Решение № 476 от 7.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 720/2009 г.

Решение № 476 от 7.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 720/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Цачева Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 1* от 14.08.2009 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 36 от 30.01.2009 г. по гр. д. № 8/2009 г. на Русенски окръжен съд, с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 29, ал. 1 ЗЗД, предявен от Я. Г. М. против Г. И. В., двамата от с. Н., Русенска област за унищожаване на сделка, сключена с нот. акт № 0* том II, рег. № 1* дело 063 на нотариус рег. № 220 по регистъра на Н. камара. Касационно обжалване е допуснато по обуславящия изхода на делото процесуален въпрос по приложението на чл. 149, ал. 3 ГПК - налице ли е съществено процесуално нарушение, когато съдът постанови решението си преди изтичане на предоставения на страната срок за представяне на писмена защита. По процесуалния въпрос за точното приложение на чл. 149, ал. 3 ГПК, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение счита следното: Съгласно чл. 149, ал. 1 ГПК, след събиране на доказателствата по делото, съдът отново приканва страните към спогодба и ако такава не се постигне, дава ход на устните състезания - израз на правото на защита на страната. Чрез въведените в устните състезания доводи, страната излага своята теза относно фактическите обстоятелства по делото и правните си доводи с цел да убеди съда в правотата на становището си. Съдът пристъпва към постановяване на решението едва след като се е запознал с тезата на всяка от страните относно правилния изход на спора. Съгласно чл. 149, ал. 3 ГПК, при фактическа и правна сложност на делото, съдът може да определи подходящ срок за представяне на писмени защити. В тази хипотеза, писмената защита замества пледоарията на страната, за която законът и дава възможност по време на устните състезания. Постановяването на решение, преди да е изтекъл определения за страната срок за представяне на писмена защита е равнозначно на решаване на делото без провеждане на устни състезания - без съдът да се е запознал с доводите на страната в защита на правата и. Предвид изложеното, когато съдът постанови решението си преди изтичане на предоставения на страната срок за представяне на писмена защита е налице съществено процесуално нарушение, налагащо отмяна на решението и връщане на делото на въззивния съд за извършване на процесуалните действия по чл. 149, ал. 1 ГПК - за даване ход на устните състезания по делото. В проведеното на 27.01.2009 г. съдебно заседание по гр. д. № 8/2009 г. на Русенски окръжен съд, по искане на въззивния жалбоподател, съдът е определил седмичен срок за представяне на писмена защита с препис за ответника по жалбата. Обжалваното въззивно решение № 36 е обявено на 30.01.2009 г. - преди изтичане на предоставения седмичен срок за представяне на писмена защита от въззивника. В предоставения му седмичен срок обаче въззивникът не е представил писмена защита. Защита е постъпила след изтичане на определения от съда срок - вх. № 975 от 4.02.2009 г., предвид което допуснатото нарушение, изразяващо се в обявяване на съдебния акт преди изтичане на определения срок по чл. 149, ал. 3 ГПК не е съществено. Разгледана по същество, касационната жалба против въззивното решение е неоснователна и с оглед въведените оплаквания за нарушения на материалния закон и необоснованост. В обжалваното въззивно решение на Русенски окръжен съд е прието, че с договор от 9.04.2003 г., ищцата Я. Г. М. е дарила на племенника си Г. И. В. - ответник по делото, дворно място в с. Н., Русенска област, ведно с втория етаж от жилищна сграда и масивен гараж, застроени в дворното място. Прието е, че сделката не е извършена при условията на измама - дарителката не е била въведена умишлено в заблуждение от страна на надарения относно правните последици от сключения договор. Прието е, че искът е неоснователен и с оглед предявяването му след изтичане на срока по чл. 32, ал. 2 ЗЗД, тъй като не е доказано твърдяната измама да е открита след сключване на договора от 9.04.2003 г., Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че оплакванията за неправилно приложение на чл. 32, ал. 2 ЗЗД са неоснователни. В съответствие с доказателствата по делото, съдът е приел, че правото на ищцата да иска унищожение на договора се е погасило с изтичане на тригодишен срок от деня на сключването му, тъй като твърдението за откриване на измамата в по-късен момент не е установено; че доказателствената тежест за установяване на момента на откриване на измамата, съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК е върху ищцата, прехвърлителка по договора. Извън обстоятелството, че ищцата не оспорва факта, че съдържанието на договора по нот. акт № 89 от 9.04.2003 г. и е било прочетено от нотариуса преди подписване на сделката, т. е. разполагала е с възможността незабавно да се информира за смисъла и последиците на сделката, в случай, че терминологията на прочетеното не и е била достатъчно ясна, то твърдението, че е узнала в по-късен момент, че волята и е била опорочена не е установено по категоричен начин. Свидетеля Н. Х., присъствала при сключване на договора, не може да установи с категоричност имала ли е прехвърлителката невярна представа за последиците от сделката. Извод, че при сключване на договора прехвърлителката е имала невярна представа относно правните последици на сделката, не може да бъде изведен и от показанията на свидетелите М, на които ищцата никога не е доверявала, че се счита измамена, както и от тези на свидетеля В, на която ищцата е съобщила през 2008 г., че е било измамена, без обаче да установява момента на узнаване на измамата. Неоснователно е и касационното оплакване за неправилно приложение на чл. 29, ал. 1 ЗЗД. От доказателствата по делото не е установено ищцата да е извършила прехвърлянето по нот. акт № 89 от 2003 г. поради умишленото и въвеждане в заблуждение от ответника относно последиците от договора. Разпитаните по делото свидетели установят, че принципното намерение на ищцата е било да прехвърли части от имота си на ответника и на свидетелката Н, което е извършено със сделките по нот. акт № 88 и № 89 от 2003 г.. Не се установява обаче ответникът да е въвел ищцата в заблуждение относно обема на правото на собственост, което се прехвърля по нот. акт № 89/2003 г. или ищцата да е сключила договора с невярна представа за осъществените с него последици. Воден от изложеното и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение