Решение № 10600 от 29.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7284/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Министерството на транспорта и съобщенията (МТС), чрез процесуален представител, срещу Решение 14848 от 30.04.2025 г. на Административен съд София-град, по адм. дело 9595/2024 г. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Министерството на транспорта и съобщенията срещу Решение РД-02-16-698 от 10.09.2024 г. на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" 2014-2020 г. (ОПИК), с което е отказано верифицирането на разходи в общ размер от 3 213 860,46 лева, включени в Междинно искане за плащане за периода 02.10.2020 г. 30.11.2021 г. по проект Подкрепа за малки и средни предприятия (МСП), извършващи автобусни превози, за преодоляване на икономическите последствия от COVID-19 чрез прилагане на схема за подпомагане от Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията (МТИТС) . Касационният жалбоподател Министерството на транспорта и съобщенията, счита обжалваното решение за неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът обосновава подробни изводи в полза на защитната си теза и сочи, че неправилно първоинстанционният съд е възприел фактологията на сключените договори по двете процедури BG16 RFOP002-2.077 (на УО на ОПИК) и Схема за набиране на заявления за подкрепа BG16 RFOP002-2. 091 (на МТС), въз основа на което е обосновал неправилни правни изводи, че вината за тези обстоятелства е на Министерството, което е и единствената причина за отказа за верификация на средства в размер на 2 332 550, 40 лв. Твърди, че АССГ необосновано е приел, че в акта УО правилно се е позовал на т. 9 Минимален (ако е приложим) и максимален размер на БФП за конкретен проект от Условията за кандидатстване с проектни предложения за предоставяне на БФП по ОПИК 2014-2020 г. като част от документите по чл. 26, ал. 1 от Закона за управление на европейските средства при споделено управление (ЗУСЕФСУ), но без да съобрази, че МТС при извършване на оценката на заявленията по своята процедура е било възпрепятствано да провери заложения Критерий 29 в оценителния лист, с който се проверява изискването в т. 9 от условията, тъй като оценителната комисия на МТС е работила в периода от 02.11.2020 г. до 12.01.2021 г., в резултат на което договорите с кандидатите са сключени на 09.12.2020 г., 15.12.2020 г. и на 14.01.2021 г., следователно това обстоятелство не е дало възможност посоченият критерий да бъде проверен от МТС. В допълнение сочи, че УО на ОПИК сключва договорите по неговата процедура BG16 RFOP002-2. 077 с 18-те предприятия в периода от 25.01.2021 г. до 02.03.2021 г., тоест между 11 и 83 дни по-късно от Министерството на транспорта и съобщенията, предвид което счита за неоснователни изводите на административния орган, че в случая от значение са размерите, подадени в проектните предложения по двете процедури, а не датата на самото сключване на договора. Сочи неправилност на приетото от фактическа страна от съда обстоятелство, че въз основа на изискванията на Временната рамка за мерки за държавна помощ в подкрепа на икономиката в условията на сегашния епидемичен взрив от COVID - 19 (Временната рамка) са били договорени и изплатени средствата и по процедура BG16 RFOP002-2. 091 и по процедура BG16 RFOP002-2. 077, без да бъде съобразено, че изискванията на временната рамка са изцяло спазени, доколкото в раздел 3.1 от рамката изрично е посочено, че БФП, както по процедурата на Министерството на транспорта и съобщенията, така и по тази на УО на ОПИК, може да се натрупва с друга помощ стига да не надхвърля левовата равностойност на 800 000 EUR (1 564 664, 00 лв.). Счита за неправилни и напълно несъответни на фактите и обстоятелствата по делото, изводите на съда, по отношение отказа на УО да потвърди оценката за допустимостта на категорията предприятия, с оглед изискванията на процедурата по отношение на посочените 4 бр. предприятия и размера на получената от тях БФП по процедурата в размер на 856 632, 22 лева. Касаторът обосновава подробни изводи, че в тази част решението на административния орган е неструктурирано и съдържа изключително обемна излишна информация, която няма отношение към отказа за верификация, което съществено затруднява правото на защита на страната. Твърди, че в тази част от акта липсва разпоредба от Условията за кандидатстване и условията за изпълнение за предоставяне на БФП по програмата, която да е посочена като нарушена. Счита, че съдът в нарушение на съдопроизводствените правила, не е обсъдил това възражение в жалбата, което