Решение № 15994 от 5.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5250/2011 г.

Решение № 15994 от 5.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5250/2011 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Гергана Христова Мичева от гр. Нови пазар, област Шумен, срещу решение № 28 от 23.03.2011 г. по АД № 49 по описа за 2011 г. на Административен съд - Шумен, с което е отхвърлена жалбата й срещу решение № Реш-6 от 21.01.2011 г. на Директора на РУ "Социално осигуряване", гр. Шумен. Изложените съображения за пороци на съдебното решение въвеждат касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилно тълкуване и прилагане на чл. 96, ал. 1, т. 4 и ал. 2 от КСО, на чл. 34, ал. 1 и 3 от НПОС (Наредба за пенсиите и осигурителния стаж) във вр. с чл. 82 от КСО, на чл. 4 от Наредбата за държавните изисквания към съдържанието на основните документи, издавани от висшите училища и чл. 42, ал. 8 от ЗВО (Закон за висшето образование). Ответникът Директорът на Районно управление "Социално осигуряване", гр. Шумен, е оспорил касационната жалба в писмен отговор. Представителят на Върховна административна прокуратура е дал мотивирано заключение за правилност и законосъобразност на обжалваното съдебно решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Шумен е решение № Реш-6 от 21.01.2011 г. на Директора на Районно управление "Социално осигуряване", гр. Шумен, с което е оставена без уважение жалбата на Гергана Христова Мичева от гр. Нови пазар срещу разпореждане № ОП-В-7975-1 от 15.09.2010 г., издадено от ръководителя на пенсионното осигуряване, за прекратяване на наследствената пенсия на жалбоподателката, считано от 01.07.2010 г., на основание чл. 96, ал. 1, т. 4 от КСО - отпадане на основанието за получаването й. Решението на Административен съд - Шумен, с което жалбата е отхвърлена като неоснователна, е постановено при правилно прилагане на материалноправната норма на чл. 34, ал. 3 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж при тълкуването й във връзка с разпоредбите на чл. 45, ал. 1 и чл. 66, ал. 2 от Закона за висшето образование. Съдът законосъобразно е приел, че успешно положеният от жалбоподателката държавен изпит на 30.06.2010 г. в Икономическия университет - Варна, специалност "Счетоводство и контрол", е правопогасяващ факт на получаваната от нея наследствена пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Позовал се е на уверения № 690 от 07.07.2010 г. и № 1637 от 15.12.2010 г., издадени от Икономическия университет - Варна, в които е посочено, че студентката е дипломирана с протокол № 117/30.06.2010 г. с оценка "Мн. добър 5,00". С успешното полагане на държавния изпит жалбоподателката вече е придобила образователна степен, приключила е обучението си и е загубила качеството "студент" с произтичащите от това качество права и задължения. Получената на 10.12.2010 г. официална диплома по същността си е удостоверителен документ, установяващ факта на успешното приключване на обучението и придобиване на съответната образователна степен. Изложените в касационната жалба доводи, релевиращи материалноправни нарушения, са неоснователни. Посочената разпоредба на чл. 4 от Наредбата за държавните изисквания към съдържанието на основните документи, издавани от висшите училища, приета с ПМС № 215 от 12.08.2004 г., не може да обоснове различно значение на понятието "дипломиране" по смисъла на чл. 34, ал. 3 от НПОС. Съгласно изричната разпоредба на чл. 45, ал. 1 от ЗВО обучението по всяка специалност на образователно - квалификационна степен "бакалавър" или "магистър" завършва с държавен изпит или със защита на дипломна работа. С полагането на успешен държавен изпит за степен "магистър" в специалността "Счетоводство и контрол" в Икономическия университет - Варна жалбоподателката е изпълнила всички задължения, предвидени от учебния план, като предпоставка за "присъждане" на диплома съгласно употребения термин в посочения в касационната жалба текст на чл. 42, ал. 8 от ЗВО. Ирелевантни са съображенията, че хипотетично студентът може да е бил допуснат до държавен изпит и успешно да го е положил без да е изпълнил всичките си задължения по учебния план. Цитираното в касационната жалба Решение № 2186 от 11.03.2005 г. на ВАС по адм. дело № 6515/2004 г., I о., не дава задължително за съдилищата тълкуване на чл. 82, ал. 1 от КСО. Съгласно чл. 82, ал. 1 от КСО децата имат право на наследствена пенсия до навършване на 18-годишна възраст, а след навършването й, ако учат - за срока на обучението, но не по-късно от навършването на 26-годишна възраст, както и над тази възраст, ако са се инвалидизирали до 18-, съответно до 26-годишна възраст. В подзаконованата разпоредба на чл. 34, ал. 3 от НПОС е уточнено, че по отношение на лицата, завършващи последния курс на обучение, се счита, че учат до дипломирането си, но не по-късно от края на втората сесия за дипломиране на курса. Текстът на разпоредбата по ясен и недвусмислен начин обвързва дипломирането с полагането на изпита за придобиване на образователната степен, а не с издаването на документ за приключено обучение с придобита образователна степен. Времето след 30.06.2010 г. до 10.12.2010 г., когато жалбоподателката е получила дипломата си на официална промоция, не представлява "срок на обучение" по смисъла на чл. 82, ал. 1 от КСО. Оспорените административни актове са издадени при спазване на процесуалния и материалния закон и като е отхвърлил подадената жалба, Административен съд - Шумен е постановил правилно решение. Посочените касационни основания за отмяна не са налице и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,