Решение № 13263 от 18.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8665/2011 г.

Решение № 13263 от 18.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8665/2011 г., VI о., докладчик председателят Светла Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - гр. Русе, срещу решение № 22 от 10.05.2011 г., постановено по адм. дело № 127 от 2011 г. на Административния съд - Русе. С него е: 1) отменил решение № КРД-31 от 7.03.2011 г. на касатора, с което е потвърдено разпореждане № 1 от 19.01.2011 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО, с което на дружеството е отказано възстановяването на 27 115,19 лв. собствени средства, с които са изплатени парични обезщетения и помощи по ДОО; 2) изпратил административната преписка на директора на ТП на НОИ - гр. Русе, за произнасяне при спазване на дадените задължителни указания за тълкуване и прилагане на закона, и 3) осъдил ТП на НОИ - Русе, да заплати на "Труд" АД - гр. Русе, 3050 лв. деловодни разноски. Наведени са доводи за неправилност на съдебния акт, относими към касационното отменително основание по чл. 209, т. 3, предл. първо от АПК - нарушение на материалния закон. Ответникът - "Труд" АД - гр. Русе, чрез процесуалния си представител - адвокат Ненов, оспорва касационната жалба и моли обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване Върховният административен съд в състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт и от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която решението е неблагоприятно. Като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съобразно чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав намира същата за неоснователна. Предмет на съдебна проверка за законосъобразност в производството пред Административния съд - Русе, по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 118 от КСО е оспореното от "Труд" АД - гр. Русе, представлявано от Весела Дякова Акабалиева в качеството й на изпълнителен директор на дружеството, решение № КРД-31 от 7.03.2011 г. на директора на ТП на НОИ - гр. Русе, с което е потвърдено разпореждане № 1 от 19.01.11 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО, с което на дружеството е отказано възстановяването на 27 115,19 лв. собствени средства, с които са изплатени парични обезщетения и помощи по ДОО. Прието е, че в конкретния случай предвиденият от нормата на чл. 115, ал. 4 от КСО (в редакцията й към ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) давностен срок бил изтекъл. При оспорването му по административен ред от адресата директорът на ТП на НОИ - Русе, е възприел изцяло аргументите на административния орган и е потвърдил разпореждането. При последвалото съдебно обжалване при безспорно изяснена фактическа обстановка в обжалваното решение съдът е обосновал правилния извод за материална незаконосъобразност на отказа за възстановяване на 27 115, 19 лв. собствени средства на дружеството жалбоподател, с които са били изплатени парични обезщетения и помощи по ДОО. Приел е за установено, че в случая за начален момент, от който вземанията на дружеството жалбоподател към ДОО са станали изискуеми, съответно от който е започнал да тече срокът на погасителната давност, следвало да се приеме датата, на която са настъпили всички изискуеми предпоставки, а именно 28.12.2010 г., поради което погасителната давност не е изтекла. Решението на Русенския административен съд е правилно и изводите му като обосновани и законосъобразни се споделят изцяло от Върховния административен съд. Първоинстанционният съд правилно е определил съществото на съдебния спор, който се свежда до въпроса вземането на осигурителя погасено ли е по давност и коя е приложимата правна норма. Безспорно е установено в констативния протокол на контролния орган при ТП на НОИ - Русе, че през периода 1.10.2005-30.04.2006 г. осигурителят "Труд" АД - гр. Русе, е изплатил от собствени средства паричните обезщетения и помощи за сметка на ДОО. На служителите и работниците са изплащани само аванси от трудовите възнаграждения. Осигурителните вноски за ДОО са внасяни върху минималния осигурителен праг за съответната професия, съгласно изискванията на чл. 7 от КСО. Окончателното изплащане на трудовите възнаграждения е извършено на 28.12.2010 г., а окончателното довнасяне на дължимите осигурителни вноски към бюджета - на 27.12.2010 г.. За тези плащания осигурителят е претендирал възстановяване от НОИ на сумата общо 27 115,19 лева. Искането е осъществено на 29.12.2010 г.. Органите на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт - гр. Русе, са постановили отказ от плащане на тази сума, позовавайки се на изтекла давност по чл. 115, ал. 4 КСО. Изводите на съда са в съответствие с чл. 7, ал. 9 и чл. 40, ал. 3 КСО и § 8 от ПЗР на ЗИД КСО (2005 г.) в приложимите им редакции. Разпоредбата на чл. 25а, ал. 2 от Закона за фонд "Обществено осигуряване (нова, обн., ДВ, бр. 55 от 1997 г., в сила до 31.12.1999 г.) предвижда имуществени санкции независимо от административнонаказателната отговорност на виновните лица за банките или ДСК, които са разрешили тегленето на пари за трудови възнаграждения, включително за авансови плащания и за парични обезщетения, без да са внесени дължимите осигурителни вноски. От 01.01.2000 г. е в сила чл. 111, ал. 1 КСО (заглавие изм., ДВ, бр. 67 от 2003 г.), която предвижда налагане на имуществена санкция в размер на сумата на невнесените осигурителни вноски независимо от административнонаказателната отговорност на виновните длъжностни лица за банките, които са разрешили теглене на пари за трудови възнаграждения, включително и за авансови плащания и парични обезщетения, без да е представена декларация по чл. 6, ал. 11 за внасяне на осигурителни вноски. В тази връзка е и текстът на чл. 7, ал. 9 КСО. От казаното се налага изводът, че по силата на цитираната правна уредба внасянето на осигурителните вноски е въздигнато в предпоставка за упражняване на правото на осигурителя на възстановяване от средствата на ДОО на изплатените парични обезщетения. Преди това вземането на осигурителя не може да стане изискуемо, поради което и давностните срокове не текат. Неоснователно е възражението на касатора за погасяване на вземането за парично обезщетение поради изтекла тригодишна погасителна давност по чл. 115, ал. 4 от КСО. Между страните няма спор за това, че окончателното довнасяне на осигурителните вноски и окончателното изплащане на трудови възнаграждения за процесния период 2005-2006 г. е осъществено едва на 27 и 28.12.2010 г., а изплатените от осигурителя обезщетение по ДОО в сроковете по § 8 от ПЗР на ЗИД КСО (2006 г.) са били със собствени средства. Отправеното искане до компетентното длъжностно лице по чл. 115, ал. 4 КСО за възстановяване на дължими суми от ДОО е извършено с молба от 29.12.2010 г.. Правилно решаващият състав е приел, че давностният срок за възстановяване на изплатените от осигурителя средства започва да тече от момента на настъпване на всички предпоставки, вкл. окончателното внасяне на всички осигурителни вноски - през м. декември 2010 г.. Основателно е позоваването на чл. 51 от Конституцията на РБ и на чл. 2 и 3 КСО - с оглед конституционното право на обществено осигуряване в случаите на настъпване на предвидени в КСО осигурителни рискове. В процесния казус с изплащането на обезщетенията от осигурителя е постигната целта на посочените по-горе норми - да се осигури своевременно предвиденото в КСО дължимо от ДОО обезщетение за лицата, останали без обичайните си доходи. С предвидените в КСО процедури за предварително внасяне на дължимите осигурителни вноски законодателят безспорно не е целял да освободи ДОО от задълженията му за изплащане на дължимите обезщетения. С предложеното от касатора тълкуване на чл. 115, ал. 4 КСО се твърди точно обратното, но тази теза не намира опора в КСО, която предвид изложеното по-горе не може да бъде и споделена. В тази връзка обосновано съдът е посочил, че в ревизионната записка (л. 10 от първоинстанционното дело) от РУСО - Русе, изрично са изложени съображения за правомерността на извършените плащания от осигурителя и за правото да ги поиска от ДОО след окончателно внасяне на осигурителните вноски. По изложените съображения не са налице основания по чл. 209, ал. 3 АПК за отмяна на обжалвания съдебен акт и като правилен следва да се остави в сила. Предвид съдържанието на договора за правна защита и съдействие от 3.10.2011 г. и изхода на спора пред настоящата инстанция в полза на ответника по касация се присъжда сумата 1782 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд- шесто отделение,