Решение № 7436 от 03.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5106/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от А. Б. В. от гр. София, чрез процесуален пълномощник, срещу Решение № 8368/03.03.2026 г. на Административен съд – София град (АССГ), постановено по адм. дело № 13367/2025 г., с коeто е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт (РА) № Р-22221924005769-091-001/04.07.2025 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на Национална агенция за приходите (НАП) – гр. София, потвърден с Решение № 1384/10.11.2025 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) – София при Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП). Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че не е налице причинно-следствена връзка, както и несъбираемост на задълженията на дружеството, с оглед на което липсват необходими предпоставки за ангажиране на отговорността му по чл. 19, ал. 1 и ал.2 ДОПК. Счита, че в хода на ревизионно производство са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Акцентира, че укриването на факти и обстоятелства следва да е свързано със събирането на задълженията, а не с тяхното установяване. Подчертава, че доказателствената тежест за наличието на предпоставките по чл. 19 ДОПК се носи от данъчната администрация, която не е взела предвид предоставените обяснения относно разходването на изтеглените от него суми. В тези насоки развива обширни доводи в жалбата и претендира отмяна на атакуваното решение и на РА, ведно с присъждане на сторените разноски. Ответникът по касационната жалба – Директорът на Дирекция „ОДОП“ – София при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител, в о.с.з. оспорва основателността ѝ и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Предмет на производството пред АССГ е законосъобразността на РА № Р-22221924005769-091-001/04.07.2025 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – София, потвърден с Решение № 1384/10.11.2025 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – София, с който на основание чл. 19, ал. 1 и ал.2 ДОПК е ангажирана отговорността на А. Б. В., в качеството му на управител на „В. Груп“ ЕООД, за задължения на дружеството за ДДС за данъчни периоди от м. 01.2021 г. до м. 02.2023 г. в размер на 53 653,73 лева и лихви за забава в размер на 20 792,91 лева. За да достигне до извод за неоснователност на оспорването на РА, първостепенният съд е съобразил следното от фактическа и правна страна: През ревизираните периоди А. Б. В. е управител на „В. Груп“ ЕООД. Основната дейност на горепосоченото дружество е свързана с доставки, търговия, изграждане и поддържане на видеонаблюдение. Приходните органи са констатирали, че „В. Груп“ ЕООД има непогасени задължения към държавния бюджет по влязъл в сила РА № Р-04000423005496-091-001/15.04.2024 г., с който е установен допълнително дължим ДДС в резултат на отказан данъчен кредит по доставки от „Каковски Консулт“ ЕООД, „Ан Проект“ ЕООД, „Ел Кам Инженеринг 2020“ ЕООД, „Ю и С Комерс“ ЕООД и „Стрейф Инвист 77“ ЕООД. През 2021 г. и 2022 г. от сметката на „В. Груп“ ЕООД управителят е изтеглил средства в общ размер на 73 180,00 лева. На 13.03.2022т., на 01.12.2022г. и 19.12.2022г. са сключени договори за продажба на МПС, с които са продадени автомобили на дружеството – 2 бр. Тойота Авенсис и Ленд Ровер Рейндж Ровер за сумите от 1 200 лева, 800 лева и 2 900 лева, получени в брой. С договор за прехвърляне на дружествени дялове от 17.03.2023 г. касаторът се е разпоредил с всички дялове от капитала на „В. Груп“ ЕООД в полза на Г. А. Р.. Ревизиращите са съобразили още, че е образувано изпълнително дело (ИД) № 241555263/2024 г. срещу „В. Груп“ ЕООД, при наложени предварителни обезпечителни мерки – запор на банковите сметки на дружеството в „УниКредит Булбанк“ АД, по което дългът е категоризиран като „несъбираем“. При тези релевантни факти и обстоятелства приходните органи са приели, че са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на В. по чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ДОПК. Относно елементите от фактическия състав по чл. 19, ал. 1 ДОПК ревизиращите са счели, че разликата между декларираните от „В. Груп“ ЕООД данни и действително установеното при извършената ревизия представлява укриване на факти и обстоятелства за фиктивността на доставките и осчетоводените плащания към „Каковски Консулт“ ЕООД, „Ан Проект“ ЕООД, „Ел Кам Инженеринг 2020“ ЕООД, „Ю и С Комерс“ ЕООД и „Стрейф Инвист 77“ ЕООД. За ангажирането на отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК приходните органи са съобразили, че управителят В. е изтеглил парични средства от банковите сметки на дружеството, с което недобросъвестно е намалил неговото имущество. Приели са, че така е осъществено скрито разпределение на печалбата, в резултат на което са формирали извод, че са налице кумулативно изискуемите предпоставки по чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ДОПК за ангажиране на отговорността на касатора, в качеството му на управител на „В. Груп“ ЕООД, до размера на непогасените от дружеството задължения. След анализ на събраните доказателства първостепенният съд е приел, че РА е издаден от компетентни органи, в законоустановената форма и в хода на административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Уточнил е още, че между страните не е спорно, че през процесните периоди ревизираният е бил едноличен собственик на капитала и управител на „В. Груп“ ЕООД, както и че дружеството има непогасени задължения към бюджета, установени със стабилен РА № Р-04000423005496-091-001/15.04.2024 г. Безспорно е също, че тези задължения към 2024г. са категоризирани като „несъбираеми“, тъй като юридическото лице не разполага с парични средства и имущество, които да са в състояние да покрият техния размер. При преценката на предпоставките за ангажиране на отговорността на управителя по чл. 19, ал. 1 ДОПК решаващият състав е изтъкнал, че В. е бил длъжен да подаде СД по ЗДДС, в които вярно да отрази реално получените облагаеми доставки за ревизираните периоди, с оглед на което разликата между декларираното и действително установеното с РА на дружеството представлява укриване и/или невярно деклариране на факти и обстоятелства. Тъй като дружеството е разполагало с достатъчно средства към момента на подаване на коментираните СД по ЗДДС, то е приел, че ако задълженията бяха вярно декларирани, несъбираемостта им би била осуетена. Подчертал е още, че този извод се подкрепя и от изтеглените средства от банковата сметка на дружеството в общ размер 73 180 лева и липсата на доказателства за тяхното разходване, както и от прехвърлянето на дружествените дялове след образуването на първото контролно производство и продажбата на ДМА. Относно елементите от фактическия състав на чл. 19, ал. 2 ДОПК, съдът е съобразил, че с касовата наличност към 31.12.2022г. управителят е извършил в своя полза плащания, представляващи скрито разпределение на печалбата и обуславящи извод за наличие на причинно-следствена връзка между действията на В. и несъбираемостта на задълженията. В обобщение е достигнал до заключението, че са установени всички елементи от фактическите състави на чл. 19, ал. 1 и ал.2 ДОПК, с оглед на което оспореният РА е законосъобразен. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон. Съгласно чл. 19, ал. 1 ДОПК, който в качеството си на управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 укрие факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител и вследствие от това не могат да бъдат събрани задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски, отговаря за непогасеното задължение. Граматичният анализ на визираната норма сочи, че предпоставките за реализиране на отговорността по чл. 19, ал. 1 ДОПК са укриването от орган по приходите или от публичен изпълнител на факти и обстоятелства, които лицето е длъжно по закон да обяви пред тях и като резултат да не може да се събере задължението за данъци или задължителни осигурителни вноски. Отговорността е за непогасеното задължение, без да съществува изискване за недобросъвестно поведение на третото лице. Пълното неизпълнение или неточното изпълнение от негова страна на установеното със закон задължение за обявяване на факти с правно значение е несъвместимо с дължимата грижа. Незнанието на фактите от значение за полагане на дължимата грижа не изключва отговорността от неизпълнение. Субект на укриването е управителят, тъй като по силата на чл. 141, ал. 2 ТЗ той представлява дружеството, организира и ръководи дейността му (чл. 141, ал. 1 ТЗ), бидейки наясно относно сключването и изпълнението на сделките, които ЗДДС квалифицира като облагаеми доставки. Информирането на приходната администрация за извършените и получените облагаеми доставки се извършва във формата на справка-декларация и отчетните регистри по чл. 124 ЗДДС - чл. 125, ал. 1 и 3 ЗДДС. Несъответствието на декларираното с действителното или отсъствието на деклариране е проява на укриване. Без значение е опосредяването на укриването в хипотезата на подадена чрез пълномощник справка-декларация или възлагането на изготвянето на декларациите на счетоводно предприятие. Невярното отразяване, дори да се дължи на грешни представи относно съдържанието на дължимата грижа или на източника на задължението за тази грижа за точно изпълнение на публичноправното задължение за деклариране не изключва отговорността. В случая не е спорно, че главният длъжник е от категорията на тези по чл. 14, т. 1 от ДОПК. Задължението му за данъци е установено надлежно със стабилен РА № Р-04000423005496-091-001/15.04.2024 г., а вземането за лихви е в обхвата на солидарността по чл. 19, ал. 1 от ДОПК (ТР № 5 от 29.03.2021 г. по тълк. д. № 7/2019 г. на ОСС на I и II колегии на ВАС). Безспорно е още, че касаторът е имал качеството управител на дружеството в периода на възникване на задълженията, както и, че същите не са събрани. Спорът се концентрира върху несъбираемостта на задълженията на дружеството и наличието на причинно – следствена връзка между поведението на управителя и непогасяването на дължимото. В този аспект първостепенният съд не е съобразил, че при издаването на процесния РА не е проследена динамиката в имущественото състояние на главния длъжник "В. Груп" ЕООД, която да предполага (не)събирането на вземанията, ако последното, управлявано от касатора, е декларирало точно задълженията за данъци. Както РА, така и приложеният към него РД не съдържат констатации и изводи относно (не)съществуването през процесните периоди на активи на предприятието в баланса, подлежащ на публикуване с ГФО, нито на движението по банковите му сметки (като се изключат постъпленията от продажби, съвпадащи с плащанията, установени с РА на дружеството). Липсва анализ на имуществото на търговеца в периода, предхождащ и следващ изследваните с цитирания РА доставки, обуславящ извод за пряка причинна обусловеност между укриването и непогасяването на публичните задължения на "В. Груп" ЕООД. Посочено е единствено, че за 2021 г. дружеството има касови наличности в размер на 25 000 лева и неразпределената печалба е в размер на 3 000 лева, а за 2022 г. - съответно 71 138,82 лева и 34 000 лева, но тези факти не установяват несъбираемост на задължението на главния длъжник. В тази връзка първоинстанционният съд не е съобразил, че при липсата на проведена инвентаризация не може да се приеме, че сумата от 71 138,82 лв. не е била фактически налична в касата на дружеството, респективно, че липсата на тази сума е обусловила невъзможност за погасяване на публичните задължения на юридическото лице. Изводът в тази насока се разколебава и от осъществения на 11.11.2024 г. превод на сумата от 408,55 лева по разпореждане за изпълнение на запорно съобщение от банковите сметки на дружеството в „УниКредит Булбанк“ АД, което, независимо от плащането, седмица по- късно е последвано от доклад за прекатегоризация на дълга от „трудно събираем“ (29.11.2024 г.) към „несъбираем“ (05.12.2024 г.). Горното заключение за недоказаност на несъбираемостта на вземанията и на причинно- следствената връзка между поведението на управителя и невъзможността за събирането им не се опровергава от изтъкнатото от решаващия състав последващо прехвърляне на дружествените дялове от капитала на главния длъжник, нито от продажбата на ДМА и учредяването на ново дружество със същия предмет на дейност. Посочените действия са ирелевантнти за ангажирането на отговорността по чл. 19, ал. 1 ДОПК, изискваща не недобросъвестно поведение на третото лице, а причинно-следствена връзка между укриването на факти и обстоятелства чрез тяхното невярно деклариране и несъбираемостта на задълженията. За разлика от хипотезата на чл. 19, ал.1 ДОПК, основание за отговорността по чл. 19, ал. 2, т. 1, предл. първо ДОПК е недобросъвестното извършване на действия, водещи до намаляване на имуществото на задълженото лице, което е причина да останат непогасени задължения за данъци и/или за ЗОВ. Отговорността е за непогасените публични задължения и е до размера на извършените плащания, респ. до размера на намалението на имуществото. Именно такива действия на имуществено разпореждане са извършването на плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, или отчуждаване на имущество, включително предприятието, на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните. В случая, приписваните на субекта на отговорността действия на имуществено разпореждане по чл. 19, ал. 2, т. 1 ДОПК са безвъзмездно отчуждаване на сумите, платени по фактурите, по които е отречено правото на приспадане на данъчен кредит с влезлия в сила РА и на осчетоводената касова наличност. Установяването на недобросъвестност при извършването на тези действия, както и причинната връзка между тях и невъзможността да се съберат публичните задължения на дружеството обаче е в тежест на органите по приходите при условията на пълно и главно доказване. Само по себе си извършеното в РА позоваване единствено на факти, установени в ревизионното производство спрямо главния длъжник, не изпълнява изискването за неговото мотивиране, нито доказва кумулативното наличие на елементите от фактическият състав на чл. 19, ал. 2, т. 1 ДОПК. Съобразно изложените по-горе доводи, недоказани са останали невъзможността на дружеството да погаси съществуващите му публични задължения към момента на възникването им, както и причинно-следствената връзка между недобросъвестното поведение на неговия управител и намаляването на имуществото на задълженото лице, водещо до невъзможност да бъдат погасени тези фискални вземания. При липсата на анализ на имущественото състояние на дружеството преди и след сочените действия и на проведена инвентаризация на касовата му наличност не би могло да се приеме, че непогасяването на неговите задължения е обусловено от недобросъвестните действия на управителя В.. Като е приел друго, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което оспореният РА бъде отменен. При този изход на спора и направеното искане, в полза на касатора следва да се присъдят осъществените от него разноски за първоинстанционното и касационното производство, възлизащи на сумата от 8 012,58 евро. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение