Решение № 609 от 22.10.2024 г. на ВКС по г.д. № 20238002104463/2023 г.

Производството е по чл. 290 ГПК Делото е образувано по повод касационна жалба срещу решение № 4463 от 11.08.2023 г. по в.гр. д. № 11794/2021 г. на ГС - София, с което частично е уважен предявения иск по чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ. Допуснато е касационно обжалване с оглед преценка за вероятната недопустимост на постановения съдебен акт. Жалбоподателят Прокуратура на Република България, излага съображения за недопустимост на съдебното решение, но и за неправилност на същото поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответниците - Н. М. Н. и С. М. Н., които са конституирани по реда на чл. 227 ГПК на мястото на починалия им наследодател М. Н., чрез процесуалния си представител, в писмено становище излагат съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендират се разноски. Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., , приема за установено следното: Въззивният съд, като е отменил частично първоинстанционното решение и го е потвърдил в друга част, е осъдил Прокуратурата на Република България, да заплати на С. М. и Н. М., конституирани на основание чл.227 от ГПК, като ищец по делото на мястото на починалия в хода на производството по делото ищец, на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ сумата от по 3000 лв. /три хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени от починалия в хода на производството по делото наследодател М. Д. неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл.194, ал.1 от НК- отнемане на чужди движими вещи- компютърна конфигурация, монитор и клавиатура и два броя тонколони, всичко на стойност 518 лева, за което е оправдан с влязла в сила присъда, постановена по н.о.х.д. № 24474/ 2011 г., СРС, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 25.03.2021 год./ датата на подаване на исковата молба в съда/ до окончателното й изплащане, на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, както и да им заплати сума от по 275 лева, представляваща обезщетение за претърпени от починалия в хода на производството по делото наследодател имуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл.194, ал.1 от НК, за което е оправдан с влязла в сила присъда, постановена по н.о.х.д.№ 24474/ 2011 г., СРС, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 25.03.2021 год./ датата на подаване на исковата молба в съда/ до окончателното й изплащане. Със същото решение въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение в частта му, с която на починалия в хода на въззивното производство М. Н. е било присъдено обезщетение в размер на 750 лева за претърпени неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване и е отхвърлен иска за разликата до пълния му размер от 1300 лева, както и в частта му, с която прокуратурата на РБ е осъдена да заплати на починалия М. Н. сумата 8 000 лева обезщетение за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване. Касационната жалба в частта, с която се обжалва решението относно иска предявен за сумата 1300 лв. – представляваща обезщетение за претърпени от починалия в хода на производството по делото наследодател - ищец М. Н. Д. имуществени вреди – разноски за заплатен адвокатски хонорар във връзка с незаконното обвинение в извършване на престъпление по чл.194, ал.1 НК, за което е оправдан с влязла в сила присъда, постановена по н.о.х.д. № 24474/2011 г. РС – София заедно със законната лихва върху тази сума, същата с оглед разпоредбата на чл. 280, ал. 3 ГПК следва да се остави без разглеждане. По делото е установено, че ищецът е бил обвинен в извършване на престъпление по чл.194, ал.1 НК. С присъда от 09.05.2017 год., постановена пон.о.х.дело № 24474/ 2011 год. на СРС, Наказателно отделение, 103 състав, ищецът е бил признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.194, ал.1 НК. Присъдата на първостепенния съд е била потвърдена с решение от 20.08.2018 год., постановено по в.н.о.х.дело № 2038/ 2018 год. на Софийски градски съд, чието решение е окончателно. Повдигнато му е било обвинение за това, че на неустановена дата, в периода 17.08.2010г.- 01.09.2010г. в [населено място], е отнел чужда движима вещ –компютърна конфигурация, монитор, клавиатура и мишка, два броя тонколони, всичко на стойност 518лева, с намерение незаконно да ги присвои. В хода на въззивното производство въззивникът - ищец М. Н. Д. е починал - на 11.11.2022 г. и с определение от 04.01.2023г. по в.гр.д. № 11794/2021 г. по описа на ГС - София са конституирани на основание чл.227 от ГПК, като ищци по делото на мястото на починалия ищец неговите наследници по закон: С. М. Н. - дъщеря и Н. М. Н. – син, които чрез пълномощника си адв.А. Б. са поддържали въззивната жалба подадена от техния наследодател. За да постанови решението си въззивният съд е съобразил личността на ищеца, който е бил неосъждан; възрастта му в периода на воденото наказателно производство - 65 години – към момента на привличането му като обвиняем и 72 години - към момента на влизане в сила на оправдателната присъда/; продължителността на наказателното производство, което е протекло почти 7 години. Съдът е приел, че продължителността на наказателното производство е надхвърлила разумния срок за провеждането му, от което претърпените от ищеца тревоги, притеснения, стрес и грижи във връзка с обвинението и воденото наказателно производство, от което са настъпили негативни последици върху ищеца респективно е неговата семейна и близка среда. Съдът е съобразил вида и тежестта на инкриминираното деяние - на ищеца е било повдигнато обвинение в извършване на тежко престъпление по чл.194, ал.1 НК, като по повдигнатото обвинение ищеца е оправдан, тъй като не е осъществил от обективна страна състава на престъплението. Съдът е приел, че престъплението, в което е бил обвинен ищеца е тежко умишлено по смисъла на НК и е съобразил, че му е наложена и мярка за неотклонение "подписка", която е най – леката предвидена в НПК. Съдът е счел, че за претърпените неимуществени вреди от починалия в хода на производството ищец се следва обезщетение в размер на 14 000 лева, като 8000 лева е присъдил на вече починалия ищец, и по 3000 лева е присъдил на всеки един от наследниците му. Допуснато е касационно обжалване за преценка относно вероятната недопустимост на постановения съдебен акт. Настоящият състав намира, че обжалваното въззивно решение е недопустимо. Въззивният съд е констатирал, че първоначалния ищец М. Д. е починал в хода на въззивното производство и правилно е конституирал неговите наследници по закон, взели участие в същото като въззиваеми страни, но е следвало да се произнесе по иска на наследниците. След конституирането на наследниците по закон като страни в процеса, те са ищците по делото, страни в спорното материално правоотношение и въззивният съд е следвало да постанови съдебния си диспозитив по отношение на тях, а не по отношение на починалата страна, потвърждавайки първоинстанционното решение по отношение на нея, както недопустимо е сторил. Затова въззивното решение следва да се обезсили и делото да се върне на Софийски градски съд, който да постанови допустимо съдебно решение спрямо надлежни страни, съобразявайки естеството на спорното право. След като определи размера на дължимото се обезщетение за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване причинени на починалия в хода на процеса М. Д., съдът следва да се произнесе по исковете на новоконституираните страни- наследниците по закон, с оглед наследствените им права. С оглед разпоредбата на чл.293, ал.4, вр.чл.270 ГПК и предвид обезсилването на въззивното решение делото следва да се върне на въззивния съд за ново разглеждане по същество от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото с оглед изхода по спора съдът ще следва да присъди и дължимите се за всички инстанции разноски. Предвид изложените съображения, съдът