Решение № 5330 от 18.5.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник-изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез процесуален представител юрк. Василева против решение 289 от 08.07.2022г. по адм. д. 146/ 2022 г. по описа на Административен съд - Стара Загора, с което по жалба на ЕТ " Мирад - М. Минчев" е отменено негово уведомително писмо с изх. 02 - 240 - 2600/4581 от 31.03.2021г. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради материална незаконосъобразност, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Съдът е установил фактическата обстановка, без обсъждане на всички представени от страна на административният орган документи и по - конкретно представеното становище от издателя на акта, в което са изложени конкретни мотиви, поради което приложение намира ТР 16/1975 г. на ОСГК на ВС. По подробни развити доводи в касационната жалба иска отмяна на решението и отхвърляне на жалбата срещу оспорения административен акт. Претендира разноски за двете съдебни инстанции и прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Ответната страна - ЕТ " Мирад - М. Минчев", чрез процесуален представител адв. Тончева, в представен по делото писмен отговор и становище оспорва касационната жалба като недопустима, алтернативно неоснователна и претендира разноските за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд Стара Загора е образувано по жалба на ЕТ " Мирад - М. Минчев", против уведомително писмо изх. 02-240- 2600/4581 от 31.03.2021 год. на заместник изпълнителния директор на ДФ Земеделие София, в частта, с която е намалено исканото финансово подпомагане за кампания 2018 г. със сумата 12 857.82 лв. В заявлението за подпомагане са заявени схеми/мерки, базирани на площ както следва - СЕПП, СПП, ЗДП и Подмярка 13.1 НР. За да се произнесе по спора, АС - Стара Загора е приел, че обжалваното УП е издадено от компетентен орган, в предписаната от закона писмена форма, но при неспазване изискването на чл.59, ал.2, т.4 от АПК за посочване на фактически и правни основания за неговото издаване, формулирани по начин, даващи възможност на адресата на акта да разбере волята на органа и да защити правата и интересите си. Анализирал е съдържанието на уведомителното писмо и е установил ,че в обстоятелствената част в табличен вид са посочени заявените за подпомагане мерки/схеми, исканата сума, наложените намаления и размера на оторизираната сума. В поясненията към колона 3 "Намаления" са посочени пет хипотези, при които се отчитат намаления на субсидията, без да е конкретизирано, коя от тези пет хипотези е приложена и към коя схема се отнася. Според съдът единственият документ по преписката, който би обосновал отказ или редукция на подпомагането е докладът за проверка на площи, установяващ разлика между декларирани и заявени площи, но този документ не е посочен в оспореното писмо и на следващо място не съдържа съображения, които да са възпроизведени в акта и да обосновават посочените в него намаления. Съдът е изложил мотиви,че е недопустимо мотивите за издаване на акта да се представят едва в хода на съдебното производство и да се допълват след приключване на процедурата по издаване на акта, поради което е отменил оспореното УП, поради липсата на мотиви, което нарушава правото на защита на засегнатото от акта лице. Решението е правилно. Уведомително писмо на заместник-изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и като такъв следва да съдържа реквизитите, посочени в чл. 59, ал. 2 от АПК. Правилно първоинстанционният съд е стигнал до извод, че оспореният акт не отговаря на изискването за съдържание, поради липсата на изложени конкретни фактическите и правни основания за издаването му. Както правилно е отбелязал АС - Стара Загора, видно от съдържанието на УП в него са посочени исканите суми по отделните схеми/мерки, оторизираните суми и намаленията за кампания 2018г. В разясненията към таблицата - колона "Намаления" са посочени пет хипотези, в които е възможно намаление на исканата субсидия като са изписани дословно съответните разпоредби. Така изписаните възможни пет хипотези не съставляват конкретни фактически и правни основания, въз основа, на които са намалени/отказани сумите за подпомагане по всяка конкретна мярка. Посочване на законови разпоредби не може да замести съображенията на органа, които са го мотивирали да откаже или намали исканата сума. Неоснователно е позоваването на касатора в касационната жалба на разрешението дадено в ТР 16 от 1975 год. на ОСГК, както и че в случая мотивите към административния акт са изложени в допълнително становище от издателя на акта, изпратено с придружително писмо от 02.03.2022г., което не е обсъдено от съда в оспореното решение. Съгласно цитираното Тълкувателно решение мотивите на административен акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт, в препроводителното писмо или в друг документ, най-късно до изпращането на жалбата срещу акта на по-горния административен орган, ако изхожда от същия административен орган, който е издал акта. Липсата на мотиви към първоначалния административен акт не съставлява съществено нарушение на закона и в случаите, при които по-горният административен орган е потвърдил мотивирано акта. В случая конкретни съображения обаче за постановения отказ не се намират в нито един от посочените в тълкувателното решение видове документи, защото към придружителното писмо от 02.03.2022 г, действително е приложено писмено становище изх. 02 -240 -2600/4581#3 от 28.02.2022г., което изхожда от издателя на оспорения административен акт, но то не може да санира липсата на мотиви в първоначалния административен акт, защото не е в процедура по обжалване пред по-горестоящия административен орган. Видно от съдържанието на становището същото е в отговор на вече постъпилата жалба до АС - Стара Загора срещу УП от 23.02.2023г., поради което не изпълнява изискванията на посоченото тълкувателно решение. Допълнително изложени мотиви, след издаване на акта трябва да доведат до знанието на адресата съображенията на административния орган, което подпомага страната в избора на защитните средства и проверката за законосъобразност на акта, но е недопустимо да се излагат мотиви към акта едва след сезирането на съда с жалба. Поради това настоящият съдебен състав не споделя защитната теза на касатора за наличие на предпоставките за прилагане на ТР 16/ 1975 г. Налице е съществено нарушение на правилата по мотивиране на уведомителното писмо, което е препятствало жалбоподателя да организира защитата си. Предвид изложеното решението като правилно следва да се остави в сила. Съобразно изхода на спора и направеното искане на ответната страна следва да се присъдят претендираните разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 900 лв., доказани с представения по делото договор от 12.08.2022 г. Възнаграждението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, предвид действителната фактическа и правна сложност на делото и реално осъщественото процесуално представителство от адв. Тончева, изготвен отговор на касационната жалба, писмено становище и писмени бележки, както и разпоредбата на чл.9, ал.3 от Наредба 1 от 09.07.2022г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (ДВ, бр.88 от 2022г.) Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение