Решение № 926 от 28.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12655/2015 г.

Решение № 926 от 28.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12655/2015 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 - 228 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по две касационни жалби, подадени от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /"ОДОП"/ - Пловдив при ЦУ на НАП и от "Ка Продукт" ЕООД, депозирана чрез адв. М. Пищалова, против решение № 1232/17.06.2015 г. на Административен съд - гр. Пловдив, постановено по адм. д. № 2785 по описа за 2013 г. на този съд. Директорът на Дирекция "ОДОП" гр. Пловдив при ЦУ на НАП обжалва съдебното решение в частта, отменяща РА № 161301345/27.05.2013 г., издаден от Ф. Г. Карапиперов на длъжност гл. инспектор по приходите при ТД на НАП - Пловдив, частично потвърден с Решение № 806 от 7.08.2013 г. на Директора на Д "ОДОП" - Пловдив в ЧАСТТА, с която на "Ка Продукт" ЕООД е отказано право на приспадане на данъчен кредит общо в размер 19 617,22 лева, ведно със съответните им лихви по фактури: № 50.. 068/28.09.2011 г. и № 50.. 069/29.09.2011 г., издадени от "Юнимет" ЕООД; по фактура № 806/21.07.2011 г., издадена от "Техно билд" ЕООД и по фактура № 1193/30.06.2011 г., издадена от "Арис дизайн" ЕООД. Касаторът твърди, че решението в обжалваната част е неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Моли за отмяна на решение в обжалваната част и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. "Ка Продукт" ЕООД обжалва решението в частта, отхвърляща жалбата му против РА. В касационната жалба са съдържат съображения за неправилност на решението в процесната му част, като жалбоподателят счита, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът неправилно е приел за недоказани сделките по фактури № 265/29.08.2011 г. и № 272/27.10.2011 г., издадени от "ВАДУ 05" ЕООД и от "ЮНИМЕТ" ЕООД по фактура № 50.. 071/7.10.2011 г. с предмет доставка на кабели с различни размери, като излага подробни съображения в молба от 25.11.2015 г. Касаторът моли за отмяна на решението в оспорената част и отмяна на РА в обжалваната част. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за основателност на касационната жалба на директора на Д "ОДОП" - Пловдив и за неоснователност на жалбата на дружеството. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбите, правилността на решението на релевираните касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационните жалби са подадена от страни по делото и в срок, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество жалбите са неоснователни. Предмет на спора пред административния съд е бил РА № 161301345/27.05. 2013 г., издаден от Ф. Г. Карапиперов на длъжност гл. инспектор по приходите при ТД на НАП - Пловдив в ЧАСТТА, потвърдената с Решение № 806 от 7.08.2013 г. на директора на Д "ОДОП" - Пловдив, с която на "Ка Продукт" ЕООД е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на общо 30 986,76 лева и са начислени съответните лихви за забава. За да обоснове формирания краен правен извод за частична основателност на жалбата, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, но е незаконосъобразен по отношение на отказаното право на данъчен кредит по фактури № 50.. 068/28.09.2011 г. за доставка на валове и оси от неръждаема стомана; фактура № 50.. 069/29.09.2011 г. за доставка на ножодържачи със сменяеми пластини комплект, издадени от "Юнимет" ЕООД, както и по фактура на "Техно билд" ЕООД - № 806/21.07.2011 г. с предмет строителни материали - лепило и гипс, фактура № 1193/30.06.2011 г., издадена от "Арис дизайн" ЕООД с предмет пластмасови мебелни дръжки, метални кукички, аксесоари пластмасови и клипс ПВЦ. Този извод е обоснован след обстоен анализ на представените по делото писмени доказателства относими както към преките доставки, така и предходните по веригата, така и заключенията на СТЕ и ССЕ, както и данните за последваща реализация на стоките. По отношение на фактурите, издадени от "ВАДУ 05" ЕООД съдът е приел, че с РА законосъобразно е отказано право на приспадане на данъчен кредит предвид липса на реално осъществени доставки. Мотив за отказа е липсата на достоверни доказателства за начина на превозване и предаване на стоките, липсата на безспорни доказателства за стоките и за начина на превозването им от предходните до прекия доставчик. Относно фактура № 50.. 071/7.10.2011 г. с предмет доставка на кабели с различни размери от "Юнимет" ЕООД, съдът с оглед заключението на СТЕ е приел, че не може да бъде обоснован извод, че приемопредаването на стоките по тази фактура е извършено по посочения и твърдян от жалбоподателя начин. Общата дължина на кабела, предмет на доставка по фактура № 50.. 071/7.10.2011 г. е 3 000 м., според СТЕ теглото на фактурираните кабели възлиза на 4 243 кг., което количество не предполага възможност за превозването им с твърдяното МПС (с възможност за превозване на полезен товар с него според заключението от 950 кг.). Наред с това съдът е установил, че процесната фактура е с дата 7.10.11 г., която дата е и датата на данъчното събитие - прехвърляне на собствеността и предаване на стоките. На същата дата според, представените товарителница и пътен лист, е осъществен превоза на стоките и до територията на РГърция със същото МПС. Следователно, дори теоретичната възможност транспортирането на стоките по процесната фактура да е извършена с няколко отделни превоза, пак е практически невъзможно извършването на последващия транспорт, доколкото в същия ден се твърди той да е осъществен до Р. Гърция. Липсата на достоверни доказателства за предаване на стоката /различни видове кабели/ от "ЮНИМЕТ" ЕООД на "КА ПРОДУКТ" ЕООД и установената по делото обективна невъзможност самото предаване и транспорт да бъде сторено по твърдения от жалбоподателя начин са пречка да се направи еднозначен и безпротиворечив извод, че фактура № 50.. 071/7.10.2011 г. обективира реално осъществена доставка. По касационната жалба на директора на Д "ОДОП" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП: Касаторът обжалва решението на административния съд в частта отменяща РА. Счита, че при формиране на изводите си съдът не е извършил подробна и задълбочена преценка на събраните по делото доказателства. Те не са обсъдени поотделно и в съвкупността им, не е съобразена тяхната доказателствена сила и значението им към спорните по делото факти, като неправилно съдът е възприел изцяло изводите на изготвените ССЕ и СТЕ. Възраженията са неоснователни. Настоящият касационен състав на ВАС, Осмо отделение счита, че при постановяване на решението си съдът не е допуснал нарушение на материалния закон и сочените от касатора съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които да налагат връщане на делото за ново разглеждане. Не са допуснати нарушения на чл. 202 ГПК при обсъждане заключенията на ССЕ и СТЕ. Неоснователни са и възраженията на касатора, че неоспорените от него доказателствата, въз основа на които съдът е обосновал извода си за реалност на доставките, са частни свидетелстващи документи без достоверна дата. Обосновано административният съд, при съвкупната преценка на приложените във връзка с двете фактури на "Юнимет" ЕООД, както и тези по доставките на "Техно билд" ЕООД и "Арис дизайн" ЕООД частни документи (договори протоколи, пътни листи), с всички останали доказателства, е достигнал до извода, че те кореспондират с неоспорените по делото доказателства и ги е кредитирал. Обстоятелството, че посочените документи са частни не ги дерогира като доказателства в съдебния процес. Още повече, че издаването на частни свидетелстващи документи е практика за документиране на дейностите в търговския оборот. Същите се ползват с формална доказателствена сила само относно писменото изявление и тяхното авторство, годни доказателства са и следва да бъдат ценени съвкупно с останалите доказателства по делото и при съобразяване на правната уредба относно изпълнението на облигационно задължение. В случая представените от ревизираното дружество документи не са своевременно оспорени като частни документи, притежават доказателствена сила относно удостоверените в тях обстоятелства. Доводът на касатора, че правото на приспадане на данъчен кредит, следва да бъде отказано поради това, че спрямо доставчиците не е доказана кадровата или техническа обезпеченост противоречи в случая на тълкуването на Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност от Съда на ЕС, съдържащо се в решение от 6 септември 2012 г. по дело С-324/11, както и на решение от 21 юни 2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11. Установяването на произхода на стоката също не е предвидено като предпоставка за признаване право на данъчен кредит. Невъзможността да бъде установен произходът на стоката не обуславя извод, че стоката въобще не съществува и не може да бъде предмет на доставка и съответно, че ревизираното лице не е получило реални доставки на тази стока. Въз основа на приложените по делото доказателства обосновано съдът е приел, че е изпълнено изискването на чл. 24, ал. 2 от ЗЗД относно преминаването на собствеността върху родовоопределени вещи от преките доставчици върху ревизираното дружество, доказано е и възможността на РЛ да транспортира стоките предмет на сделките, поради което незаконосъобразно с РА не е признато право на данъчен кредит. Решението в тази част е правилно и следва да бъде оставено в сила. По касационната жалба на "Ка Продукт" ЕООД: Решението в тази част е валидно, допустимо и правилно. В процесния казус липсва спор по фактите, които са установени правилно от административния съд. Не са допуснати твърдяните от касатора нарушения на материалния и процесуалния закон. Административният съд законосъобразно е разпределил доказателствената тежест, приемайки, че ревизираното лице носи доказателствената тежест при условията на пълно доказване на фактите, от които черпи декларираните права, а именно, че са осъществени облагаеми доставки на услуги по всяка една от фактурите, по която РЛ е упражнило право на данъчен кредит. Настоящият касационен състав на ВАС, Осмо отделение споделя напълно изводите на съда, че по отношение на фактури № 265/29.08.2011 г. и № 272/27.10.2011 г., издадени от "ВАДУ 05" ЕООД и от "ЮНИМЕТ" ЕООД по фактура № 50.. 071/7.10.2011 г. правото на данъчен кредит следва да се откаже поради собственото пасивно поведение на дружеството-получател, изразяващо се в недоказване извършването на обективното приемо-предаване на стоките и техният превоз. В тази връзка съдът правилно е анализирал доказателствата по делото като складови разписки, свидетелства за регистрация на ползвани от касатора МПС, както и заключението на СТЕ относно обективната възможност на ревизираното лице да приеме и превози процесните стоките по твърдяния от него начин. Възражението на касатора, че стоките по фактурата, издадена от "Юнимет" ЕООД е предмет на последваща реализация - ВОД към гръцко дружество, не налага само по себе си извод за реално осъществяване на пряката доставка между РЛ и "Юнимет" ЕООД. Това е така, защото е възможно стоките, предмет на ВОД, да са придобити от други доставчици и да са били налични при РЛ към момента на осъществяване на ВОД. Поради това съдът правилно е приел, че касаторът не е изпълнил доказателствената си задача да установи по несъмнен начин реалността на доставката, във връзка с която е издадена и цитираната фактура. Решението в тази част е правилно и настоящата съдебна инстанция го оставя в сила. С оглед на резултата по спора касационната инстанция не присъжда разноски на страните за това производство. Водим от гореизложеното и в същия смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,