според касатора представлява самостоятелно основание за отмяна на съдебното решение и на акта в тази част. Излага подробни съображения по отношение на констатациите на УО за недопустимост на четирите дружества като кандидати по процедурата и сочи, че в тази част на акта от УО, в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, не са изложени фактически и правни основания, обуславящи отказа за верификация на посочените суми. Не на последно място твърди, че съдът бланкетно е посочил, че и в т. 2 от акта, се съдържат фактически и правни основания за издаването му и че и в тази част актът е законосъобразен. Прави искане решението да бъде отменено, като бъде отменен обжалваният административен акт. Претендира разноски за двете съдебни инстанции въз основа на представен списък. Касаторът се представлява от юрисконсултите И. Йорданов и А. Георгиева. Ответникът по касационната жалба ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" 2014-2020 г., чрез процесуален представител, в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прави искане съдът да остави в сила обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски пред касационната инстанция. Представлява се от служител с юридическо образование А. Тонев. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), Седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на страните и провери обжалваното решение, с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна, следното: На 02.10.2020 г. между УО на Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност 2014 2020 г." и Министерството на транспорта и съобщенията е сключен Административен договор за директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" 2014-2020 BG16 RFOP002-2.079-0002-C01, за изпълнение на проект "Подкрепа за МСП, извършващи автобусни превози, за преодоляване на икономическите последствия от COV1D-19 чрез прилагане на схема за подпомагане от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията (МТИТС)" понастоящем Министерство на транспорта съобщенията. На 10.12.2021 г. МТС е представило междинен технически отчет, междинен финансов отчет и междинно искане за плащане за периода 02.10.2020 г. 30.11.2021 г. по АДБФП BG16 RFOP002-2. 079-0002-C01. В периода от 05.04.2022 г. до 18.07.2024 г. между УО на ОПИК и МТС е осъществена кореспонденция във връзка с констатациите на органа и от бенефициера са представени пояснения и допълнителни документи и информация. На 10.09.2024 г., с Решение РД-02-16-698 от 10.09.2024 г., ръководителят на УО на ОПИК е отказал на Министерството на транспорта и съобщенията да верифицира разходи в общ размер на 3 213 860, 46 лева по Административен договор за директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ BG16RFOP 002-2. 079-002-C01, бюджетен ред 1.1 Предоставяне на подкрепа за микро, малки и средни предприятия, извършващи автобусни превози, за дейности, необходими за преодоляване на недостига на средства или липса на ликвидност, настъпили в резултат от епидемичния взрив от COVID-19 както следва: В т . 1.1 от акта е отказана верификация на разходи в размер на 856 632, 22 лв. За да мотивира акта си в тази част административният орган е приел, че от представената от конкретните бенефициери информация не става ясно как е извършена проверката по същество на декларираните данни по чл. 3 и чл. 4 от Закона за малките и средните предприятия (ЗМСП) и е направил извод, че дружествата: Лъки Транс Бг ЕООД, Флоренция Бус - София ЕООД и Пронто бус ООД са средни предприятия, а дружествата: Груп плюс ЕООД с получена БФП в размер на 450 000, 00 лв.; Вит Авто Транс ЕООД, с получена БФП в размер на 5 566, 00 лв.; Метро плюс ООД, с получена БФП в размер на 349 958, 26 лв.; Меритранс-2017 ЕООД, с получена БФП в размер на 51 107, 96 лв., са големи предприятия, поради което са недопустими кандидати за финансиране по процедурата. Въз основа на изложените констатации по тази точка, ръководителят на УО на ОПИК е приел, че посочените кандидати са избрани в нарушение на т. 13 и т. 15 от Условията за кандидатстване и по-конкретно, същите са недопустими кандидати, тъй като не попадат в целевата група по процедурата, а именно да се предостави БФП на микро, малки и средни предприятия, предвид което е приел, че претендираните за верификация разходи в общ размер от 856 632, 22 лв. са недопустими на основание чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕФСУ. В т. 1.2 от акта е отказана верификация на разходи в размер на 2 332 550, 40 лв. За да обоснове отказа си в тази част административният орган е приел, че за общо 18 предприятия е установено, че не е изпълнено следното условие, а именно: помощта по процедурите да не надвишава 450 000 лв. и 8 % от оборота съгласно Годишна данъчна декларация да 2019 г., предвид което е приел, че претендираните за верификация разходи в общ размер от 2 332 550,40 лв. са недопустими на основание чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕФСУ. В т. 2 от акта, е отказана верификация на разходи в размер на 24 677, 84 лв. За да откаже верификация на цитираната сума ръководителят на УО е приел, че са налице недопустими разходи по АДБФП, както следва: По Договор BG16RFOP002-2.091-0005-C01 с Калея ООД, са предявени разходи в общ размер на 5 810,00 лв., от които 3 110,00 лв. са приети за недопустими на осн. чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗУСЕФСУ, а 2 700,00 лв. са недопустими на основание чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗУСЕФСУ; По Договор BG16RFOP002-2.091-0032-C01 с Дари Комерс - НА ООД, са предявени разходи в общ размер на 815,30 лв., от които 59,08 лв. и 20,46 лв. са приети за недопустими на осн. чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗУСЕФСУ; 546,96 лв. са приети за недопустими на основание 57, ал. 1, т. 6 ЗУСЕФСУ, а сумата от 188,77 лв. е приета за недопустима на осн. чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗУСЕФСУ; По Договор BG16RFOP002-2.091-0083-C01 с М и М Травел ООД, предявени са разходи в общ размер на 13 588, 47 лв., от които 13 587, 37 лв. са приети за недопустими на осн. чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗУСЕФСУ, а сумата от 1,10 лв. е приета за недопустима на осн. чл. 57, ал. 1, т. 3 и т. 6 ЗУСЕФСУ; По Договор BG16RFOP002-2.091-0115-C01 с Елит 94 -М. П. ООД, са предявени разходи в общ размер на 2 862, 63 лв., от които 46,22 лв. и 61,33 лв. са приети за недопустими на осн. чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗУСЕФСУ; а сумите от 160,97 лв., 132, 01 лв., 2 201,82 лв. и 260,28 лв. са приети за недопустими на основание 57, ал. 1, т. 3 ЗУСЕФСУ; По Договор BG16RFOP002-2.091-0137-C01 с П. - ГМ ЕООД, предявени са разходи в размер на 1 241,39 лв., които според УО са недопустими на осн. чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗУСЕФСУ; По Договор BG16RFOP002-2.091-0229-C01 с Меттранс - 2005 ЕООД, са предявени разходи в размер на 360,05 лв., които са приети за недопустими на осн. чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗУСЕФСУ; Компетентността на издателя на решението е доказана с представената в съдебното производство Заповед РД-14-161 от 23.04.2024 г., изменена със Заповед РД-14-225 от 07.06.2024 г. на министъра на иновациите и растежа, с която издателят на акта е определен за ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност 2014 2020 г.". Въз основа на така установените по делото факти, първоинстанционният съд е приел от правна страна, че административният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Анализирайки подробно относимата нормативна регламентация, съдът е приел за неоснователни доводите на министерството, че е налице неяснота в мотивите на акта, касаещи установяване, че конкретен краен получател не е микро, малко или средно предприятие и по конкретно, дали тези констатации са на УО на ОПИК или само на проверяващия екип, като в тази връзка съдът е приел, че същите са на административния орган, доколкото са изложени като мотиви за издаване на административния акт. По отношение отказа на УО за верификация на сумата, посочена в т. 1.1 от акта, съдът е посочил подробно фактите от акта, отнасящи се до тази точка, като е приел, че противно на доводите на бенефициера, УО е изложил подробни фактически и правни основания за отказа от верификация за сумата от 856 632, 22 лв., тъй като за посочените предприятия Груп плюс ЕООД, Вит Авто Транс ЕООД, Метро плюс ООД и Меритранс - 2017 ЕООД, безспорно се установява, че не попадат в категорията предприятия, а именно микро, малки и средни , които са допустими кандидати за финансиране по процедурата. По отношение на т. 1.2 от акта, съдът е приел, че правилно административният орган се е позовал на т. 9 от Условията за кандидатстване и условията за изпълнение по процедура BG16RFOP002-2.091, които представляват документи по чл. 26, ал. 1 ЗУСЕФСУ, определящи допустимостта на разходите по одобрения проект, предвид което съдът е приел, че УО правилно е счел, че разходите в общ размер от 2 332 550, 40 лв. са недопустими за финансиране на основание чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕФСУ. Първоинстанционният съд е споделил изводите на УО, че посочените в акта 18 предприятия, подали първо проектни предложения по процедура BG16RFOP002-2. 077, а след това по процедура BG16RFOP002-2.091 са били длъжни да се съобразят при подготвянето на своите проектни предложения по последната процедура с условието, че Безвъзмездната финансова помощ, заявена от кандидата по схемата, заедно с договорената от кандидата БФП по процедура BG16RFOP002-2. 077 Подкрепа за средни предприятия за преодоляване на икономическите последствия от пандемията COVID-19 , не може да надвишава 450 000,00 лв. и 8 % от оборота съгласно Годишната данъчна декларация за 2019 г. В допълнение съдът е счел, че посоченото изцяло кореспондира с поставеното условие в т. 9 от Условията за кандидатстване и е посочил, че независимо от факта, че първо са подадени проектни предложения по процедура BG16RFOP002-2.077, а след това по процедура BG16RFOP002-2.091, в която именно е въведено посоченото ограничение, то същото не важи само за етапа на оценка и договаряне, а има за цел да гарантира, че едно и също предприятие няма да получи в рамките на двете посочени процедури помощ чиито размер надвишава определения в процедура BG16RFOP002-2. 091, праг. Приел е, че от страна на МТС не е извършена проверка още на етап оценка и договаряне на съответния договор, което е довело до предоставяне на неправомерна помощ на кандидатите/крайните получатели. Не на последно място съдът е приел за неправилни и неоснователни констатациите на министерството и по отношение на отказа за верификация на сумата, предвидена в т. 2 от акта, доколкото е счел, че и в тази част актът е мотивиран, с посочени фактически и правни основания, и в частност на кои от изискванията на чл. 57, ал. 1 ЗУСЕФСУ не отговаря даден разход, за да се определи като недопустим за всеки конкретно посечен краен получател на помощта. Въз основа на горното съдът е направил извод за законосъобразност на акта и е отхвърлил жалбата. Решението е неправилно. По отношение на неверифицираните разходи, посочени в т. 1.1 от акта, в размер на 856 632, 22 лв., В тази част от съдебното решение липсват собствени мотиви на съда, доколкото с изложените такива единствено е възпроизведено пестеливо съдържанието на акта, но от страна на съда не са изложени съображения дали описаните в акта констатации могат да се квалифицират като допуснати нарушения на т. 13 и т. 15 от Условията за кандидатстване. От страна на съда е извършено едно преповтаряне на фактическите констатации от акта и възпроизвеждане изводите на УО, но не е направен какъвто и да било анализ и оценка, дали съгласно условията по процедурата посочените дружества са допустими кандидати или не. Допълнително следва да се отбележи, че от съда не са изложени собствени изводи и дали посочените фактически основания от УО, правилно са подведени под сочената разпоредба на чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕФСУ, обосноваваща недопустимост на разходите в размер на 856 632,22 лв. Изложеното обосновава неправилност на съдебното решение в тази част поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила от страна на първоинстанционния съд. По отношение на неверифицираните разходи в т. 1.2 от акта в размер на 2 332 550, 40 лв.: За да откаже верифицирането на разхода по т. 1.2 от акта, органът е посочил като правно основание чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕФСУ. Като фактически основания за отказа, органът е посочил, че предявените за верифициране разходи, не отговарят на посоченото в т. 9 Минимален (ако е приложимо) и максимален размер на БФП за конкретен проект от Условията за кандидатстване с проектни предложения за предоставяне на БФП по ОПИК 2014 2020 г. по процедура чрез директно предоставяне BG16RFOP002-2. 079 Подкрепа за МСП, извършващи автобусни превози, за преодоляване на икономическите последствия от COVID 19 чрез прилагане на схема за подпомагане от Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията (МТИТС) и в частност на изискването Безвъзмездната финансова помощ, заявена от кандидата по схемата, заедно с договорената от кандидата БФП по процедура BG16RFOP002-2. 077 Подкрепа за средни предприятия за преодоляване на икономическите последствия от пандемията COVID-19 , не може да надвишава 450 000,00 лв. и 8 % от оборота съгласно Годишната данъчна декларация за 2019 г. Следва изрично да се посочи, че противно на изводите на административния орган, възприети и от първоинстанционния съд, посоченото изискване Безвъзмездната финансова помощ, заявена от кандидата по схемата, заедно с договорената от кандидата БФП по процедура BG16RFOP002-2.077 Подкрепа за средни предприятия за преодоляване на икономическите последствия от пандемията COVID-19 , не може да надвишава 450 000,00 лв. и 8 % от оборота съгласно Годишната данъчна декларация за 2019 г. липсва в т. 9, а и въобще в Условията за кандидатстване с проектни предложения за предоставяне на БФП по ОПИК 2014 2020 г. по процедура чрез директно предоставяне BG16RFOP002-2.079 Подкрепа за МСП, извършващи автобусни превози, за преодоляване на икономическите последствия от COVID 19 чрез прилагане на схема за подпомагане от Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията (МТИТС) , които са акт по чл. 26, ал.1 ЗУСЕФСУ по конкретната процедура за директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. Съгласно т. 9 от цитираните Условия Минимален (ако е приложимо) и максимален размер на безвъзмездната финансова помощ за конкретен проект: По настоящата процедура по отношение на конкретния бенефициер няма изискване за минимален размер на безвъзмездната финансова помощ. Максималният размер на помощта, за която може да бъде подадено проектно предложение е 30 000 000 лева (15 338 756,44 евро). ВАЖНО! За дейностите, по които краен ползвател на помощта са микро, малки и средни предприятия, извършващи автобусни превози, минималният и максималният размер на безвъзмездната финансова помощ са в следните граници: минимален размер 3000 лева, максимален размер 450 000 лева. Максималният размер на БФП не следва да надвишава 8 % от оборота, деклариран в Годишната данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО за 2019 г. или при еднолични търговци в Годишната данъчна декларация по член 50 от ЗДДФЛ . Действително такова изискване е налице, но то е в т. 9 от Условията за кандидатстване и условията за изпълнение за предоставяне на БФП по Оперативна програма Иновации и конкурентоспособност 2014-2020, Схема за набиране на заявления за подкрепа по процедура BG16RFOP002-2.091, които са акт по чл. 26, ал.1 ЗУСЕФСУ, но не и в настоящата процедура, а единствено в процедурата по Схема за набиране на заявления BG16RFOP002-2.091. Както беше посочено по-горе, съгласно чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕФСУ разходът, за да е допустим, трябва да попада в категориите разходи, включени в акта по чл. 26, ал. 1 ЗУСЕФСУ и в одобрения проект. Анализът на разпоредбата сочи, че за да е налице хипотезата на чл. 57, ал.1, т. 2 ЗУСЕФСУ е необходимо органът не само да се е позовал на точка 2, но и точно да е посочил категорията разходи, регламентирани в акта по чл. 26, ал. 1 ЗУСЕФСУ и в одобрения проект, на които исканите за верифициране разходи не съответстват. От изложеното до тук може да се направи извод, че разходите по т.1.2 от акта, за които е отказана верификация, попадат в категориите разходи, включени в акта по чл. 26, ал. 1 ЗУСЕФСУ, касаещ настоящата процедура, доколкото не противоречат на т. 9 от Условията за кандидатстване с проектни предложения за предоставяне на БФП по ОПИК 2014 2020 г. по процедура чрез директно предоставяне BG16RFOP002-2. 079 Подкрепа за МСП, извършващи автобусни превози, за преодоляване на икономическите последствия от COVID 19 чрез прилагане на схема за подпомагане от Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Следователно не е налице хипотезата на чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕФСУ, което обуславя извод за незаконосъобразност на административния акт в частта по т.1.2 и респективно - за неправилност на съдебното решение в сочената част. По отношение на неверифицираните разходи по т. 2 от акта в размер на 24 677, 84 лв.: Основателно е твърдението в касационната жалба, че по отношение на отказа на верификация на разходите по т. 2 от акта от страна на първоинстанционния съд не са изложени собствени мотиви. Съдът лаконично и бланкетно е отбелязал единствено, че в тази част актът съдържа собствени мотиви, с посочени фактически и правни основания и в частност, че в него е отбелязано на кои от изискванията на чл. 57, ал. 1 ЗУСЕФСУ, не отговаря даденият разход по съответния договор с крайните получатели на помощта. По никакъв начин не е извършил анализ относно релевантните за спора факти за всеки разход/група от разходи за всеки отделен кандидат, по правната им квалификация, като липсва и преценка на съда на първо място приложима ли е посочената правна норма и второ относими ли са към нея описаните в акта фактически установявания. Съдът не е установил всички релевантни за спора факти и обстоятелства, не е обсъдил всички доказателства и не е отговорил на съществените за спора правни въпроси, свързани със законосъобразността на акта в частта по т. 1.1 и т. 2. Съгласно разпоредбата на чл. 172а, ал. 2 АПК към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. Обжалваното решение е издадено в нарушение на това изискване, тъй като изложените от съда мотиви по отношение на т. 1.1 и т. 2 от акта са бланкетни, без да са обсъдени и анализирани посочените от органа фактически и правни основания, послужили за издаване на оспорвания административен акт и наведените от жалбоподателя подробни възражения по всяка една от посочените точки от оспорвания административен акт. След като съдът не е обсъдил и установил всички факти и обстоятелства от значение за делото и не е отговорил на възраженията на страните, отнасящи се до доказателствата по делото, то настоящият съдебен състав не може за първи път да излага доводи в тази насока, с оглед забраната на чл. 220 АПК. Процесуалните правила относно съдържанието на съдебния акт са съществени, а нарушаването им го опорочава - чл. 209, т. 3, пр. 2 АПК. Произнасянето по процесния административен акт при липса на фактически установявания и обосновани правни изводи на съда по отношение на претендираните за верификация разходи, препятства възможността на настоящата инстанция да извърши проверка на правилността на първоинстанционното решение относно приложението на материалния закон. Преценката на доказателствата и излагането на изводи по същество за първи път в касационната инстанция би довело до ограничаване правото на участие на страните в делото, респективно би ги лишило от същинската касационна проверка относно законосъобразното провеждане на съдебното производство по оспорване на процесния акт. Предвид изложеното основателен е доводът на касатора, че съдебното решение, в частта, с която е приет за законосъобразен административния акт, в частта му по т. 1.1 и т. 2, е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Ето защо решението на първата инстанция следва да бъде отменено, в цитираните по-горе части, и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да изложи мотиви по всички фактически и правни основания за издаване на акта в частта му по т. 1.1 и т. 2, да обсъди всички доводи на страните, да обсъди приетите по делото доказателства в тяхната съвкупност и въз основа на тях да извърши преценка за законосъобразността на акта в посочените части, за всеки отделен разход и за всеки един отделен кандидат. Съдебното решение, в частта, с която е приет за законосъобразен акта в частта му по т. 1.2 е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено. Делото, в посочената част, е изяснено от фактическа и правна страна и настоящата съдебна инстанция следва да постанови решение, с което да реши спора по същество като отмени Решение РД-02-16-698 от 10.09.2024 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" 2014-2020 г., в частта му по т. 1.2, с която е отказана верификация на разходи в размер на 2 332 550, 40 лева, и изпрати преписката на административния орган за ново произнасянето по Искането за междинно плащане за периода 02.10.2020 г. 30.11.2021 г. от 10.12.2021 г. на Министерството на транспорта и съобщенията в посочената част. С оглед на чл. 174 АПК съдът следва да определи срок на органа за произнасяне. Отчитайки характера на отменения акт и разпоредбата на чл. 62, ал. 1 ЗУСЕФСУ съдът определя 80 - дневен на органа за произнасяне. Решението следва да бъде отменено и в частта за разноските, предвид основателността на подадената жалба. По искането на касатора за присъждане на съдебни разноски за двете съдебни инстанции съдът намира следното: Предвид крайния изход на делото претенцията на процесуалните представители на касатора за присъждане на съдебните разноски за двете съдебни инстанции се явява частично основателна, с оглед на което същата следва да се уважи съразмерно с уважената част на жалбата (72,57%). Ето защо юридическото лице, към чиято структура принадлежи ответника по делото - Министерството на иновациите и растежа, следва да бъде осъдено да заплати на касатора (Министерството на транспорта и съобщенията) съдебни разноски за двете съдебни инстанции в общ размер на 2 757,66 лева (две хиляди седемстотин петдесет и седем лева и шестдесет и шест стотинки) по 1 378,83 лева за всяка инстанция (платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, съгласно приложения по делото списък на разноските). Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 и с чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК Върховният административен съд състав на Седмо отделение