Решение № 7517 от 06.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4182/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Многопрофилна болница за активно лечение „Хаджи Димитър“ ООД чрез управителя д-р П. П., срещу Решение № 415/05.03.2026 г., постановено по адм. дело № 6/2026 г. по описа на Административен съд – Сливен. Поддържат се оплаквания, че оспореният съдебен акт е неправилен, като постановен при неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необоснован – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излага подробни съображения в подкрепа на твърденията си. Иска се отмяна на решението и връщане на делото за разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Ответникът - директор на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) – Сливен, в писмен отговор, чрез юриск. Динева, оспорва основателността на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 от АПК, настоящият състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Заповед № РД-09-1796 от 18.12.2025 г. на Директора на РЗОК – Сливен, с която на основание чл. 20, ал. 1, т. 4 от Закон за здравното осигуряване (ЗЗО) във вр. с чл. 103, ал. 1, т. 3 от Национален рамков договор за медицинските дейности (НРД за МД) 2023 – 2025 г. е прекратен частично Договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки (КП) № 200474/16.10.2023 г. (ИД), сключен между Националната здравноосигурителна каса, представлявана от директора на РЗОК - Сливен и МБАЛ „Хаджи Димитър“ ООД, по отношение изпълнението на седем КП, както следва: КП № 204 „Тежка черепно-мозъчна травма – оперативно лечение“; КП № 207 „Краниотомии, неиндицирани от травма, по класически начин“; КП № 208 „Консервативно поведение при леки и средно тежки черепно-мозъчни травми“; КП № 210 „Периферни и черепномозъчни нерви (екстракраниална част) – оперативно лечение“; КП № 211.1 „Гръбначни и гръбначно-мозъчни оперативни интервенции с голям и много голям обем и сложност – без невронавигация“; КП № 211.2 „Гръбначни и гръбначно-мозъчни оперативни интервенции с голям и много голям обем и сложност – с невронавигация и 3D интраоперативен образен контрол“; КП № 212 „Гръбначни и гръбначно-мозъчни оперативни интервенции с малък и среден обем и сложност“. При осъществения контрол за законосъобразност на административния акт и след обсъждане на приетите за установени факти по делото, релевантни за правния спор, първоинстанционният съд е формирал извод, че оспорената заповед е постановена от компетентен орган, в изискуемата от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Посочил е, че по делото категорично няма данни, изискването за наличие на минимум двама лекари със специалност „Неврохирургия“ в отделението по „Неврохирургия“ да е спазено, поради което е приел, че фактическите и правни установявания на органа са доказани, а оспорената заповед е издадена в съответствие с материалния закон. Решението е правилно. Постановено е при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалвания административен акт, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 от АПК, на всички основания по чл. 146 от АПК. Атакуваното решение се основава на правилна преценка на събраните доказателства, постановено е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби и при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. По делото няма спор, че между НЗОК и МБАЛ „Хаджи Димитър“ ООД е сключен Индивидуален договор (ИД) № 200474/16.10.2023 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки. Съобразно чл. 20, ал. 1, т. 4 от ЗЗО директорът на РЗОК сключва, изменя и прекратява договорите с изпълнителите на медицинска помощ на територията, обслужвана от РЗОК, съгласно закона, НРД и правилника за устройството и дейността на НЗОК. Както правилно е посочил и Административен съд - Сливен, от цитираната разпоредба пряко се извеждат правомощията на директора на съответната РЗОК да издаде административен акт, с който да прекрати договор за изпълнение на медицинска помощ. Оспорената заповед е надлежно мотивирана и съдържа конкретните фактически и правни основания, послужили за издаването й. Административният орган е изпълнил задължението, вменено му по силата на чл. 35 от АПК, да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая. От представените по делото уведомителни писма безспорно се установява, че на лечебното заведение е дадена възможност да предостави информация във връзка с констатираните нередовности като е определен и срок за отстраняването им. Макар в заповедта да не е указана възможността за обжалването й по административен ред, лечебното заведение се е възползвало от правото си да подаде жалба пред съответния административен съд, съобразно посочения от органа способ за обжалване. В тази връзка правото на защита на лицето е охранено в пълен обем. С оглед горното, напълно се споделят изводите на съда, че не се установяват твърдените от касатора допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Разпоредбата на чл. 103, ал. 1, т. 3 от НРД за МД 2023 - 2025 г. предвижда, че договорът с ИМП се прекратява без предизвестие от страна на НЗОК, в случай че изпълнителят не отговаря на условията за извършване на съответната дейност, установени в нормативен акт или НРД. Съгласно чл. 290 от НРД 2023 - 2025 г. страна по договор с НЗОК за оказване на болнична медицинска помощ по КП, Амбулаторни процедури (АПр) и Клинични процедури (КПр) може да бъде лечебно заведение по чл. 15, което отговаря на общите условия по чл. 20, ал. 1, т. 1, букви "а", "б" и "в", както и на специалните условия, изрично и изчерпателно посочени в т. 1 – т. 14. Такива специални условия, регламентирани в т. 6 на чл. 262, ал. 1 от НРД са: б) в лечебното заведение да работи/ят специалист/и на основен трудов договор, посочени в приложение № 1 „Списък на специалистите, работещи по КП, АПр и КПр“ към договора на лечебното заведение. По силата на чл. 20, ал. 2 от НРД за МД 2023 – 2025 г. общите и специалните условия по ал. 1 следва да са налице през цялото време на действие на вече сключения договор. От изложеното следва, че за да бъде сключен договор по отношение определена КП, съответно, за да се счита тя за изпълнена, трябва да са налице определени условия, едно от които е и осигуряването от страна на ЛЗ на необходимите специалисти. В случая, всяка една от седемте КП, по отношение на които е прекратен частично ИД № 200474/16.10.2023 г., изрично въвежда като изискване наличието на минимум двама лекари със специалност по неврохирургия. Доколкото от данните по делото е видно, а и не се твърди противното, че д-р А. М. К. - лекар със специалност по „Неврохирургия“, е изключен от състава на ЛЗ и в отделението по „Неврохирургия“ остава само един лекар със съответната специалност – д-р З. Й., то изпълнителят на БМП действително не отговаря на условията за извършване на съответната дейност, установени в нормативен акт или НРД. При съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства, настоящият касационен състав приема за доказани и необорени по надлежния ред, от страна на жалбоподателя пред първоинстанционния съд, фактическите констатации на органа, изложени в оспорения акт. Описаното от фактическа страна, в точки 1-7 на заповедта, съставлява нарушение на условията за изпълнение на КП № 204, КП № 207, КП № 208, КП № 210, КП № 211.1, КП № 211.2 и КП № 212, а именно не е осигурен необходимият брой лекари със специалност „Неврохирургия“, предвид безспорно установеното, че трудовото правоотношение на д-р А. М. К. и ЛЗ е прекратено, респективно същият е отписан от Приложение № 1 към ИД № 200474/16.10.2023 г. Горното обосновава от фактическа и правна страна прекратяването на договора частично по отношение изпълнението на цитираните седем КП по реда на чл. 20, ал. 1, т. 4 от ЗЗО във вр. с чл. 103, ал. 1, т. 3 от НРД за МД 2023 – 2025 г. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорената заповед, обхващащ преценката относно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти и съотнасянето им към нормите, посочени като правно основание за издаването й и обуславящи разпоредените правни последици. С оглед изложеното настоящият състав намира, че не са налице твърдените касационни основания за отмяна на обжалвания съдебен акт. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора основателно е своевременно заявеното от ответната страна искане за присъждане на разноски за касационната инстанция. Съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ касационният жалбоподател следва да заплати на ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 102,26 евро. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение,