Решение № 5876 от 28.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15234/2010 г.

Решение № 5876 от 28.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15234/2010 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С Решение № 403/18.10.2010 г., постановено по административно дело № 311/2010 г., Административен съд - Хасково е: 1) отхвърлил жалбата на д-р Лиляна Димитрова Михова и д-р Панайот Атанасов Панайотов срещу Решение № Ж-42-1/27.05.2010 г. на Директор на Районно управление "Социално осигуряване" - Хасково, с което на основание чл. 117, ал. 3 от КСО е отхвърлена жалбата им против Разпореждане № 547/08.04.2010 г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО на РУ "Социално осигуряване" - Хасково; 2) осъдил Лиляна Димитрова Михова и Панайот Атанасов Панайотов да заплатят солидарно на Районно управление "Социално осигуряване" - Хасково сумата от 150 лв., представляваща разноски по делото за процесуално представителство. Така постановеното решение е оспорено с касационна жалба от Лиляна Димитрова Михова и Панайот Атанасов Панайотов, двамата от гр. Хасково. По съображения, относими към касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 2 от АПК - нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, се претендира отмяна на съдебния акт, отмяна на решението на Директора на РУ "СО" гр. Хасково като незаконосъобразно и присъждане на направените за двете инстанции разноски. Ответникът по касация - Директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Хасково, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страни с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за които решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за основателна, по следните съображения: В нарушение на чл. 236, ал. 2 във връзка с чл. 235, ал. 2 от ГПК и с чл. 144 от АПК, първоинстанционното решение не съдържа дължимото по смисъла на тези разпоредби установяване. При осъществения съдебен контрол съдът не е събрал и обсъдил всички относими за предмета на съдебно-административното производство доказателства, а само част от тях, поради което е наложен необоснован извод за законосъобразността на атакувания административен акт. Следва да се отбележи и, че съдът дължи отговор с решението си на всички относими инвокирани възражения на страните, което в случая също не е сторено. Процесното Разпореждане № 547/08.04.2010 г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО на Районно управление "Социално осигуряване" - Хасково е издадено за събиране на сума по ревизионен акт за начет, представляваща причинена щета на бюджета на ДОО за изплатена пенсия за инвалидност съгласно Експертно решение № 2229 от 08.07.2008 г. на ТЕЛК "Общи заболявания" - Хасково (постановено в състав, включващ касаторите), отменено с Експертно решение № 328/11.06.2009 г. на НЕЛК по вътрешни болести в частта относно определения процент неработоспособност на лицето Муда Ванчева Ангелова. Доколкото липсват данни в тази насока, е непонятно как съдът е стигнал до извода в мотивите на проверяваното решение, че "съгласно събраните в административното производство писмени доказателства се установява, че ЕР на НЕЛК не е било обжалвано, след като е било редовно съобщено на заинтересованите лица". Нито в приложената административна преписка има, нито в хода на съдебно-административното производство са събрани каквито и да било доказателства за връчването на ЕР на НЕЛК на заинтересованите по смисъла на чл. 112, ал. 1 от Закона за здравето лица, в това число и на органите на медицинската експертиза на работоспособността (вкл. и на касаторите). Първоинстанционният съд е следвало да даде указания по реда на чл. 171, ал. 4 от АПК за установяване на това дали и кога решението на НЕЛК е връчено на касационните жалбоподатели и дали същите са го обжалвали в предвидения законоустановен срок и кога е влязло в сила, или пък поне да изложи мотиви дали и защо приема, че лекарите от ТЕЛК - Хасково са узнали за цитираното решение при извършената им ревизия. Изясняването на посочените въпроси е от съществено значение с оглед разпоредбата на чл. 113, ал. 3 от Закона за здравето за правното значение на влезлите в сила решения на органите на медицинската експертиза. Извън горното, решаващият съдебен състав на практика се е дистанцирал от обсъждането на съществените за изхода на спора въпроси дали след влизане в сила на ЕР на НЕЛК до момента на получаването му и произнасянето на РУСО са налице основания за ангажиране на отговорността на членовете на ТЕЛК, и налице ли е пряка причинна връзка между настъпилата щета в бюджета на ДОО и поведението на лекарите, участвали в състава на ТЕЛК (като се съобрази и законодателната промяна на чл. 98, ал. 7 от КСО, в сила от 01.07.2009 г.). Доколкото пък има коментар на доводите на жалбоподателите, обсъдени са частично само твърденията им, изложени в първоначалната жалба, а не и доводите в пледоарията на повереника им по предмета на спора, които са от съществено значение за изхода на делото по същество. Необсъждането на относимите доказателства във връзка с доводите на жалбоподателите, респ. на техния процесуален представител, е довело до неизясняване на спорния предмет. Преценката на административния орган в частта й, пряко относима към законосъобразността на оспореният индивидуален административен акт, е следвало да бъде проверена от съда касателно редовността на формирането й. Мотивите на съдебния акт задължително трябва да съдържат какво приема съдът за установено относно фактическите положения, като посочи след обсъждане и от преценката на кои доказателства той идва до тази фактическа обстановка. Когато има разноречиви доказателства, съдът трябва да посочи, кои възприема и кои отхвърля, а също и да обясни защо приема едните, а отхвърля другите. От мотивната част на съдебният акт трябва да личи и преценката на съдебния състав на установените факти и приложението на закона към тях. Неизлагането на мотиви и правни изводи винаги представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила и има за последица постановяването на неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 2 от АПК решение. Съгласно въведената с императивната разпоредба на чл. 220 от АПК забрана за фактически установявания, касационната инстанция преценява прилагането на материалния закон спрямо фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, поради което не може да се провери по същество касационното твърдение за нарушение на материалния закон при постановяване на решението. В този смисъл, необсъждането по същество на събраните доказателства, освен, че сочи немотивираност на проверявания съдебен акт, преклудира и възможността за извършване на касационна проверка от настоящата инстанция в дължимия обем. От горното явства, че като е отхвърлил жалбата, с която е бил сезиран, Хасковският административен съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Визираните по-горе процесуални нарушения са съществени по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 2 от АПК, тъй като поставят под съмнение истинността на правнозначими за законосъобразността на административния акт факти. Допуснатите нарушения представляват касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение по реда на чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК. Налице са условията на чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК след отмяна на неправилното решение делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния административен съд, при което при произнасянето в мотивите да бъдат изложени преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда, като се обсъдят във връзка с доводите на страните и техните повереници. При новото разглеждане на делото в зависимост от резултата, ако се установи, че експертното решение на НЕЛК не е обжалвано пред съда, следва да се обсъдят доводите относно валидността му, като се има предвид и решение № 78 от 1973 г. на ОСГК на ВС относно косвения съдебен контрол. Предвид изхода на спора и разпоредбата на чл. 226, ал. 3 от АПК, по направеното от касаторите искане за присъждане на сторените по делото разноски следва да се произнесе първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,