Решение № 296 от 11.1.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по касационна жалба на П. Захов и Т. Захова и двамата от гр. Пазарджик, чрез процесуалния им представител адв. Захова, против решение 130 от 18.05.2022г., постановено по адм. д. 45/2022г. по описа на Административен съд - гр. Смолян, с което е отхвърлена жалбата им срещу заповед 47 от 04.02.2022г. на кмета на Община Чепеларе, с която на основание чл. 195 ал. 4 и 5 и чл. 196 ал. 3 ЗУТ, е наредено да поправят и укрепят подовата конструкция на първи етаж на обект с идентификатор 80371.242.226.1.1 на жилищна сграда с идентификатор 80371.242.226.1 по кадастралната карта на гр. Чепеларе. С решението жалбоподателите са осъдени да заплатят разноските по делото. В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост. Твърдят неправилност на извода на съда за липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила при постановяване на заповедта, като излагат съображения за допуснати такива относно проверката на обекта и направения оглед, като посочват, че комисията не е присъствала в цялост на огледа, несвоевременно изготвяне на протокола от огледа, както и непредоставянето им на част от административната преписка, по която е издадена заповедта. Навеждат и съображения за материална незаконосъобразност на заповедта и липсата на предпоставките по законовата разпоредба за издаването й, тъй като не се засягат конструктивни елементи на сградата. Твърдят и необоснованост на решението, тъй като съдът не е съобразил същото с всички събрани по делото доказателства. Навеждат и съображения, че повредите по обекта, предмет на заповедта са причинени от трето лице Р. Асенов, собственик на втория етаж на сградата, включително извършено прерязване на подова греда. Твърдят и необоснованост на извода на съда, че сградата е компрометирана, тъй като посочват, че такава констатация в СТЕ не се съдържа. Излагат и съображения за липса на предпоставките за предварително изпълнение на заповедта, поради липса на спешност на ремонта. Искат оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отменя заповедта. Претендират разноски за двете инстанции. Ответникът кметът на Община Чепеларе, чрез процесуалния си представител адв. Стамболова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Ответникът Р. Асенов не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК, от надлежни страни, адресати на оспореното решение и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното съдебно решение АС гр. Смолян е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му по закон правомощия и без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Изложил е съображения за неоснователност на възраженията за допуснати такива, поради невръчването на протокол от 09.09.2021г. и неотразяване в него на релевантни обстоятелства, тъй като е приел, че жалбоподателите са знаели за часа и датата, като на място се е явил техен представител, както и поради това, че по тяхно искане е направено обследване на обекта от независим инженер конструктор. Приел е и че заповедта е материално законосъобразна, тъй като е достигнал до извод за наличие на предпоставките по чл. 195 ал. 4 и чл. 195 ал. 5 ЗУТ и във връзка с правомощията на административния орган по чл. 196 ал. 3 ЗУТ, с оглед неизпълненото задължение на собствениците на първия етаж жалбоподателите в производството да поддържат в технически добро състояние, отговарящо на основните изисквания по чл. 169 ал. 1 и 3 ЗУТ и да не допускат промени, които могат да доведат до влошаване на целия строеж или отделни негови характеристики. Приел е, че от СТЕ по делото се установява нарушаване на подовата конструкция на първия етаж и съответно предпоставки за издаване на заповедта за ремонт, при установено, че сградата не е застрашена от самосрутване и няма нарушени конструктивни елементи. Приел е, че при установените нарушения на подовата конструкция, задължение на собствениците е да предприемат необходимите действия по ремонт. По тези съображения е отхвърлил оспорването. Решението е правилно. Правилно и предвид представените доказателства съдът е приел, че е спазена процедурата по чл. 196 ал. 2 ЗУТ, а именно на проведения оглед на обекта е присъствал представител на адресатите на заповедта, а именно техния син. Уважено е и искането да бъде изготвена допълнително конструктивно обследване в административното производство от инженер конструктор и е изслушан и жалбоподателят Захов в общината. Правилно първоинстанционният съд е приел и материална законосъобразност на заповедта, както и съответствие на същата с изискванията за форма. За да е законосъобразен административния акт следва да изпълнява предпоставките на съответната правна норма, като изложените фактически основания за издаване на акта следва да съответстват и на посочените в него правни такива. В случая посочените в заповедта фактически обстоятелства /основания/ за издаването му кореспондират с посочените правни основания и с нейната разпоредителна част. В обстоятелствената част и като фактическо основание за издаване на заповедта е посочено, че от направен оглед и заключение на инж. Язова сградата, в която е обекта не е самосрутваща се, но е необходимо спешно да се извърши ремонт на подовата конструкция на първия етаж, поради пропадане на пода на този етаж, който представлява дървено гредова конструкция. Като правни основания за издаване на заповедта са посочени чл. 195 ал. 4 и ал. 5 ЗУТ. Макар и изложените в заповедта факти да не попадат в обхвата на чл. 195 ал. 5 ЗУТ, посочен като едно от правните основания за издаване на заповедта, тъй като цитираният текст се отнася за строежи, неподходящи по местонахождение, вид и материали, а в случая установявания в този смисъл в обстоятелствената част на административния акт не са направени, то са налице предпоставките по чл. 195 ал. 4 ЗУТ. Посочването и н ал. 5 на разпоредбата като основание за издаване на заповедта не е нарушение от категорията на съществените, което да опорочи волята на административния орган до степен на неяснота, съответно незаконосъобразност на същата, при посочено ясно и съответно релевантно основание за издаването й по чл. 195 ал. 4 ЗУТ. Предпоставките на чл. 195 ал. 4 ЗУТ, който също е посочен като правно основание за издаване на оспорената заповед, се установяват и са съответни на обстоятелствената част на акта. Посочената разпоредба овластява кмета на общината да издаде заповед, с която да задължи собственика на строеж, който не се поддържа в добро състояние съобразно изискванията на чл. 169, ал. 1 и ал. 3 ЗУТ, да извърши в определен срок необходимите ремонтни и възстановителни дейности за поправяне или заздравяване. В случая в обстоятелствената част на заповедта е направена констатация, че подовата конструкция не е поддържана в добро състояние, поради което се нуждае от спешен ремонт, като на жалбоподателите се възлага да поправят и укрепят същата с разпоредителната част на заповедта. Посочените в заповедта фактически основания отговарят на фактическия състав на чл. 195 ал. 4 ЗУТ. Констатациите в заповедта се потвърждават и от приетата по делото СТЕ, от която също се установява, че подовата конструкция на сградата в частта й на първия етаж е компрометирана в много сериозна степен и се нуждае от спешен ремонт, тъй като пропадането й е довело и до изместване и отделяне и от тавана на съществуващи в първия етаж стени, макар и неносещи. Както беше посочено по горе правилно в оспореното решение е прието, че изискванията на чл. 196 ал. 2 ЗУТ относно правото на защита на адресатите са спазени и при издаване на заповедта не са допуснати и нарушения на разпоредбите на чл. 35 и чл. 36 АПК, като в проведеното административно производство са установени релевантните за спора факти и обстоятелства и са събрани необходимите доказателства, включително с назначена и изготвена в административното производство експертиза от инженер конструктор, която потвърждава изводите за компрометирана и повредена подова конструкция в първия етаж на сградата, нуждаеща се от ремонт. Правилен е извода на съда за материална законосъобразност на заповедта, поради наличие на предпоставките визирани в правната норма, при които собствениците могат и следва да бъдат задължени да извършат съответно ремонтни и възстановителни работи по собствения си обект. Чл. 195 ал. 4 ЗУТ предвижда, че В случай че обект по ал. 1 не се поддържа в добро състояние, както и при възникване на обстоятелствата по ал. 3, кметът на общината издава заповед, с която задължава собственика да извърши в определен срок необходимите ремонтни и възстановителни дейности за поправяне или заздравяване. В случая при издаване на заповедта и във връзка с разпоредбите на чл. 195 ал. 4 и във връзка с чл. 195 ал. 1 от ЗУТ задължени да поддържат обекта и да извършат укрепването и заздравяването са собствениците на същия, а именно жалбоподателите в производството. В случая са установени имено тези обстоятелства, а именно, че подовата конструкция на първия етаж не е поддържана и се нуждае от ремонтни и заздравяващи дейности, поради и което правилно, при наличие на законовите предпоставки и в интерес на собствениците, кметът е наредил заздравяването и ремонтирането й. Т.е. при наличие на предпоставките по чл. 195 ал. 4 ЗУТ и при установяването, че сградата не е застрашена от самосрутване, в съответствие със закона, е издадена оспорената заповед. Неотносими към настоящото производство са наведените възражения за евентуално причинени повреди на пода от трето лица. Собствениците на обекта биха могли по общия гражданско правен ред да търсят обезщетяване във връзка с евентуално извършените от тях работи по укрепване от лицата, които са причинили вреди, довели до необходимостта от тези ремонтни работи. Тези наведени твърдения са неотносими включително и към определяне кръга на адресатите на задължението за ремонтиране по заповедта. В производството по оспорване на заповеди по чл. 195 ЗУТ страни в производство съобразно трайната съдебна практика са административният орган и адресата/адресатите на заповедта. Подателят на сигнала, по който е образувано административното производство, няма качеството на заинтересована страна в административното, съответно в съдебното производство, предвид това, че в тези случаи административният орган действа служебно. В тази връзка подателят на сигнала, по който е започнало административното производство Р. Асенов няма качеството на заинтересована страна и в съдебното производство. Тъй като същият е бил конституиран като страна в първоинстанционното производство, то оспореното съдебно решение следва да бъде обезсилено по отношение на Р. Асенов. По изложените съображения оспореното решение като правилно следва да бъде оставено в сила, а по отношение на Р. Асенов следва да бъде обезсилено. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касаторите за присъждане на разноски за двете инстанции. Искането на ответника по касация Кмета на община Чепеларе за присъждане на разноски като основателно и доказано следва да бъде уважено.