Решение № 452 от 23.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 781/2012 г.

Решение № 452 от 23.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 781/2012 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Боян Цонев Производството е по чл. 307, ал. 2 - ал. 4 от ГПК. Образувано е по молба на Б. А. Н. за отмяна на влязлото в сила решение № 289/8.02.2009 г. по гр. дело № 548/2009 г. на Пловдивския апелативен съд, в частта му, с която, като е оставено в сила решение № 29/22.04.2009 г. по гр. дело № 2/2008 г. на Хасковския окръжен съд, е уважено искането с правно основание чл. 28 от ЗОПДИППД на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност (К.) срещу молителя, като от последния са отнети в полза на държавата три недвижими имота, находящи се в [населено място] (подробно описани), молителят е осъден да заплати, на основание чл. 4, ал. 2 от ЗОПДИППД, на държавата сумата 14 450 лв., както и държавна такса и разноски по делото. В молбата, като основание за отмяна се навежда това по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК, като се поддържа, че след влизане в сила на атакуваното решение молителят открил нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които са представени (в преписи) с молбата, а именно: три вносни бележки и нареждане - разписка от 29.11.2005 г., издадени от Банка [фирма], както и декларация от В. Ж. В., с нотариална заверка на подписа му от 8.09.2009 г. Ответникът по молбата - ищцовата К., в отговора си и в допълнително писмено становище излага съображения за неоснователност на молбата; претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство в размер 2 880 лв. Прокурорът, в съдебното заседание също излага становище и съображения за неоснователност на молбата. Молбата е процесуално допустима, но разгледана по същество, тя е неоснователна. Отмяната по реда чл. 303 - чл. 309 от ГПК съставлява самостоятелно производство, което е средство за защита срещу влезли в сила съдебни решения, които не съответстват на действителното правно положение, като несъответствието се дължи на изрично и изчерпателно посочените в чл. 303 от ГПК причини. В случая твърденията на молителя следва да се квалифицират в хипотезиса на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК - заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на същата страна, или с които страната не е могла да се снабди своевременно. С други думи, това основание за отмяна е налице при такава непълнота на фактическия или доказателствен материал, която касае решаващите изводи на съда и се разкрива след като решението е влязло в сила, и която не се е дължала на процесуално нарушение на съда или пък на небрежност на страната при упражняване на процесуалните й права. В този смисъл, не е ново по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК това писмено доказателство, което е могло да бъде известно на страната и тя е могла да се снабди с него, ако бе проявила дължимата грижа за издирването и представянето му по делото. Именно такава хипотеза е налице в случая. Трите вносни бележки от 29.11.2005 г. и нареждането - разписка от 29.11.2005 г., издадени от Банка [фирма], съгласно твърденията в молбата за отмяна са подписани за "вносител" от самия молител. От това следва, че тези четири документа са били известни на молителя и той е разполагал с екземпляр от тях (съгласно практиката на всички банки в страната) още на датата на съставянето им - 29.11.2005 г. С оглед на това, при полагането на дължимата грижа за запазването и съхраняването им, тези четири документа са могли да бъдат представени като писмени доказателства още в първоинстанционното производство по делото, което е образувано през 2007 г. Писмената декларация от В. Ж. В., с нотариална заверка на подписа му от 8.09.2009 г., обективира удостоверителни изявления на същото лице относно придобиването и заплащането на единия от процесните по делото имоти. Така съставеният документ, по същество цели заместване на свидетелски показания, т. е. на гласни доказателства, поради което поначало е негоден като писмено доказателство по делото, респ. - макар и съставен след постановяването на решението, чиято отмяна се иска, не представлява ново писмено доказателство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК. По изложените съображения, тъй като обективно не е налице наведеното от молителя по делото основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК, молбата за отмяна на влязлото в сила решение следва да се остави без уважение. Предвид изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 8, във вр. с ал. 3 от ГПК, молителят дължи и следва да бъде осъден да заплати на ответника по молбата за отмяна К., претендираните от последната разноски за юрисконсултско възнаграждение по делото, в размер на адвокатското такова, което, определено съгласно чл. 9, ал. 2, във вр. с чл. 7, ал. т. 4 от Нар. № 1/9.07.2004 г. на ВАдвС за М., възлиза на сумата 1 391.25 лв. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение