Решение № 15871 от 22.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10465/2010 г.

Решение № 15871 от 22.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10465/2010 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Румен Юсеинов Ананов от гр. Ракитово, едноличен търговец с фирма ЕТ "РИД - Румен Ананов" и седалище в същия град, подадена от неговия процесуален представител по пълномощно адвокат Людмил Сурлеков от гр. София, срещу решение № 981 от 05.07.2010 г. по адм. дело № 2311/2009 г. на Административен съд - гр. Пловдив. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С посоченото решение Пловдивският административен съд е отхвърлил жалбата на ЕТ "РИД - Румен Ананов" срещу ревизионен акт № 900260 от 28.09.2009 г. на Териториална дирекция на Националната агенция за приходите (ТД на НАП), потвърден с решение № 826 от 04.12.2009 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив. За да постанови този резултат административният съд е приел, че процесните 29 договори, наименовани "граждански", всъщност са прикрити трудови договори между посочените в тях физически лица и едноличния търговец в качеството му на работодател, защото страните по тях са уговорили извършването на една постоянна и повтаряща се трудова функция - залесяване, почистване на сечище, почистване на временен горски склад, общ работник, пазач, носач и т. н. С касационната жалба и писмената защита пред тази инстанция са инвокирани доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и поради необоснованост, основани на следните аргументи: Българското позитивно право не познава легални дефиниции на понятията "трудов договор" и "граждански договор", но тяхната същност, респ. разграничаването им, следвало да се изведе чрез анализ и съпоставка на същностните им елементи, от които било видно, че тези два договора си приличат досежно едно основно, но единствено обстоятелство - предоставяне на труд срещу възнаграждение, но с това се изчерпвали общите признаци на тези два вида договори. Разликите между тях обаче били съществени. Докато при трудовия договор се дължи полагането на личен труд (жива сила) в рамките на определено работно време, на определено работно място, на определена длъжност, за изпълнение на определена, трайно осъществяваща се работа, със средства и материали на работодателя, то при облигационния (гражданския) договор се дължи постигането на определен трудов резултат (овеществен труд) без да е необходимо да бъде договорено определено работно време, длъжност (по щат), работно място, непременно лично постигане на резултат, а средствата и материалите били осигурявани от възложителя. Точно тази характеристика на процесните договори била установена от доказателствата по делото, според касационния жалбоподател, още повече, че всичките тези договори били сключени с лица, имащи статут на пенсионери поради достигане на възраст и осигурителен стаж. Този аргумент е неоснователен. В писмената защита добре са изложени някои съществени разлики между трудовия договор и гражданския договор. Разбира се, към тях могат да бъдат добавени и други, но основният критерий при определянето на един договор като трудов или като граждански е неговият предмет. Точно на този критерий е основал своето решение директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив след задълбочен и правилен анализ на насрещните съвпадащи волеизявления на страните по всеки един от процесните договори. Към този анализ няма какво повече да бъде добавено, но все пак с оглед на инвокирания от касационния жалбоподател аргумент следва да се посочи, че договореният предмет "почистване на сечище в срок от една година" по своята същност е трудова функция - предоставяне на работна сила за определен период от време на всички сечища, за които едноличният търговец ще получи позволително за сеч. Правилно директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" е приел, че ако с тези договори е бил уговорен определен резултат като овеществен труд, следваше във всеки договор да бъде посочено за кое точно сечище се сключва, по какъв начин следва да бъде почистено то и каква ще бъде отговорността при неизпълнение на договора, защото според чл. 127, ал. 2 от Наредба № 30 от 02.12.1998 г. за ползване на дървесината от горите непосредствена отговорност за правилното почистване на сечището носи ползвателят на сечището. Казаното в предходния абзац в пълна мяра се отнася и за функциите "почистване на склад в срок от една година", "почистване на обект в срок от една година" и "залесяване в срок от една година". А с друга част от процесните договори страните са уговорили изпълнението на една длъжност - общ работник, пазач, секач - като по този начин постигат съгласие за трудовата функция, която ще изпълнява работникът (длъжността е система от функции, задачи и задължения, които по начало трябва да бъдат утвърдени с длъжностна характеристика), т. е. при тези договори уговореният техен предмет е престирането на труд за изпълнение на една трудова функция за определен срок. По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив и Административен съд - гр. Пловдив правилно са определили процесните договори като прикрити трудови договори. Целта на симулацията е да бъде избегнато данъчното облагане в дължимия при трудови договори обем, както и да бъде елиминирано задължението за социално и здравно осигуряване на наетите от едноличния търговец работници. Неоснователен е и вторият аргумент, инвокиран с касационната жалба и с писмената защита в подкрепа на довода за неправилност на съдебното решение - че "единственият оторизиран по силата на закона - чл. 405а от Кодекса на труда (КТ) - орган, в чиито правомощия е да обяви съществуването на трудово правоотношение, е Инспекцията по труда". Действията на инспекцията по труда по чл. 405а КТ са насочени единствено към защита на правата и интересите на работника, който поради своята зависимост от работодателя не е в състояние и не разполага с правен механизъм да му наложи сключването на трудов договор. Определените в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс органи по приходите съставят на физическите и на юридическите лица ревизионни актове, с които установяват задължения за осигурителни вноски. В тази си дейност те могат да констатират, че с привиден договор за изработка е прикрито едно фактическо трудово отношение и съответно да приложат правилата, отнасящи се до трудовото правоотношение. Защото според чл. 17, ал. 1 и ал. 3 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), ако страните прикрият сключеното между тях съглашение с едно привидно съглашение, прилагат се правилата относно прикритото, ако са налице изискванията за неговата действителност и това правило се прилага и спрямо кредиторите на приобретателя по привидното съглашение. От друга страна привидните договори са нищожни (чл. 26, ал. 2 ЗЗД), а на нищожността може да се позове всеки. Цитираното от процесуалния представител на касационния жалбоподател решение № 937 от 01.02.2005 г. по адм. дело № 7176/2004 г. на Върховния административен съд е изолиран случай, а изразеното с него становище е изоставено в константната вече съдебна практика (сравни напр. реш. № 1332 от 06.02.2006 г. по адм. д. № 11484 от 2005 г.; реш. № 1560 от 13.02.2007 г. по адм. д. № 9860 от 2006 г. и др. на ВАС-VI отд.). Изложените от Пловдивския административен съд мотиви към постановеното от него решение, както и мотивите на директора на Дирекция ОУИ са законосъобразни и обосновани и напълно се споделят от касационната инстанция. По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,