Решение № 1129 от 11.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 12042/2024 г.

Производството е по реда на чл. 216, ал. 1 от Закона за обществените поръчки /ЗОП/. Образувано е по касационната жалба на Главния секретар на Министерство на здравеопазването, чрез упълномощения представител Р. С., срещурешение 1231/21.11.2024 г., постановено по преписка КЗК- 974/975/2024 г. на Комисията за защита на конкуренцията /КЗК, Комисията/, с което е отменено, като незаконосъобразно, Решение F571418 от 26.09.2024 г. ( РД-11-364 от 26.09.2024 г.) на главния секретар на Министерство на здравеопазването за откриване на процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: Сключване на рамково споразумение за доставка на лекарствени продукти за нуждите на лечебните заведения за период от две години. Наведени са подробни доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение, като необосновано и постановено в нарушение на приложимия материален закон, по които се претендира отмяната му и постановяването на нов акт по съществото на спора, с който да бъде отхвърлена жалбата на Топ Хоспитал Сървис ЕАД, подадена пред КЗК. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа по наведените в нея доводи от пълномощника юрк. Р. Радева, който отправя и искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът- Топ хоспитал сървис EАД, представлявано от управителя И. Б. Б., чрез пълномощника адв. Д. Петрова, в писмено становище и в съдебно заседание, изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция, съобразно депозирания в съдебно заседание списък по чл.80 ГПК. Ответникът- Булфарма ООД, представлявано от управителя И. Т., чрез пълномощника С. Д., изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Отправя искане атакуваното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение, като взе предвид, че жалбата е подадена от легитимирано лице в законоустановения срок, приема същата за допустима, а разгледана по същество - за основателна, по следните съображения: Производството по преписка КЗК- 974/975/2024 г. на КЗК е образувано по жалбите на Топ хоспитал сървис ЕАД и Булфарма ООД срещу Решение F571418 от 26.09.2024 г. ( РД-11-364 от 26.09.2024 г.) на главния секретар на Министерство на здравеопазването за откриване на процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: Сключване на рамково споразумение за доставка на лекарствени продукти за нуждите на лечебните заведения за период от две години. С обжалваното решение е отменено горепосоченото решение на възложителя като незаконосъобразно. За да постанови посочения резултат, КЗК е приела за основателно само едно от множеството поддържани пред нея оплаквания и от двете дружества, а по отношение на останалите е счела, че не намират опора в данните по делото. Конкретно, Комисията е счела за ограничително и противоречащо на забраната по чл. 2, ал. 2 от ЗОП въведеното от възложителя условие да бъде сключено рамково споразумение само с участника, предложил най- ниска цена и всички други участници, оферирали цена, която е до 10% по- висока от най- ниската предложена цена. Настоящият съдебен състав намира обжалваното решение на КЗК за валидно и допустимо, но неправилно. Същото е постановено при изяснена фактическа обстановка, но е необосновано, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон. По същество, основното и водещо основание на Комисията, за да отмени акта на възложителя, е, че възложителят не е изложил никакви конкретни съображения, които обосновават необходимостта от поставяне на граница точно от 10 %, а не например 5 %, 7 % или 11 % от най- ниската предложена цена, за да бъде очертан кръга на участниците в рамковото споразумение, които да бъдат избрани за изпълнители. Приела е, че в производството от страна на Минстерство на здравеопазването не е представена нито информация, нито доказателства, чрез които да се установи законосъобразността на поставеното условие. Решаващите изводи на Комисията са необосновани. Съобразно разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от ЗОП при възлагане на обществените поръчки възложителите нямат право да ограничават конкуренцията чрез включване на условия и изисквания /било в решението, обявлението или документацията за участие/, които дават необосновано предимство или необосновано ограничават участието на стопанските субекти в обществените поръчки и които не са съобразени с предмета, стойността, сложността, количеството или обема на обществената поръчка. Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗОП обществените поръчки следва да се възлагат в съответствие с принципа за равнопоставеност и недопускане на дискриминация. От тълкуването на цитираните разпоредби следва, че е недопустимо необоснованото ограничаване на участниците/кандидатите за участие. Направеното в закона уточнение е продиктувано от специфичните потребности на отделните възложители, които не могат да бъдат обхванати и ограничени в универсални за всички случаи рамки. Поради това преценката дали посоченото изискване е спазено или нарушено, трябва да бъде индивидуална и съобразена с предмета на дейност на възложителя и специфичните му потребности. Извършеният от КЗК анализ на обявлението, в посочената по- горе част, не може да обоснове тезата, че изискването да бъде сключено рамково споразумение само с участника, предложил най- ниска цена и всички други участници, оферирали цена, която е до 10% по- висока от най- ниската предложена цена, е ограничително. От мотивите на обжалваното решение не може да бъде установено кое точно условие или изискване на ЗОП е ограничено. Нещо повече, основателно касаторът акцентира върху вътрешната противоречивост на акта на КЗК, състояща се в следното: От една страна, КЗК законосъобразно съобразява, че в раздел I Рамково споразумение от Глава X Специфични техники и инструменти за възлагане на поръчки, чл. 81, ал. 2 от ЗОП, е допуснато сключването на споразумение между един или повече възложители и един или повече изпълнители с цел да се определят условията на поръчките, които ще се възложат през определен период .Следователно законодателят допуска рамковото споразумение да бъде сключено само с един изпълнител. От друга страна, не са ясни съображенията на КЗК, налагащи извода, че сключването на споразумение с повече от един изпълнител, в контекста на посочената правна регламентация в Глава Х, може изобщо да бъде ограничително. В тази връзка, съдът намира за незаконосъобразен и извода на КЗК, че възложителят е следвало да обоснове необходимостта от поставяне на граница точно от 10%. Изложените от жалбоподателя аргументи, основани на тезата му за оптималния процент, който следва да бъде заложен от възложителя, не подлежат на разглеждане нито в производството пред КЗК, нито в това пред ВАС, тъй като с тези твърдения се оспорва целесъобразността на взетото от възложителя решение. Още веднъж следва да бъде подчертано, че законът предвижда възможност рамковото споразумение да бъде сключено и с един изпълнител, без да е необходимо обосноваването на това условие. След като оплакванията на жалбоподателите пред Комисията са недоказани и неоснователни, то незаконосъобразно е и решението на КЗК, с което жалбите на ответниците в настоящото производство са приети за основателни. Твърдяното нарушение не е допуснато, респективно - не е налице порок в акта на възложителя. Поради това и атакуваният акт на КЗК, като неправилен следва да бъде отменен и да бъде постановено друго решение по съществото на спора - за отхвърляне на жалбите, подадени пред тази комисия срещу атакувания акт на възложителя за откриване на процесната процедура. При този изход на спора се явява основателно искането на касатора - възложител по процесната обществена поръчка, ответникът в настоящото производство да заплати направените по делото разноски, представляващи внесена държавна такса в размер на 850 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК, приложими на основание чл. 216, ал. 6 ЗОП, Върховният административен съд, четвърто отделение,