Решение № 1859 от 11.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8732/2018 г.

Решение № 1859 от 11.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8732/2018 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Р. Чакъров, чрез адв. Георгиева като процесуален представител, срещу решение № 560 от 14.05.2018 г., постановено по адм. дело № 1153/2017 г. по описа на Административен съд -София област. Излагат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Претендира се неговата отмяна и присъждане на направените по делото разноски. Ответниците – кметът на община Долна баня, чрез пълномощника си адв. Саздов, З. Сакеларова, Е. Танчева и И. Кожухаров, чрез адв. Кроснев като процесуален представител, в писмен отговор и в съдебно заседание изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Ответникът - Г. Мичев не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Р. Чакъров против заповед № РД -15 – 216/4.10.2017 г. на кмета на община Долна баня, с която на основание чл. 44, ал. 2 ЗМСМА, чл. 134, ал. 2, т. 2 във вр. с чл. 135 ЗУТ и решение № 144 от 27.07.2011 г. на РС - Ихтиман е наредено попълване на плана на Курорт Долна баня с нов поземлен имот пл. № 305, кв. 2 с площ от 6139 кв. м, собственост на наследниците на К. Муравиев, съгласно приложена скица - проект по решението на районния съд. С оспорената заповед е отменена и предходна заповед № РД -15-158/2.07.2010 г. на кмета на община Долна баня. За да постанови този резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган съгласно § 4, ал. 1, т. 2 ПЗР ЗКИР, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Посочил е, че заявителите в административната процедура се легитимират като собственици на имота съобразно влязло в сила решение на РС – Ихтиман, постановено в производство по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, което е задължително за страните и за общината съгласно чл. 297 ГПК. Обосновал е извод, че това решение е основание за нанасяне на имота в кадастралния план. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. След анализ на събраните по делото доказателства законосъобразно съдът е приел, че в случая е извършено изменение на кадастралния план на курорт Долна баня с попълване на нов имот. Към датата на издаване на оспорената заповед няма одобрена и влязла в сила кадастрална карта за землището на гр. Долна баня. Съгласно § 4, ал. 1, т. 2 ПЗР ЗКИР до одобряването на кадастрална карта и кадастрални регистри кадастралните планове и регистрите (разписните списъци) към тях, одобрени по реда на отменените Закон за единния кадастър на Народна република България и Закон за териториално и селищно устройство и по реда на § 40 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър (ДВ, бр. 36 от 2004 г.), се поддържат от общинската администрация, като в тях се отразяват всички настъпили изменения в недвижимите имоти, по ред, определен с наредбата по чл. 31. Измененията се одобряват със заповед на кмета на общината. Правилно съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган съгласно § 4, ал. 1, т. 2 ПЗР ЗКИР. От фактическа страна е установено, че административното производство е започнало по заявление от 29.09.2017 г., подадено от З. Сакеларова като една от наследниците на К. Муравиев, с искане за нанасяне на имот пл. № 305, кв. 2 с площ от 6139 кв. м, съгласно влязло в сила съдебно решение и приложена скица-проект. с С решение от 14.07.2000 г. на ПК - Долна баня е възстановено правото на собственост на наследниците на К. Муравиев в съществуващи стари реални граници на ливада от 109, 600 дка и овощна градина от 5, 600 дка в землището на гр. Долна баня, м. Пчелина, без посочване на граници и съседи. Към решението не е приложена скица на имотите, като неразделна негова част. С решение № 74/30.04.2010 г., т. II-3 на ОСЗ – гр. Костенец е възстановено правото на собственост в съществуващи стари реални граници на наследниците на В. Чакъров (наследодател на касатора) на овощна градина с площ от 5. 299 дка, находяща се в землището на гр. Долна баня, м. Пчелина. представляващ имот № 305 по помощния план, изработен по чл. 13а, ал. 1 и 2 ППЗСПЗЗ при описани съседи. Със заповед № РД -15-158/2.07.2010 г. на кмета на община Долна баня е наредено попълването на нов поземлен имот № 305, кв. 2, с площ от 5 299 кв. м, като наследниците на В. Чакъров са вписани като негови собственици в разписния лист. Тази заповед е отменена с влязло в сила решение по адм. дело № 580/2010 г. на Административен съд – София област. При съпоставянето на приложените графични материали по делото: извадка от действащия кадастрален и регулационен план от 1966 г., помощния план и комбинирани скици, със заключението на съдебно-техническата експертиза е установено, че новонанесеният ПИ № 305, кв. 2 по помощния план на курорт Долна баня е идентичен с имота, описан в решение № 74/30.04.2010 г., т. II-3 на ОСЗ – гр. Костенец. Същият е попълнен в кадастралния план с оспорената заповед съгласно комбинираната скица, неразделна част от съдебното решение. Като фактическо основание в оспорената заповед е посочено решение по гр. дело на РС – Ихтиман. Същото е влязло в сила на 07.08.2012 г., след като е потвърдено с решение № 268 от 18.06.2012 г. по гр. дело № 276/2012 г. на Софийски окръжен съд. С него е признато за установено по отношение на Р. Чакъров, А. Чакъров и Н. Тенева (наследници на В. Чакъров), че към момента на обобществяването на земите в землището на гр. Долна баня, праводателят на ищците К. Муравиев е бил собственик на имот от 6139 кв. м. в землището на община Долна баня, м. Бистрица (Пчелина), обозначен на комбинирана скица към заключението на СТЕ по описаните контури, представляващ имот № 305, кв. 2 по одобрения помощен план на курорт Долна баня, по исковете, предявени срещу тях с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, което поражда и правото на възстановяване на собствеността върху имота в полза на наследниците на К. Муравиев. Решението е постановено по спор за материално право в реституционното производство за възстановяване на собственост върху земеделски земи. Така уваженият иск с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ не представлява обаче решаване на спор за материално право на собственост, в чието изпълнение да се изменят действащия кадастрален план и разписния лист (регистър). С него се установява само кой е бил собственик на земеделската земя към датата на внасянето й в ТКЗС. Правото на собственост на наследниците на К. Муравиев върху новонанесения имот не е доказано с решението по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ. Решението на ПК – Костенец от 2000 г. също не удостоверява това право и не носи белезите на констативен нотариален акт по смисъла на чл. 14, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ, тъй като в него не са посочени границите на възстановените имоти и не е придружено със скица на същите. Само уважен осъдителен или установителен иск между страните по делото по отношение на имот № 305, предмет на исканото изменение, или след довършване на реституционната процедура по възстановяването му в полза на наследниците на К. Муравиев по реда на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ (като попадащ в урбанизирана територия), би било налице основание да се претендира изменение на кадастралния план. Като е наредил попълването на същия с нов поземлен имот въз основа на влязлото в сила решение, с което е уважен иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, административният орган е постановил незаконосъобразен акт по отправеното до него искане. Неправилен е изводът на съда за наличие на предпоставките по чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ, посочен като правно основание в оспорената заповед. В случая е одобрено изменение на кадастралния план. Липсва волеизявление на органа за изменение на регулационния план на приетото от него основание. Двете процедури протичат по различен нормативен ред, като влязлата в сила заповед, одобрена по реда на ЗКИР за изменението на кадастралния план е предпоставка за изменение на регулационния план съгласно чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Оспорената заповед е незаконосъобразна и в частта, в която е отменена предходна заповед № РД -15-158/2.07.2010 г. на кмета на община Долна баня. Последната е отменена с влязло в сила на 15.01.2013 г. решение по адм. дело № 580/2010 г. на Административен съд – София област, поради което повторната й отмяна от органа е недопустима, въпреки че не поражда различни правни последици от разпоредените със съдебния акт. Предвид изложеното обжалваното решение на Административен съд - София област е неправилно поради нарушение на материалния закон и следва да бъде отменено. Вместо него следва да бъде постановено друго, с което да се отмени заповед № РД -15 – 216/4.10.2017 г. на кмета на община Долна баня. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение