Решение № 7511 от 29.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3045/2012 г.

Решение № 7511 от 29.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3045/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 237 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба на Сава Колев Каров за отмяна на определение № 12569 от 06.10.2011 г., постановено по административно дело № 11925 от 2011 г. на Върховния административен съд, седмо отделение, в частта, в която е оставено в сила определение № 1200 от 20.06.2011 г., постановено по административно дело № 883 от 2011 г. по описа на Административен съд - Бургас. Молителят се позовава на отмяната от Бургаския районен съд с влязло в сила решение по нахд № 1678 от 2011 г., на наказателно постановление № НП-3204 от 01.04.2011 г., издадено за твърдяното административно нарушение, за което му е наложена принудителната административна мярка за репатриране на автомобила му, като намира това за основание по чл. 239, т. 3, предложение последно от АПК за отмяна на определението, предмет на настоящото искане. Позовава се и на приложимостта на чл. 239, т. 1 от АПК, като посочва, че било налице ново обстоятелство от съществено значение за делото, а именно цитираното по-горе влязло в сила решение на Бургаския районен съд. Ответниците по искането за отмяна - кметът на община Бургас и Станислав Иванов Попов, главен специалист в отдел ОФК при община Бургас, не ангажират становище по искането за отмяна. Върховният административен съд, петчленен състав, втора колегия, намира искането за отмяна за процесуално допустимо, като подадено от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 240, ал. 2 от АПК, а разгледано по същество е неоснователно. От фактическа страна се установява, че на 28.03.2011 г. на молителя Каров е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 0014310 за извършено нарушение по смисъла на чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП (Закон за движението по пътищата). С наказателно постановление № НП-3204/01.04.2011 г. на заместник-кмета на община Бургас му е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 20 лева. Съдържанието на акта и издаденото наказателно постановление установяват наличието на предпоставките по чл. 171, т. 5, б. "б", предл. първо от ЗДвП за репатриране на притежавания от Каров лек автомобил. Специалната по отношение на чл. 84, ал. 1 от АПК разпоредба на чл. 171, т. 5 от ЗДвП не предвижда писмената форма като изискване за валидност на наложената мярка. Същата е наложена с устно разпореждане на овластения за това орган и се изразява във фактическо преместване на пътното транспортно средство без знанието на неговия собственик. В случая на основание чл. 183, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, молителят Каров е санкциониран с посоченото административно наказание за неправилно паркиране на притежавания от него лек автомобил "Деу леганза" с ДК № А 1588 КК, паркиране на лек автомобил след пътен знак В-28, с което е създадена опасност и пречки за движението на останалите МПС. С определение № 1200 от 20.06.2011 г., постановено по административно дело № 883 от 2011 г. по описа на Административен съд - Бургас, съдът е оставил без разглеждане жалбата на Сава Колев Каров против принудителна административна мярка от 28.03.2011 г. за репатриране на лек автомобил "Деу леганза", рег. № А 1588 КК поради просрочие. С определение № 12569 от 06.10.2011 г., постановено по административно дело № 11925 от 2011 г. на ВАС, седмо отделение, чиято отмяна се иска, Върховният административен съд е потвърдил определението на Административен съд - Бургас в частта, с която е прието, че правото на оспорване е упражнено след изтичане на преклузивния 14-дневен срок, и е отменил това определение в частта, с която е прекратено производството по делото по предявеното от Сава Колев Каров искане за обявяване на нищожността на приложената на 28.03.2011 г. принудителна административна мярка (принудително преместване на автомобил). Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 1 от АПК съдебният акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Цитираната норма визира непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност от страната. Нови "обстоятелства" по смисъла на закона са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти и които, независимо че са възникнали до приключване на устните състезания, не са включени във фактическия материал по делото, докато то е било висящо. Нови доказателства по смисъла на цитираната разпоредба са писмените доказателства за новооткритите факти, както и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са твърдяни в хода на процеса, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи, тъй като заинтересованата страна не е знаела или не е била в състояние да се снабди с тях, за да ги представи при разглеждане на спора, без това да се дължи на липсата на нормално дължимата грижа за доброто водене на делото. Във всички случаи новите писмени доказателства или новите обстоятелства следва да са от съществено значение за делото. Влязлото в сила решение от 04.10.2011 г., постановено по нахд № 1678 от 2011 г. на Бургаския районен съд, с което е отменено наказателно постановление № НП-3204 от 01.04.2011 г. на заместник-кмета на община Бургас, не е ново писмено доказателство по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК. Отмяната на наказателното постановление, с което за нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП на основание чл. 183, ал. 2, т. 1 от ЗДвП Сава Каров е санкциониран с административно наказание "глоба" за неправилно паркиране на притежавания от него лек автомобил, няма значение за законосъобразността на принудителната мярка и съответно за решаването на делото по оспорването й. Производството по налагане на принудителна административна мярка и това за реализиране на административнонаказателна отговорност са различни, възникват при различни предпоставки и не са обусловени едно от друго, поради което решението относно административнонаказателната отговорност няма значение за принудителната мярка и съответно не може да обоснове отмяната й. Принудителните административни мерки се налагат с цел предотвратяване, преустановяване или отстраняване на вредните последици от административните нарушения (чл. 22 от ЗАНН). Следователно принудителната административна мярка е насочена към премахване на административното нарушение и неговите последици, а не към санкциониране на нарушителя. Обратно - наказателно постановление се издава и административното наказание се налага на лице, извършило административно нарушение (арг. от чл. 53, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), т. е. целта на производството е да санкционира лице, което с поведението си, с действията или бездействието си, е извършило административно нарушение (чл. 24, ал. 1 във връзка с чл. 6 от ЗАНН). Следователно отпадането на административнонаказателната отговорност за молителя Каров, посочен като извършител на нарушението, няма за последица отпадане на необходимостта от прилагане на принудителната административна мярка във връзка със същото нарушение, тъй като тази мярка е свързана с отстраняване на извършеното и безспорно установено административно нарушение и вредите от него. Ето защо отмяната на наказателното постановление е без значение за разрешаване на делото по оспорване на принудителната административна мярка, а представеното в този смисъл решение на Бургаския районен съд не представлява ново писмено доказателство по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК, основание за отмяна на влязлото в сила съдебно определение. Не са налице и основанията, посочени в чл. 239, т. 3 от АПК. Според цитираната разпоредба съдебният акт подлежи на отмяна, когато е основан на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. От съдържанието на нормата е видно, че тя обединява три различни хипотези като конкретното искане за отмяна би могло да се подведе под третата хипотеза - съдебният акт, чиято отмяна се иска, е основан на акт, издаден от държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. Искането за отмяна и на това основание ще следва да се отхвърли, тъй като решението на съда във връзка с принудителната административна мярка не е обусловено от изхода на делото за реализиране на административнонаказателната отговорност. В този смисъл съдебният акт, чиято отмяна се иска, не се основава на издаденото и отменено от съда наказателно постановление. Както вече се посочи, производството по прилагане на принудителната мярка е отделно от административнонаказателното, възниква и се осъществява на основания, които не са свързани с личността на извършителя на административното нарушение. Отмяната на наказателното постановление няма връзка с пропускането от Сава Каров на срока за обжалване като незаконосъобразна на принудителната административна мярка, което изключва приложното поле на чл. 239, т. 3 от АПК. С оглед изложеното настоящия съдебен състав приема, че не са налице предпоставките за отмяна на атакуваното определение на основание чл. 239, т. 1 и т. 3 от АПК, поради което искането за това следва да се отхвърли като неоснователно. Мотивиран така и на основание чл. 244, ал. 1, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав при втора колегия,