Решение № 7648 от 10.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15148/2008 г.

Решение № 7648 от 10.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15148/2008 г., III о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 40, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). С Решение № 160/04.07.2008 г. по адм. дело № 244/2007 г. Софийски градски съд отменя мълчаливия отказ на Директора на Изпълнителна агенция "Национален филмов център" за предоставяне на достъп до обществена информация на Юлий Димитров Вълковски от София по заявление от 13.11.2006 г. и задължава административния орган да разгледа заявлението и вземе решение за предоставяне или отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация и уведоми писмено Вълковски за своето решение. Решението е обжалвано от Директора на Изпълнителната агенция. Жалбоподателят поддържа, че същото е незаконосъобразно и неправилно- доколкото съдът не е съобразил- не се касае за мълчалив отказ, а за хипотезата на чл. 29, ал. 2 ЗДОИ. Желае отмяна на решението и постановяване на друго по същество, с което жалбата на Вълковски бъде отхвърлена като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото Върховният административен съд, състав на трето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в предвидения 14-дневен срок за оспорване и от страна, за която първоинстанционното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. По същество жалбата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Софийски градски съд е отменил по жалба на Юлий Вълковски мълчалив отказ на Директора на Изпълнителна агенция "Национален филмов център" да предостави информация по отправено заявление. Съдът е приел, че с оглед характера на обществените отношения които урежда ЗДОИ и при изричната разпоредба на чл. 28, ал. 2, чл. 38 и чл. 39 с. з., за формата и съдържанието на административното решение, както и за връчване на решението за отказ на достъп до информация- е налице задължителна законова разпоредба, изискваща задължените субекти по чл. 3 от закона- да се произнесат писмено и в сроковете по чл. 28, ал. 1 от ЗДОИ. Не произнасянето в този срок е мълчалив отказ, а такъв е незаконосъобразен, поради което следва да бъде отменен и преписката върната на органа за писмено произнасяне с решение за предоставяне, респективно отказ. Тези изводи се споделят напълно и от настоящата инстанция. Не може да бъде споделен доводът на касатора, че в случая се касае за хипотезата на чл. 29, ал. 2 от закона. Съгласно последната, задълженият субект оставя искането без разглеждане (отново обаче в писмена форма и уведомяване на заявителят) когато последният не е уточнил допълнително предметът на исканата информация. Самият жалбоподател обаче си противоречи : на първо място сочи в жалбата, че предметът на търсената от Вълковски информация изобщо не се дължи - не е обществена (налага се изводът, че е разбрал естеството й)- поради което не следва да му бъде предоставяна по силата на ЗДОИ, а в последствие твърди, че искането е неясно и поради това не е разгледано. По изложените съображения настоящият състав намира, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените в касационната жалба отменителни основания, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение