Решение № 113 от 15.05.2018 г. на ВКС по н. д. № 339/2018 г.

Решение № 113 от 15.05.2018 г. на ВКС по н. д. № 339/2018 г., I н. о., НК, докладчик председателят Евелина Стоянова С присъда по нохд № 36/15 г. Разградският окръжен съд осъдил подсъдимия Ф. Ф. Х., за деяние, извършено на 25.08.2011 г., на основание чл. 253, ал. 1, чл. 54 и чл. 66, ал. 1 от НК на една година лишаване от свобода условно за срок от три години, както и на глоба в размер на 3 000 лева, като оправдал подсъдимия по първоначално предявеното му обвинение по чл. 253, ал. 4 от НК. Направените по делото разноски са възложени в тежест на подс. Х. С решение по внохд № 206/16 г., образувано по жалба на подсъдимия, Варненският апелативен съд като констатирал наличието на основанието по чл. 348, ал. 3, т. 2 от НПК отменил изцяло присъдата и върнал делото за ново разглеждане. С присъда по нохд № 282/16 г. РОС осъдил подс. Х. за същото деяние на основание чл. 253, ал. 1, чл. 54 и чл. 66, ал. 1 от НК на една година лишаване от свобода условно за срок от три години и на глоба в размер на 3 000 лева, като оправдал подс. Х. по първоначалното обвинение по чл. 253, ал. 4 от НК. Съдът се произнесъл и за разноските по делото, които поставил в тежест на подсъдимия. С решение № 35 от 15.02.2018 г. по внохд № 300/17 г., образувано по жалба на подсъдимия, ВАС потвърдил присъдата. Срещу въззивното решение е постъпила касационна жалба от подс. Х., подадена чрез неговия защитник - адв. Н. А., с която се ангажират всички основания по чл. 348, ал. 1 от НПК и алтернативно се иска връщане на делото за ново разглеждане или намаляване на наказанието при условията на чл. 55 от НК. Пред ВКС жалбоподателят и защитата му поддържат жалбата. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура не намира основания за изменение или отмяна на оспорения съдебен акт. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, Върховният касационен съд, I-во н. о. установи: Пределите на проверката по реда на глава двадесет и трета от НПК е стеснена, предвид иницииралия образуване на настоящото производство и направените от него оплаквания - оправдаването на подсъдимия по първоначално предявеното му обвинение по чл. 253, ал. 4 от НК, стои вън от пределите. Необходимо се явява да се посочи фактическото обвинение, предявено на подсъдимия с внесения в съда обвинителен акт. То, както е известно се обективира в обстоятелствената част на обвинителния акт. На същото място, обобщено е посочено следното: подсъдимият е управител и собственик на Е.; търговското дружество имало две сметки в Р.; счетоводно се обслужвало от А. К. и Н. К.; на 25.08.2011 г. по едната сметка на дружеството - ...044, постъпила сума в размер на 6 872,58 евро с левова равностойност 13 313.78 лева.; сумата постъпила от сметка на св. А. от [населено място], Германия, от съответна банка в Германия; за получател бил посочен [населено място]; същият ден - 25.08.2011 г. подс. Х. посетил офиса на банката и изтеглил на каса в брой 12 781 лева, закупил валута за 430,98 лева (220 евро), заплатил банкови такси за 34,78 лева, заплатил задължение към ЗК "У." за 19,66 лева и комунални услуги за 0,25 лева; на 29.09.2011 г. в банката, обслужваща коментираната сметка на ТД било получено съобщение от банката наредител в Германия с искане за връщане на сумата по превода, тъй като същият бил извършен чрез измама; по нататък са изложени данни за наказателно производство, образувано в Германия срещу извършител с неустановена самоличност за компютърна измама, с която причинил на св. А. вреда в посочения по-горе размер в евро. Подсъдимият бил уведомен от управителя на офиса на обслужващата го, като ТД, банка, да върне получените пари, но той отказал с мотива, че парите е получил от свой бивш работодател за неизплатено трудово възнаграждение и отказал да попълни статистическа форма по образец на банката, в която имало позиция "Произход на средствата". Свидетелите К. са утвърдили, че са научили за банковия превод от банковите извлечения и сумата е била заведена счетоводно. Посочено е също заключение по съдебно счетоводна икономическа и банкова експертиза относно движение по различни банкови сметки на ТД и подс. Х. При това фактическо обвинение прокурорът е извел наличието на обективна и субективна съставомерност по чл. 253, ал. 4 от НК, а именно, че подс. Х. е извършил финансови операции с парични средства в размер на 13 313,78 лева, за които е предполагал, че са придобити от извършител с неустановена самоличност, чрез тежко умишлено престъпление по чл. 212а от НК. Фактите, приети за установени от въззивния съд, не се различават съществено от посоченото дотук (л. 3-4 от мотивите на въззивното решение), с няколко изключения. Прието е за установено, че на 24.08.2011 г. подсъдимият е подал заявка за теглене на суми в брой от сметката на ТД - ...044, на стойност 13 000 лева и, че в разписката за касово теглене попълнил декларация, че сумата е с произход "реализация". При тази фактическа обстановка съдът приел, че подсъдимият е осъществил престъпния състав на чл. 253, ал. 1 от НК - осъществил финансови операции с парични средства в посочения по-горе размер, за които предполагал, че са придобити от извършител с неустановена самоличност чрез престъпление и го оправдал по първоначално предявеното му обвинение, да е предполагал, че паричните средства са придобити чрез тежко умишлено престъпление. Мотивите на въззивното решение не съдържат дължимото относно наличието на субективния признак на престъпния състав по чл. 253, ал. 1 от НК. Липсват каквито й да било съображения относно това, кои факти, надлежно предявени с обвинителния акт или по реда на чл. 287 от НПК и установени от съда обуславят положителен извод за наличието на предположение у подсъдимия за престъпния произход на паричните средства, с които се е разпоредил чрез редица финансови сделки. С Тълкувателно решение № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС, т. 4,2, са посочени изискванията към реквизитите на обвинителния акт с оглед на преценката за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Указано е, че в обстоятелствената част на обвинителния акт задължително трябва да бъдат отразени всички факти, които обуславят обективните и субективните признаци на престъплението и участието на обвиняемия в него. С ТР № 6/18 г. ОСНК на ВКС е приело, че независимо от обстоятелството, че ТР № 2/02 г. е прието при действието на отменения НПК, съдържащите се в него принципни постановки не са изгубили своето значение и към настоящия момент, намират приложение и при настоящата правна уредба и следва да бъдат стриктно спазвани от съдилищата. Посоченото по-горе дава основание за следните изводи: очевидно е, че в обстоятелствената част на обвинителния акт не са посочени факти/фактически положения, които обуславят субективния признак на инкриминираното спрямо подсъдимия престъпление - че към момента на разпореждане с инкриминираната сума подсъдимият е предполагал престъпния произход на същата. От изложеното в обстоятелствената част на обвинителния акт следва тъкмо обратното - близо месец след разпореждане с паричните средства, получени по сметка на търговското му дружество, той е бил уведомен за това, че преводът е извършен с измама от лице с неустановена самоличност. Приетите от въззивния съд фактически положения, различни от инкриминираните с обвинителния акт, за които стана дума по-горе, са от кръга факти, които обуславят субективната страна на престъплението по чл. 253, ал. 1 от НК и ако не са предявени чрез обвинителния акт, какъвто е настоящия случай, могат да бъдат предявени на подс. Х. само по реда на чл. 287 от НПК. Тази възможност обаче, не е ползвана от прокурора при първото първоинстанционно разглеждане на делото. Друг е въпросът, че коментираните факти, съвсем не са достатъчни за преценка наличието или не на субективния признак на инкриминираното престъпление, но това не променя казаното дотук. Иначе казано, в рамките на предявеното срещу подсъдимия фактическо обвинение, не се разкрива субективния признак на инкриминирания състав по чл. 253, ал. 1 от НК, както и признаци от обективна и субективна страна на друг престъпен състав, различен от предявения от прокурора. Това предопределя намесата на настоящата инстанция, съответна на регламента по чл. 354, ал. 1, т. 2 от НПК, поради наличието на основанието по чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение