Решение № 250 от 9.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7773/2014 г.

Решение № 250 от 9.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7773/2014 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на Първо РУП при Областна дирекция на МВР - гр. Варна против решение № 978 от 24.04.2014 г., постановено по адм. дело № 420/2014 г., по описа на Административен съд гр. Варна, с което по жалба на Васил Кирилов Василев е отменена заповед рег. № 2515/23.10.2013 г. на началника на Първо РУ "Полиция" - Варна. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което жалбата на Василев срещу административния акт бъде отхвърлена като неоснователна. Претендират се разноски. Ответникът - Васил Кирилов Василев, не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на седмо отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд гр. Варна е отменил заповед рег. № 2515/23.10.2013 г., на Началника на Първо РУ "Полиция" - Варна, с която се отнемат в полза на държавата револвер "Астра" кал. 38, № 1834297А6505 и 45 бр. боеприпаси. За да постанови този резултат съдът е приел, че в случая законоустановеният 3-месечен срок по чл. 213, ал. 3 от ЗОБВВПИ, не е изтекъл към момента на издаване на обжалваната заповед и за Василев не е възникнало правото да подаде заявление за издаване на ново разрешение за носене на оръжие и за съхранение на боеприпаси или да прехвърли собствеността върху тях. Решението е правилно. Съгласно чл. 17, ал. 2 от ЗКВВООБ (отм.), собственикът на вещите по ал. 1 може да прехвърли собствеността върху взривните вещества в срок шест месеца, а върху оръжията и боеприпасите - в срок една година от изземването, на юридически лица и физически лица, имащи разрешения за придобиване, като с ал. 3 е предвидено, че в случаите, когато собственикът не прехвърли собствеността в сроковете по ал. 2, вещите остават в полза на държавата. След като изземването на револвера и боеприпасите е станало на 5.01.2010 г., срокът за прехвърлянето им е бил до 5.01.2011 г., в противен случай остават в полза на държавата. Тази разпоредба, обаче не е приложима в случая, поради това, че е отменена преди да произведе своето действие т.е. преди да изтече предвидения в нея едногодишен срок по отношение на Василев. Съгласно § 5 от ПЗР на ЗОБВВПИ /Обн., ДВ, бр. 73 от 17.09.2010 г., в сила от 17.09.2010 г./, този закон отменя Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите. От 17.09.2010 г. действат разпоредбите на чл. 213, ал. 3, 4 и 5 ЗОБВВПИ. Съгласно чл. 213, ал. 4, вр. ал. 3 ЗОБВВПИ, собственикът на иззетите вещи /оръжие и боеприпаси в случая/, срещу когото е било образувано наказателно производство, следва да поиска връщането им до три месеца от приключване на наказателното производство. Постановлението за прекратяване на ДП № 570/2009 г. на РУ - Девня на основание чл. 243, ал. 3 от НПК, следва да се съобщи на обвиняемите и на пострадалия. Правилно АС - Варна е установил, че постановлението е съобщено обвиняемите Васил Василев и Веселин Атанасов, но не и на пострадалия от деянието -Александър Александров. Следователно правилен се явява и изводът на решаващия съд, че посоченото прокурорско постановление не е влязло в сила, тъй като постановлението за прекратяване на досъдебното производство подлежи на обжалване - чл. 243, ал. 3 от НПК. В този смисъл не е налице приключване на наказателното производство по смисъла на чл. 213, ал. 3 от ЗОБВВПИ. След като не е налице приключване на наказателното производство липсва една от материалните предпоставки за издаване на оспорената заповед по чл. 213, ал. 5, вр. ал. 4, вр. ал. 3 от ЗОБВВПИ. Ето защо правилно АС - Варна е приел, че процесната заповед е издадена при неправилно приложение на материалния закон - отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК. Като е отменил обжалвания административен акт първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт. По изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице наведените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд Варна съответства на материалния закон и следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение