна закрила по ЗУБ. Алинея 8 на посочената разпоредба гласи, че хуманитарен статут може да бъде предоставен и по други причини от хуманитарен характер, както и поради причините, посочени в заключенията на Изпълнителния комитет на Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците. Последователна е практиката на Върховния административен съд, че под "други причини от хуманитарен характер" по смисъла на чл. 9, ал. 8 ЗУБ, следва да се разбират останалите случаи, различни от изрично предвидените в ал. 1 от с. р., въз основа на които може да се установи същата по интензивност реална опасност от тежки посегателства срещу личността на чужденеца при завръщането му в държавата по произход. Макар и неназовани, тези причини следва да са такива, че да разкриват реален риск от посегателства върху личността на чужденеца при завръщането му в страната. На следващо място лицето излага в проведеното интервю твърдения, че правото на свободно изразяване на мнение за режима на управление или войната в Украйна се възприемат в Русия за нарушение, преследвано от закона. Освен това споделя, че той има ясно изразена позиция по отношение на войната, която има връзка и с това, че синът му е в наборна възраст. От Справка МД-02-100/ 20.11.2024г. представена пред настоящата инстанция, се установяват данни, че руските граждани са насърчавани да докладват за заподозрени в неправомерни действия лица на полицията или ФСБ. Представените по делото доказателства, които не се съдържат в административната преписка, следва да се обсъдят от съда на първата инстанция, като въз основа на тях се направи заключение за възможната степен на опасност за търсещия закрила жалбоподател и дали би могъл да бъде обект на наказание (хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 2 ЗУБ), дали обуславят други причини от хуманитарен характер ако се завърне в държавата му по произход, при преценка на вида и характера на предвиденото наказание по чл. 280, ал. 2 от НК на Руската федерация, и съотнесени с бежанската история. Следва да се съобрази и обсъди и § 171 от Наръчника, съгласно който не всяко убеждение, представлява достатъчно основателна причина за искане на статут на бежанец след дезертиране или бягство от военна служба, но там, където дадено военно действие, с което лицето не желае да има нищо общо, е осъдено от международната общност като противоречащо на основните правила за човешко поведение, наказанието за дезертиране или бягство от военна служба, в светлината на всички други изисквания на определението, може да се счита за преследване. Поради допуснатите от първоинстанционния съд процесуални нарушения и решението на административния съд следва да се отмени в ЧАСТТА, в която е отхвърлена жалбата на Т. Т. А., гражданин на Руска федерация срещу Решение 465/ 05.01.2024г. на Председателя на ДАБ, с което е отказано предоставяне на хуманитарен статут на оспорващия и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, при спазване на указанията в настоящото решение. В останалата част за искането за предоставяне на статут на бежанец съдебното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд