Решение № 1486 от 3.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11772/2008 г.

Решение № 1486 от 3.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11772/2008 г., I о., докладчик председателят Бисерка Коцева Производството е по реда на чл. 208 от АПК, във вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "М. К. Д." ЕООД, подадена чрез адв. Петя Койкова, срещу решение № 663/25.06.2008 г. по адм. д. № 5134/2007 г. на Административен съд - София-град, I адм. отделение, 2 състав, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Решение № 1568/21.09.2007 г. на Директора на дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП гр. София, с което е потвърден отказа, обективиран в писмо изх. № ВхК-4182/28.06.2007 г. на Директора на ТД на НАП гр. Благоевград. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно - постановено в противоречие с материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът моли да бъде отменено решението и да му бъдат присъдени съдебни разноски за двете инстанции Ответникът - Директорът на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП гр. София не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба в подробно становище по същество на делото. Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, но разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. Предмет на обжалване пред АС - София-град е било писмо изх. № ВхК-4182/28.06.2007 г. на Директора на ТД на НАП гр. Благоевград, което е било постановено във връзка с подадено искане по реда на чл. 129, ал. 1 от ДОПК за възстановяване на сума в размер на 26 456, 14 лв. главница (ДДС) и лихви по ДРА № 1616/22.11.2005 г. Жалбоподателят е бил уведомен, че са налице основанията на чл. 34, ал. 2 от ДОПК, тъй като приходната администрация е сезирала Районна прокуратура, което е основание за спиране на производството. В писмото е посочено, че претендираните суми по Решение № 319/21.02.2006 г. на Директора на дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП гр. София подлежат на анализ по предвидения в закона ред след отпадане на основанията по чл. 34 от ДОПК. С решение № 319/21.02.2006 г. на Директора на дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП гр. София е бил отменен горепосочения ДРА, а преписка - върната на органа за издаване на нов РА за определяне на задълженията на "М. К. Д. " ЕООД по ЗДДС за периодите - м. 10, м. 11.2004 г., м. 01., м. 05., м. 06.2005 г. Във връзка с това решение е била издадена ЗВР № 468/2.03.2006 г., връчена на жалбоподателя на 14.03.2006 г. В тази връзка съдът е посочил, че не отговаря на действителното фактическо положение твърденията на жалбоподателя, че поисканата за възстановяване сума от 1.06.2007 г. всъщност касае ДДС за възстановяване по СД за ДДС вх. № 0100931462/14.02.2006 г. По СД е деклариран ДДС за възстановяване в размер на 20 418, 60 лв., която сума не кореспондира със сумата по искането от 01.06.2007 г. Съдът е приел, че АПВ № П-980/14.03.2006 г. (постановен по СД вх. № 0100931462/14.02.2006 г.) е стабилен, влязъл в сила административен акт. В конкретния случай в срока по чл. 129, ал. 3 от ДОПК не е била възложена ревизия, а е била налице висяща, но спряна ревизия за определяне на данъчните задължения на жалбоподателя по ЗДДС по отменения ДРА № 1616/22.11.2005 г. В тази връзка съдът е посочил, че по аргумент на чл. 108, ал. 1 от ДОПК данъчните задължения се установяват само с РА по чл. 118 от ДОПК и следователно АПВ не установяват данъчни задължения и права. Съобразно изложеното, административният съд е обосновал извода, че данъчните задължения по ЗДДС на дружеството за процесните периоди (м. 10, м. 11.2004 г., м. 01., м. 05., м. 06.2005 г.) са предмет на установяване поради висящата ревизия, но по отношение на тях не е налице влязъл в сила акт за окончателното им определяне. Именно поради липсата на влязъл в сила акт за окончателното им определяне не е налице хипотезата на чл. 92, ал. 8 от ЗДДС за възстановяване поради отпаднало основание. Съдът е посочил също така, че не е възможно за едни и същи данъчни задължения едновременно да са висящи ревизия и проверка, доколкото по смисъла на чл. 110, ал. 3 от ДОПК с проверката се установяват факти и обстоятелства, които са от значение за установяване на данъчните задължения. Съобразно горното, съдът е приел, че правилно и законосъобразно с процесното писмо е отговорено на искането на жалбоподателя за възстановяване, че проверката за установяване на факти и обстоятелства във връзка с данъчните задължения на жалбоподателя за процесните периоди е спряна на основание чл. 34 от ДОПК във връзка с извършваната ревизия на същите данъчни задължения. С оглед изложеното, АС - София-град е отхвърлил жалбата на дружеството като неоснователна. Така постановеното решение е правилно. АС - София-град е изяснил напълно спора от фактическа страна и въз основа на съвкупната преценка на доказателствата по делото е направил законосъобразни изводи и при правилно прилагане на материалния закон. Неоснователно е възражението на касатора, че съдът неправилно е приел, че претендираната сума за възстановяване, подлежи на връщане на основание ДРА № 1616/22.11.2005 г., а не на основание АПВ № П-980/14.03.2007 г. Видно от приложеното на л. 13 от делото искане за прихващане и възстановяване № 4182/1.06.2007 г. в същото като основание е посочено "суми за възстановяване по ДРА № 1616/22.11.2005 г. отменен с решение № 319/21.02.2006 г. " В тази връзка правилно първоинстанционният съд е приел, че отмяната на горепосочения ДРА попада само привидно в хипотезата на невъзстановен поради отпаднало основание данък - при отмяна на акта. Тъй като данъчните задължения по ЗДДС на дружеството за процесните периоди (м. 10, м. 11.2004 г., м. 01., м. 05., м. 06.2005 г.) са предмет на установяване поради висящата ревизия, но по отношение на тях не е налице влязъл в сила акт за окончателното им определяне, то правилен е изводът на съда за законосъобразност на оспореното писмо изх. № ВхК-4182/28.06.2007 г. на Директора на ТД на НАП гр. Благоевград. Съобразно изложеното, решението на Административен съд - София-град не страда от пороците наведени в касационната жалба и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на касатора не се следват разноски. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК Върховният административен съд, първо А отделение,