Решение № 12153 от 9.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2765/2019 г.

Решение № 12153 от 9.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2765/2019 г., V о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. Николова, чрез процесуален представител адв. З. Митев, срещу решение № 18 от 11.01.2019 г. по адм. дело № 646 по описа за 2018 г. на Административен съд - Плевен (АС-Плевен), с което е отхвърлена жалбата й против заповед № 1125 от 06.06.2018 г. на изпълнителния директор на Национална агенция за приходите (НАП) относно прекратяване на служебното й правоотношение поради съкращаване на щата. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, което съставлава отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли обжалваното решение да бъде отменено и се постанови друго по съществото на спора с уважаване на жалбата. Претендира присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - изпълнителният директор на Национална агенция за приходите, чрез процесуални представители юрисконсулти М. Ковачева и М. Жиянова оспорва касационната жалба. Моли съда да остави касационната жалба без уважение. Представя становище и писмени бележки. Претендира присъждане на съдебни разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително касационно основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Обжалваното решение е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд, след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто права и законни интереси са засегнати с него. Съдът е изяснил спора от фактическа страна, като е събрал относимите и необходими доказателства, като въз основа на същите е извел законосъобразни изводи. Същите са аргументирани подробно, при което доводът за необоснованост на решението е неоснователен. При извършената проверка не се установи допуснато нарушение на съдопроизводствените правила. Правилно съдът е приел, че процесната заповед за прекратяване на служебното правоотношение е издадена от компетентен орган и в кръга на неговите правомощия, в предвидената писмена форма, като съдържа правното основание за прекратяване на служебното правоотношение, а именно чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) - съкращаване на длъжността. В заповедта са посочени дължимите обезщетения и придобития от служителя ранг, поради което оспореният административен акт отговаря на изискуемата форма. Оспореният административен акт е мотивиран с фактическите основания за издаването му - служебното правоотношение на касатора е прекратено, след като изпълнителният директор на Националната агенция за приходите (НАП) с надлежна заповед е утвърдил ново длъжностно щатно разписание на ТД на НАП – Велико Търново и заеманата от касатора длъжност е съкратена ведно с целия отдел "Оперативни проверки" в дирекция "Контрол". Утвърждаването на щатното длъжностно разписание предхожда датата на прекратяване на служебното правоотношение на служителя. В случая, от доказателствата се установява съкращаване на всички 31 щатни бройки от отдел "Оперативни проверки", дирекция "Контрол" в Териториална дирекция (ТД) на НАП – Велико Търново, което е довело до закриване на този отдел. Този извод следва от съпоставката на длъжностните характеристики за длъжностите "инспектор по приходите", "старши инспектор по приходите" и "главен инспектор по приходите" в отдел "Оперативни проверки", дирекция "Контрол" при ТД на НАП – Велико Търново, в който М. Николова е заемал длъжността "инспектор по приходите" и съответните длъжности в новосъздадения отдел "Оперативни дейности", сектор "Мобилни групи", Главна дирекция "Фискален контрол", Централно управление (ЦУ) на НАП. При това се установява, че е налице съвпадение на функциите на длъжността, заемана от касационния жалбоподател с част от функциите за длъжностите в новия отдел "Оперативни дейности", но за последните са налице и други функции за последните длъжности, които не са били част от задълженията по длъжностна характеристика за длъжността, заемана от касационния жалбоподател. Констатираните съвпадения и различия са посочени детайлно в постановения съдебен акт. Предвид обстоятелството, че с длъжностното разписание, в сила от 01.05.2018 г., са съкратени всички щатни бройки за посочените по-горе длъжности в отдел "Оперативни проверки" и отделът е премахнат, от което следва, че длъжността "инспектор по приходите" в този отдел не съществува, както като нормативно определена позиция в утвърденото длъжностно разписание, така и като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика. Съобразно чл. 2, ал. 3 от ЗДСл длъжностното разписание е утвърдено от органа по назначаване (изпълнителния директор на НАП). Хипотезата на чл. 5, ал. 5, т. 6 от ЗНАП е осъществена с решение № РМФ-30 от 14.05.2018 г. на МФ. С оглед на така установеното, обоснован и съответен на закона е изводът в обжалваното решение, че е налице реално съкращение на заеманата от М. Николова длъжност. Обстоятелството, че общата численост на персонала в НАП е запазен не обосновава извод, че длъжността, заемана от М. Николова не е реално съкратена, доколкото в рамките на тази численост е извършена реорганизация на агенцията с извършените организационни и структурни промени. Предвид изложеното и с оглед задължението по чл. 8 от Закона за съдебната власт, настоящият съдебен състав на ВАС, присъединявайки се към практиката на същия съд по адм. дела: № 858/2018 г. № 15478/2018 г.; № 2769/2019 г.; № 3378/2019 г. приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото и на основание чл. 143 от АПК, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на администрацията при ответника съдебни разноски в размер на 100.00 лв., представляващи възнаграждение за един юрисконсулт, определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение