Решение № 10799 от 17.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7455/2015 г.

Решение № 10799 от 17.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7455/2015 г., V о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. И. К. против решение № 3216/11.05.2015 г., постановено по адм. дело № 11343/2014 г. по описа на Административен съд С. - град, с което е отхвърлено оспорването му срещу заповед № 11938з-154 от 4.08.2014 г. на Директора на Главна дирекция "Криминална полиция"-МВР, за отказ да бъде снета полицейска регистрация № 9552/28.02.1991 г., извършена в ОД на МВР - гр. Г.. Касаторът навежда доводи за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното решение, като постановено при неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания съобразно чл. 209, т. 3 от АПК. Иска решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново по същество на спора, с което да се отмени постановения административен акт. Претендира присъждане на направените разноски. Ответната в производството страна - Директора на Главна дирекция "Криминална полиция"-МВР, чрез процесуален представител, оспорва основателността на касационната жалба. Намира, че не са налице основания за отмяна на атакуваното съдебно решение, тъй като същото е обосновано, постановено в съответствие с материалния закони и при липсата на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Въз основа на горното иска решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и за законосъобразност на първоинстанционното решението, което намира, че следва да се остави в сила, поради липса на касационни основания по чл. 209 АПК. Върховният административен съд, състав на Пето отделение като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение, предмет на касационен контрол за законосъобразност, първоинстанционният съд приема, че съществото на спора е дали настъпилата по право реабилитация е основание за снемане от полицейска регистрация. Между страните не се спори, а и същото е видно от справка за съдимост от 1.07.2014 г. на Районен съд Г., че касаторът К. е осъждан за престъпление по чл. 252 вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК с присъда № 124/19.04.1991 г., влязла в сила от 3.05.1991 г., по НОХД № 43/1991 г., по описа на Районен съд -Г., и му е наложено наказание "лишаване от свобода" за срок от шест месеца, като на основание чл. 66 от НК изтърпяването на наказанието е отложено за срок от 3 години. Безспорно е също така, че К. е реабилитиран по право, на основание чл. 86, ал. 1, т. 1 от НК на 4.05.1994 г. Първоинстанционният съд намира, че административният орган е спазил административно-производствените правила при издаването на заповедта. Административното производство е започнало по искане на заинтересованото лице, извършена е проверка от директора на ОД МВР - Г., направено е предложение за отказ за снемане на полицейската регистрация на жалбоподателя. Заповедта е съобразена с материалния закон и с целта му. Върховният административен съд - Пето отделение споделя изцяло изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за правилно и законосъобразно. Решаващият съд възприема фактическа обстановка, съответстваща на доказателствата по делото и излага подробни мотиви по релевантните за спора факти. Тези изводи на съда следва да бъдат споделени. Полицейската регистрация е специфичен институт на административното право, регламентиран в ЗМВР и Наредба за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация и различен от реабилитацията като институт на наказателното право, уреден в чл. 85 - 88а от НК. В чл. 68, ал. 1 от ЗМВР е предвидено полицейските органи да регистрират лицата, които са привлечени като обвиняеми за извършено умишлено престъпление от общ характер, като държавните органи, осъществяващи наказателното производство, са длъжни да предприемат необходимите мерки за извършване на регистрацията от полицейските органи. Съгласно чл. 68, ал. 2 от ЗМВР полицейската регистрация е вид обработване на лични данни на лицата, която се осъществява при условията на закона с цел защита на националната сигурност, противодействие на престъпността и опазване на обществения ред. Следва изрично да бъде посочено, че съгласно чл. 68, ал. 6 от ЗМВР полицейската регистрация се снема въз основа на писмена заповед на администратора на лични данни или на оправомощени от него длъжностни лица служебно или след писмено мотивирано искане на регистрирания, при наличието на пет изчерпателно посочени хипотези: 1. регистрацията е извършена в нарушение на закона; 2. наказателното производство е прекратено, с изключение на случаите по чл. 24, ал. 3 от Наказателно-процесуалния кодекс; 3. наказателното производство е приключило с влязла в сила оправдателна присъда; 4. лицето е освободено от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание; 5. лицето е починало; в този случай искането може да се направи от неговите наследници. Сред тези хипотези липсва настъпване на реабилитация по право. Освен това както правилно е прието от решаващия съд, полицейската регистрация е последица не на осъждането на лицето с влязла в сила присъда, а на извършването на самото деяние, поради което и настъпването на реабилитация не е основание за снемане на полицейската регистрация. По изложените съображения може да се обоснове извод, че не е налице прекомерност на накърняването на личната сфера на лицата с полицейска регистрация в сравнение с другите лица, чийто лични данни се обработват в други информационни фондове на МВР, като законодателят е съобразил баланса на обществените и личните интереси при установяване на тази законова регламентация и не е предвидил реабилитацията като основание за заличаването на полицейската регистрация. Следва да се има предвид, че и в други правни сфери на регулация, последиците от осъждането с влязла в сила присъда е възможно да бъдат отчитани, независимо, че е настъпила реабилитация по реда на НК. Например за заемането на определени държавни служби законодателят е поставил изискване към кандидатите да не са осъждани за умишлено престъпление от общ характер, независимо от реабилитацията (чл. 155, ал. 1, т. 2 от ЗМВР; чл. 8, ал. 1, т. 3 от Закона за защита на личните данни; чл. 162, т. 4 от Закона за съдебната власт и др. закони). Също така информация за всички лица, осъдени от български съдилища, лица, освободени от наказателна отговорност от български съдилища и са им наложени административни наказания по чл. 78а от НК и български граждани, осъдени от чуждестранни съдилища с влязъл в сила съдебен акт по наказателни дела, приет за изпълнение по реда на чл. 453 - 470 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) се съхранява и в Бюрата за съдимост при всеки районен съд и Централно бюро за съдимост при Министерството на правосъдието.