Решение № 11764 от 1.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4081/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция (ТД) Митница Варна, подадена чрез гл. юрк. Шулева, срещу Решение 918 от 25.01.2024 г., постановено по адм. дело 2038/2023 г. по описа на Административен съд Варна, с което е отменено Решение рег. 32-490033/25.07.2023 г. към MRN 22BG002002067589R9/04.03.2022 г., издадено от директора на ТД Митница Варна, в частта му, в която не е приета митническата стойност на декларираната стока 26 памучни трикотажни платове -10211 кг., поз,24, рс=458, определена е митническа стойност на стока 26 в размер 112525,22 лв. (10211 кг х 11,02 лв./кг.), коригирани са данните за стока 26 по MRN 22BG002002067589R9/04.03.2022г. във връзка с митническата й стойност и са определени дължими суми за доплащане: ДДС в размер 16513.75 лв., ведно с лихва за забава върху размера на държавните вземания. С решението съдът е присъдил в полза на дружеството разноски по делото в размер на 2 630 лева. С касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради противоречие с материалния закон касационнo основаниe по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът оспорва извода на първоинстанционния съд, че не е обосновано приложението на чл. 140 и чл. 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 във вр. с чл. 74 § 2, б. б) от МКС, довело до неприемане на декларираната митническа стойност и определянето на нова такава. Позовава се на резултатите от извършен лабораторен анализ в Централната митническа лаборатория за стока 26, за която се счита, че следва да бъде извършена промяна на тарифният и код. Поддържа становище, че след извършения сравнителен анализ в МИСЗА се установява, че процесната стока е декларирана на много по-ниска цена. Твърди, че допуснатата съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ) е неотносима към определянето на митническата стойност. Освен това допълва, че изложените съображения на митническия орган са основани на решението на Съда на ЕС по дело С-291/15. Иска от съда да отмени обжалваното решение в отменителната му част и да се постанови друго с отхвърляне на жалбата на дружеството срещу решението на митническия орган. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две инстанции. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Ответникът Ей Ди Логистик България ООД, чрез адв. Желязкова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба по аргументи, изложени в писмен отговор. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, за да се произнесе по жалбата, съобрази следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, а разгледана по същество - неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Варна е било Решение на директора на ТД Митница-Варна рег. 32-490033/25.07.2023 г. към MRN 22BG002002067589R9/04.03.2022 г., с което на основание чл.84, ал.1, т.1 от Закона за митниците /ЗМ/, вр. чл. 74, пар. 2, буква б) от Регламент 952/2013 г. вр. чл.140 във вр. чл. 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, чл. 66в ЗМ, вр. чл. 5 т. 39 от Регламент 952/2013 във вр. чл.77, § 1 буква а), вр. чл.85, § 1, вр. чл.101, § 1, вр. чл.102 от Регламент 952/2013, вр. чл.15, ал.2, т.8 и чл.19, ал.1 и 7 от ЗМ, вр. чл.54, ал.1 и чл.56 ЗДДС, вр.чл.59 АПК: 1/ постановен отказ да се приеме митническата стойност на декларираната стока 26 по МД с MRN 22BG002002067589R9/04.03.2022 г.; 2/ определена митническа стойност на стока 26 в размер 112525,22 лв. /10211 кг. х 11,02 лв./кг./; 3/ определен нов код по Тарик за стока 26 по МД с MRN 22BG002002067589R9/04.03.2022 г. - 6004100091; 4/ постановено да се коригира МД с MRN 22BG002002067589R9/04.03.2022 г.; 5/, 6/ и 7/ на основание чл. 104, пар. 1 от МКС и чл. 56 от ЗДДС са взети под отчет начислените с решението държавни вземания: мито - 0,00 лв.; ДДС - 14306,04 лв., които са заплатени, дължима сума за доплащане - 16513,75 лв., ведно с лихва за забава; на основание чл. 77, пар. 2 от МКС за дата на възникване на задължението е определена датата на декларацията - 04.03.2022 г.; на основание чл. 77, пар. 3 от МКС, за длъжник е определен Ей Ди Логистик България ООД. С определение 2542/20.09.2023 г. жалбоподателят не е ангажирал доказателства, оборващи заключението на Централната митническа лаборатория, поради което съдът е приел, че митническата администрация правилно е променила тарифния код на декларираната стока, като в тази част жалбата като неоснователна е отхвърлена. От фактическа страна съдът е установил, че на 04.03.2022 г. вносителят Ей Ди Логистик България ООД декларирал при режим Допускане за свободно обращение 30 бр. стоки, 959 колета, 21 749 кг. бруто тегло, държава на износ Турция, деклариран произход Турция, условие на доставката СРТ Варна, с обща фактурна стойност 36572,86 евро. Към декларацията били приложени: фактура EGK2021000000076 от 02.03.2022 г.; CMR от 03.02.2022 г., A.TR D 1445056 от 02.03.2022; сертификат за непреференциален произход U 0817318, платежни документи за внесени държавни вземания, износна декларация 22341300EX00174861, T1 22TR34130000603144. Във връзка с проверка, приемане и/или оспорване на декларираната митническа стойност на внасяните стоки фирмата вносител е уведомена с писмо рег. 32-74245/07.03.2022 г., че на основание чл. 195 от Регламент /ЕС/ 952/2013 и на основание чл. 148 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 на Комисията в определен срок трябва да се учреди обезпечение в размер на 5992.00 лева. Предоставено е исканото обезпечение. Взета мостра от стока 26, която е изпратена за анализ в Централната митническа лаборатория /ЦМЛ/ с писмо рег. 32-141916/03.05.2022г. С писмо рег. 32-74290/07.03.2022 г. са изискани от дружеството за нуждите на допълнителната проверка на митническата декларация и на основание чл.140 от Регламент за изпълнение /ЕС/2015/2447 допълнителни документи в подкрепа на декларираната митническа стойност на стоките. В указания срок от дружеството са представени нови документи- договор между EMRE GRUP KUMASCILIK PAZARLAMA VE DIS TICARET Ltd. - продавач и Ей Ди Логистик България ООД, банков SWIFT, извлечение от банкова сметка, търговски фактури за последвали вътрешни продажби - 7 бр. Предвид изготвената лабораторна експертиза (МЛЕ) от ЦМЛ и съгласно разпоредбите на правила 1 и 6 от Общите правила за тълкуване на Комбинираната номенклатура на ЕС /КН/, както и забележка 2 А) към раздел XI на КН, за стока 26 е прието, че се класират в код по КН, различен от декларирания. В съответствие с нормата на чл. 22, § 6 от Регламент (ЕС) 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митническия кодекс на Съюза, със съобщение рег. 32-166969/03.05.2023 г. дружеството е уведомено за мотивите, на които ще се основава решението на митническия орган. В указания срок вносителят не е изразил становище. По така изложените съображения и позовавайки се на Решение на СЕС от 16 юни 2016 г. по дело С-291/15,bhv директорът на ТД Митница - Варна е издал обжалваното Решение с peг. 32-490033/25.07.2023 г. към MRN 22BG002002067589R9/04.03.2022 г., с което е променен кодът по ТАРИК на стоката и е определена нова митническа стойност по митническа декларация за процесната стока. Извършил е анализ на представения договор между EMRE GRUP KUMASCILIK PAZARLAMA VE DIS TICARET ltd. /продавач/ и Ей Ди Логистик България ООД от 01.06.2021 г. и е изразил съмнение относно автентичността на същия, тъй като е изготвен само на български език, а продавачът по него е турско дружество. Прието е също, че представеното копие на легализиран превод на договора не е подписано от турското дружество. Анализирал е чл. 6 от договора и е посочил, че всяка доставка следва да се договаря поотделно и определянето или промените в цените да са обект на съгласуване между страните, под формата на анекс или проформа фактура. Относно чл. 9 от договора е счел, че плащането може да се извърши в срок от 10 месеца от датата на доставка и размера на плащането, не се вписват в нормалната търговска практика при външнотърговски сделки, освен ако страните не са свързани лица, като този начин на разплащане значително ощетява продавача, т.к. не може да ползва собствения си финансов ресурс и при недобросъвестен купувач не би могъл да си събере дължимото вземане. Установено е, че според банков суифт, плащането към турския контрагент е отразено на 09.03.2022 г. по фактура EGK2021000000076/02.03.2022 г. за сумата от 36572,86 евро. След извършената проверка и допълнително проучване на база сравнителен анализ след направена справка в Система за предоставяне на информация за управленски цели от митнически и акцизни документи МИСЗА за периода 01.11.2021 г. до 04.03.2022 г. и сравнителен анализ за сходни стоки, органът е установил, че декларираните митнически стойности на стока 26 от МД са значително по-ниски. След извършен анализ на митническата стойност на стоки с код по КН 60041000 с произход Турция към всички държави членки за 2020 г., 2021 г. и 2022 г., на данни от сайта на Европейската комисия, административният орган е приел, че митническата стойност на стока 26 за килограм е необичайно ниска в сравнение със средностатистическия размер на митническата стойност при сходни стоки в ЕС, както и за Р.България. От гореизложеното административният орган е направил извод за основателно съмнение относно реалността на декларираната митническа стойност по конкретната митническа декларация, поради което приложил разпоредбите на чл.70 от Регламент /ЕС/ 952/2013. При изследване на метода, регламентиран в чл. 74, пар. 2, буква а) от Регл. (ЕС) 952/2013 г. е достигнат извод, че не може да се определи митническа стойност, въз основа на идентични стоки, като не е открита достатъчно изчерпателна информация за стоки от един и същ производител. Митническите органи приели, че митническата стойност на стоката следва да се определи съгл. чл.74, пар. 2, буква б от Регламент (ЕС) 952/2013 г., като се вземе предвид декларираната митническа стойност на стока по МД с МRN 21ВG003009137851R4/04.11.2021г. - обагрени трикотажни памучни платове с ширина по-голяма от 30 см. със съдържание 95% памук и 5% ликра- 11098 кг. , с декларирана митническа стойност в размер на 11,02 лв./кг. Предвид горното била определена нова митническа стойност за стока 26 в размер на 112525,22 лв. Първоинстанционният съд се е позовал на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/, която е констатирала, че от представеното банково извлечение се потвърждава плащането на цялата сума по процесната фактура в размер на 36572,86 евро и изцяло съответства на сумата, декларирана с MRN: 22BG002002067589R9/04.03.2022 г. Административен съд Варна е направил извод, че в случая напълно формално от страна на митническия орган е посочено, че са изчерпани всички възможности за определяне на митническата стойност по чл. 74, § 2 б. а) от Регламент 952/2013 г. Първоинстанционният съд е приел, че митническото решение противоречи на материалния закон, тъй като не е установено наличието на сходство между стоките по декларацията, използвана за база и тези по процесната декларация. Административният орган не е извършил анализ на използваните данни от декларациите, респ. стоките по използваните митнически декларации се различават значително от тези по процесната декларация, съответно липсват данни да е изследван съставът на стоките по използваните митнически декларации, не бил отчетен фактът, че имало съществено разминаване в състава на стоките, липсвала внесена представена мостра на стоката, внесена от трето лице, както и не било съобразено различното условие за доставките. Съобразил е, че неправилно са интерпретирани статистическите данни за митническата стойност на стоки по код КН 60041000с произход Турция от сайта на Европейската комисия за 2020 г., 2021 г. и 2022 г. във вр. с решение С-291/15 на СЕС. В обобщение съдът е достигнал до извода, че в процесния случай от страна на административния орган не е обосновано приложението на чл.140, вр. чл.141 от Регламента за прилагане, вр. чл.74, § 2 б. б) от МКС, поради което като не е приел декларираната договорна стойност на процесната стока и е определил нова такава, директорът на ТД Митница Варна е постановил незаконосъобразен административен акт и по изложените съображения първоинстанционният съд го е отменил. Решението е валидно, допустимо и правилно, в обжалваната пред настоящата касационна инстанция част. Настоящият касационен състав споделя извода на първоинстанционния съд за противоречието на митническото решение с материалния закон и съгласно чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК решението на настоящата инстанция препраща към мотивите на обжалвания съдебен акт. По дефиниция на чл. 70, § 1 и 2 от Регламент (ЕС) 952/2013, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т.е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от МКС. В чл.140, § 1 от Регламент за прилагане (ЕС) 2015/2447 е предвидена възможност за митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, §1 от Регламент (ЕС) 952/2013, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, съгласно чл.140, § 2 от Регламента за прилагане те могат да отхвърлят декларираната от вносителя цена. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от МКС, остойностяването на внасяните стоки следва да се извърши по реда на чл. 74 от Регламент (ЕС) 952/2013 чрез последователно прилагане на методите, посочени в чл.74, § 2, букви а) до г), докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. По силата на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 когато митническата стойност не може да са определи чрез последователното прилагане на посочените методи, тя се определя въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните: а) Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията; б) член VII от Общото споразумение за митата и търговията; в) глава 3 от дял ІІ на Регламент (ЕС) 952/2013. Съгласно чл. 170, ал. 1 АПК установяването на предпоставките по чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 и законосъобразното прилагане на методите по чл. 74 от Регламент (ЕС) 952/2013 е в тежест на митническия орган. Уведомяването по чл. 22, § 6 от МКС гарантира спазването на принципа на правото на защита като основен принцип на правото на Съюза и на правото на изслушване във всяка една административна процедура като неразделна част от този принцип (виж Решение на СЕС от 3 юни 2021 г. по дело С-39/20, Staatssecretaris van Financin, т. 30 и т. 31 и цитираните там други решения). В случая е извършено уведомяване за мотивите на предстоящото неблагоприятно решение и е дадена възможност на неговия адресат да изрази становище в 30 дневен срок. По този начин правото на изслушване не е нарушено. Следва да бъде споделено становището на съда, че липсата на мотиви за неприложимост на метода по чл.74, § 2, букви а) от Регламент (ЕС) 952/2013 е пречка за преминаване към възможността по чл. 74, § 2, букви б). Посочените критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото го правило в установената поредност (В този смисъл решение на СЕС от 12 декември 2013 г. по дело С-116/12, Christodoulou и др., т. 43, решение на СЕС от 9 юни 2022 по дело C-599/20, Baltic Master UAB, т. 45 и др.), т.е. митническият орган не е извършил необходимия анализ, преди да достигне до извод за приложимост на възможността по чл.74 § 2, букви б) от Регламента за определяне на митническата стойност на стоката. Правилно първоинстанционният съд е приел, че митническият орган не е установил и доказал наличието на сходство между стоките по митническата декларация, използвана за база и тези по процесната декларация.Обосновано АС-Варна е съобразил, че органът е следвало да анализира същественото разминаване в състава на стоките- 92% памучни щапелни влакна и 8% еластанови нишки - за процесната, и 95% памук и 5% ликра - за аналога, както и различните условия на доставка на стоките, така и количеството на внесените стоки, което сочи на необоснованост на извода на митническите органи, че стоките по използваната за сравнение МД на трето лице са сходни с процесните по смисъла на чл. 1, § 2, т. 14 от Регламента за изпълнение. На следващо място, както правилно е съобразил административният съд, в случая вносителят е представил всички документи, доказващи договорната стойност на стоката, съответстваща на декларираната от него митническа стойност, както и плащането й на износителя, които документи не се оспорени от митническите органи. Следователно, налице са доказателства за договорната и действително платената стойност по смисъла на чл. 70, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013, което обуславя правилност на извода, че при немотивираност и недоказаност на основателността на съмненията в така декларираната стойност, определянето й по правилата на чл. 74 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. е в противоречие с материалния закон. Въз основа на горното, решението в обжалваната му част се явява правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, в полза на Ей Ди Логистик България ООД следва да бъдат присъдени разноски за касационното производство в размер на 2 280 лв. Възражението за неговата прекомерност е неоснователно предвид осъществената защита, фактическата и правна сложност на делото. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,