Решение № 12875 от 12.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7986/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Национална агенция за приходите (НАП) против решение 14482 от 28.04.2025 г., постановено по адм. дело 2223/2025 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ), с което е отменено решение 000030 - 1214/14.02.2025 г. на изпълнителния директор на НАП и е изпратена преписката за ново произнасяне от административния орган. В касационната жалба, в писмени бележки и в съдебно заседание чрез процесуален представител са развити доводи за неправилност на постановеното съдебно решение, поради необоснованост на изводите на съда, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон . Иска отмяната му, отхвърляне на жалбата срещу решението на изпълнителния директор на НАП и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и иска определянето му в минимален размер при условията на евентуалност. Ответникът по касация - "Буш Бет" ЕООД, гр. Варна, в писмени бележки и в съдебно заседание, чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила и присъждане на разноски за касационната инстанция. По делото е постъпила и частна жалба от изпълнителния директор на НАП срещу разпореждане по входящ номер 11695/17.06.2025 г. на председателя на пето отделение на ВАС. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, съдът взе предвид следното: Обжалваното пред АССГ решение на изпълнителния директор на НАП е оставил без уважение две писмени заявления от м.12.2024 г. на "Буш Бет" ЕООД, гр. Варна, за възстановяване на преведената от дружеството по сметката на НАП държавна такса по чл.30, ал.6 от Закона за хазарта (ЗХ), изчислена съобразно пар.22, ал.1 от Предходните и заключителните разпоредби (ПЗР) към Закона за държавния бюджет на Република България (ЗДБ) за 2024 г., в размер на 57 500 лева. Административният орган е изложил мотиви, че с решение от 11.05.2025 г. е продължен издадения на дружеството лиценз за организиране на хазартни игри за срок от 5 години в игрална зала с адрес гр. Варна, като срокът на действие на продължения лиценз е бил 31.05. 2028 г. На основание пар.22 от ПЗР към ЗДБ за 2024 г. "Буш Бет" ЕООД е декларирало и внесло сума в размер на 66250 лева, изчислени по формулата в цитираната разпоредба, за 53 месеца - броят на месеци на действия на лиценза, оставащи след 01.01.2024 г. С решение 000030 - 7962/19.07.2024 г. на изпълнителния директор на НАП, в сила от 03.08.2024 г., е предсрочно прекратен издадения лиценз на основание чл.35, ал.1, т.4 ЗХ. Административният орган е изложил мотиви, че няма правна възможност за възстановяване на заплатената такса за месеците след прекратяване на лиценза, каквото е искането на дружеството като недължимо платена. Според административния орган това е така, защото в случая таксата е декларирана от самия жалбоподател и заплатена по реда на пар.22 от ПЗР към ЗДБ 2024 г., като предвид спецификата на таксите, регулирани в пар.22 от ПЗР към ЗДРБ за 2024 са изложени доводи, че редът им за възстановяване и/или прихващане са подчинени на правилата на ДОПК. Дружеството само е декларирало, изчислило и внесло такса за 53 месеца. Според административният орган липсата на изрична законова регламентация на възможност за частично възстановяване на дължима сума, изчислена по формулата в пар.22 от ПЗР към ЗДБ за 2024 г., сочи на липса на правна възможност да се уважи подобно искане. Същият извод може да се направи и при прилагане по аналогия на разпоредбата на чл.30, ал.2 ЗХ. АССГ е изложил мотиви, че оспореното пред него решение е издадено от компетентен орган, в качеството му на надзорен орган в областта на хазарта и свързаните с хазарта дейности, в предвидената писмена форма е, има необходимите реквизити, при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административно- процесуалните норми. Съдът е приел, че решението на изпълнителния директор на НАП противоречи на приложимото материално право, тъй като заплащането на такса за извършване на лицензионна дейност, каквато е таксата по чл.30, ал.6 ЗХ е с оглед предоставянето възможност на лицензианта да осъществява дейността, която е под особен мониторинг от страна на държавата. Считано от прекратяване на лиценза такса не се дължи. Самият характер на вземането за конкретната държавна такса е обвързано с възможността за упражняване на лицензионната дейност, която възможност отпада с предсрочното прекратяване на лиценза. За периода от датата на прекратяването до края на първоначално разрешения период таксата се явява недължимо платена и следва да бъде възстановена. Не е налице хипотеза на чл.30, ал.2 от Закона за хазарта, която изрично предписва невъзстановимост на таксите, тъй като същите са предвиждане за разглеждания на искания и услугата "разглеждане" е извършена и реализирана, независимо от изхода от разглеждането. Решението е правилно. В случая задължението да се плати държавна такса по чл.30, ал.6 ЗХ зависи от волята на правния субект да извършва определена дейност - а именно да поддържа лиценз за игри с игрални автомати за срок от 5 години в определена зала в гр. Варна. С отпадане на волята на субекта да поддържа лиценза за целия период и съответно да организира игри с игрални автомати в посочената зала в гр. Варна е отпаднало задължението му за остатъка от периода до края на първоначално определения срок да заплати държавна такса. Този извод се поддържа и от факта, че в ЗХ е предвидена възможност за предсрочно прекратяване на лиценза по искане на организатора на хазартни игри и в случая лицензът е прекратен с цитираното по - горе решение на изпълнителния директор на НАП 000030 - 7962/19.07.2024 г., в сила от 03.08.2024 г. В правната теория е безспорно, че държавната такса се дължи срещу осъществяване на действие, издаване на документ или престиране на услуга от административен орган . Правилен е изводът на АССГ, че след предсрочното прекратяване на лиценза по волята на субекта отпада насрещната престация, съответно заплатената държавна такса за периода след прекратяването на лиценза се явява недължимо платена. В случая размера на таксата по чл.30, ал.6 ЗХ е еднократно вносим и определяем по реда на пар.22 от ПЗР към ЗДБ 2024 г. и е пропорционален на оставащите месеци до края на лиценза. Тоест за месеците след предсрочното прекратяване на лиценза държавната такса се явява недължимо платена по смисъла на чл.4б ЗДТ и подлежи на възстановяване, както правилно е посочил и АССГ. Настоящият съдебен състав напълно споделя доводите на съда относно липсата на възможност за прилагане по аналогия на разпоредбата на чл.30, ал.2 ЗХ. Липсата на специално уредена процедура за разглеждане на искането в ЗХ не обосновава направеният от административния орган извод за невъзможност да се върне недължимо внесена държавна такса, противоречащ на чл.4 б ЗДТ. Решението като правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираното от касатора юрисконсултско възнаграждение. На ответника по касация следва да се присъдят разноските за производството пред ВАС в размер на 1000 лева, което не е прекомерно предвид фактическата и правна сложност на делото и е под размера посочен в чл.8, ал.1 вр. чл.7, ал.2, т. 4 от Наредба 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, платимо от НАП. Частната жалба на изпълнителния директор на НАП срещу разпореждане по входящ номер 11695/17.06.2025 г. на председателя на пето отделение на ВАС е недопустима, тъй като е срещу разпореждане, с което делото се изпраща на АССГ за администриране на касационната жалба и разпореждането не попада в нито една от хипотезите по чл.229, ал.1 АПК, в които е допустимо обжалване на съдебния акт с частна жалба. Предвид изложеното частната жалба следва да се остави без разглеждане и производството по делото да се прекрати в тази част. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение