Решение № 2521 от 18.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6479/2019 г.

Решение № 2521 от 18.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6479/2019 г., III о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. Брайков и П. Брайкова чрез процесуалния им представител против решение № 201/15.04.2019 г., постановено по адм. д. № 1139/2018 г. по описа на Административен съд - Плевен, с което са отхвърлени предявените против община Плевен искове с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 10000 лв, причинени от незаконен мълчалив отказ на кмета на общината от 17.05.2018 г., постановен по заявление вх. № 94 Д-2052-1/20.09.2017 г. и отменен с решение на АС – Плевен по адм. дело № 586/2018 г., изразяващ се в отказ на кмета на общината да издаде заповед за задължаване на собствениците в етажна собственост, находяща се в [населено място], [улица], да извършат неотложен ремонт на вертикалната мръсна канализация, представляващи пропуснати ползи, а именно- разликата в пазарната стойност, която има и която би имал имотът, ако беше извършен ремонт на вертикалната мръсна канализация, при негова евентуална продажба. Касаторите твърдят, че решението е неправилно, поради необоснованост - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържат, че действията на общинската администрация представляват необходимо условие за извършване на ремонта, като кметът сам е трябвало да предприеме действия за това. Считат за необосновани изводите на съда за липса на причинена вреда, тъй като такава съществува, независимо от това дали са предприети действия по продажба на имота. По тези съображения касаторите молят обжалваното решение да бъде отменено. Претендират разноски за двете инстанции. Ответникът - Община Плевен чрез процесуален представител оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд Плевен е отхвърлил предявените против община Плевен искове с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 10000 лв, причинени от незаконен мълчалив отказ на кмета на общината от 17.05.2018 г., постановен по заявление вх. № 94 Д-2052-1/20.09.2017 г. и отменен с решение на АС – Плевен по адм. дело № 586/2018 г., изразяващ се в отказ на кмета на общината да издаде заповед за задължаване на собствениците в етажна собственост, находяща се в [населено място], [улица], да извършат неотложен ремонт на вертикалната мръсна канализация, представляващи пропуснати ползи, а именно- разликата в пазарната стойност, която има и която би имал имотът, ако беше извършен ремонт на вертикалната мръсна канализация, при негова евентуална продажба. От фактическа страна съдът е установил, че с влязло в сила съдебно решение е отменено писмо № ТСУиС-94 Д-2052-1 от 19.10.2017 г. на зам. кмета на община Плевен, с което е оставена без уважение молбата с вх. №ТСУиС-94 Д-205 от 20.09.2017 г., подадена от касаторите за издаването на заповед по чл. 49, ал. 4 от ЗУЕС, с която кметът на общината да задължи собствениците на обекти в етажната собственост да ремонтират вертикалната мръсна канализация. С Решение № 574/1.10.2018 г. По административно дело № 586/2018 г. на АС Плевен е отменен и последващ мълчалив отказ по същата молба. Изслушана е съдебно-техническа експертиза за определяне стойността на имота. Установено е, че касаторите не са предлагали имота за продажба. Не се спори относно факта, установен и в писмените доказателства, и в експертното заключение, че канализацията, обслужваща имота на касаторите е повредена, в резултат на дълга експлоатация и естествено износване на материалите. Това е довело до теч в апартамента, овлажняване на стени и тавани, повреди по мазилката и оголена армировка. От правна страна съдът е счел, че увеличаването на пазарната стойност на имота на ищците в размер на 77290, 00 лева не би се дължало на издаден административен акт от кмета на общината с позитивно за ищците съдържание, а щеше да бъде вследствие на извършения от тях ремонт и вложени средства. Приемайки, че липсва реална вреда, съдът е отхвърлил исковете, поради липса на една от кумулативно предвидените предпоставки за основателност на иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Решението е правилно. Не е налице соченото касационно основание – необоснованост. Въз основа на надлежно изяснената фактическа обстановка съдът е формирал фактически и правни изводи, които са логически обосновани и съобразени с материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 203 АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца. Основателността на такъв иск предполага предварителното установяване на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки: незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на административен орган; да е настъпила вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; да е налице пряка и непосредствена връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. В хода на процеса е установено наличието на незаконосъобразен административен акт, с който се реализира първият елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 1 ЗОДОВ. Останалите предпоставки за възникване на тази отговорност обаче не са налице. Липсва вреда от вида, който се претендира от ищците. Вредата съставлява накърняване на защитимо от закона благо. Отговорността в такъв случай се простира до преките и непосредствени негативни последици, настъпили в патримониума на увреденото лице. Претърпяната загуба е вид имуществена вреда, изразяваща се в намаляване на имотното състояние на кредитора след и в резултат на реализиране на противоправното поведение – акт, действие или бездействие. Разликата между имуществото след противоправното поведение и икономическото положение, което кредиторът би имал, ако това поведение беше законосъобразно, формира размера на претърпяната загуба. Претърпените загуби представляват реалните, ефективни вреди, изразяващи се в намаляване на актива на имуществото на кредитора или накратко, в липсата на едно благо. При пропуснатите ползи е налице нереализирана възможност за увеличаване на имуществото на кредитора. Не е спорно, че апартаментът продължава да е собственост на касаторите, както и че те не са вложили парични средства за ремонт на канализацията или на жилището. Заявената вреда - разлика в стойността на жилището към момента на предявяване на исковата молба и след евентуален ремонт на канализацията не представлява по естеството си загуба, тъй като активът – самото имущество, продължава да съществува като материален обект с предназначение-жилище. Неговата стойност няма реално, житейско съществуване, тъй като не се касае за паричен актив, който е намалял. Поради това заявената вреда би се реализирала при възмездно прехвърляне правото на собственост върху имота, каквото безспорно не е извършено. При това вреда от този вид не може да бъде предварително определена. Едва след извършване на реална сделка на цена видимо по-ниска от средните цени, по които реално са реализирани продажби на имоти от същия вид, би могло да се говори за вреда, и то не за претърпяна загуба, а за пропусната полза. За ремонт на канализацията и установените щети по жилището на касаторите не се твърдят и не се претендират извършени разходи, който биха представлявали претърпяна загуба. Липсва и причинна връзка между незаконосъобразния акт и твърдяната вреда. Изискването към причинната връзка между деянието и вредата е деянието да предшества във времето настъпването на вредата и да я обуславя под влиянието на вътрешни, решаващи и съществени връзки на необходимост. Причинната връзка е зависимост, при която деянието е предпоставка за настъпването на вредата, а тя е следствие на конкретното действие или бездействие на делинквента. Деянието е това условие, което с вътрешна необходимост предизвиква настъпването на отрицателната последица в сферата на увреденото лице. То трябва да бъде condition sine qua non за вредата, т. е. условие, без което вредата не би настъпила. Ако е възможно вредата да настъпи, дори ако деянието не се осъществи, това означава, че липсва причинна връзка между тях. Съгласно теорията за еквивалентността се отсяват тези фактори, без които вредата не би настъпила. Но освен това е нужно вредата да следва обективно, необходимо и закономерно да произтича от деянието, както и да не бъде негово случайно следствие. За да има причинна връзка вредата трябва да бъде адекватна последица на непозволеното увреждане. Адекватността е налице, когато деянието по своята природа е годно да доведе до настъпилия отрицателен резултат. Едно действие или бездействие представлява адекватна или относима причина, когато по своя характер е практически годно да причини вреда, подобна на тази, която е настъпила, т. е. ако при нормалното стечение на обстоятелствата би настъпила същата последица. Теорията за адекватната причинна връзка позволява извършването на преценка дали дадено деяние е причина за дадена последица. То не е причина, ако е напълно негодно да предизвика настъпилия резултат. При изясняване на причинната връзка е нужно да се отговори и на въпроса, дали резултатът е бил реално възможно вследствие на извършеното деяние. Ако между дадено обстоятелство и резултата не може да се докаже една с по-голяма вероятност настъпила обусловеност, причинната връзка не е установена. За да се изясни ролята на всяко от предшествалите следствието необходими условия за неговото настъпване, трябва да се види, дали те създават конкретна, реална възможност за това или я превръщат в действителност. В светлината на тези основни положения, дори да беше приемлива тезата на касаторите за намаляване на имуществото им поради обстоятелството, че стойността на жилището след повредата на канализацията е по-ниска, не е налице пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и противоправния резултат. Фактът, довел до твърдяната вреда, не е отмененият отказ. Дори отказът да не беше произведен, течът в жилището на ищците, за който те твърдят, че е довел до намаляване цената на имота, щеше да настъпи. Нещо повече, той вече е бил настъпил още към момента, когато е започнало административното производство. Това означава, че не е налице съществена предпоставка за възникване на причинна връзка – вредата да следва деянието. В случая твърдяната вреда предшества отказа на административния орган, което изцяло влиза в противоречие с теорията за причинната връзка, развита по-горе. В случая дори не става въпрос за прекъсване на причинно-следствената верига, защото тази верига не е започнала да се изгражда. Повредата в канализацията на блока е причината, довела до щетите по имота на ищците и тази причина предшества незаконосъобразното поведение, от което се претендира обезщетение. Това изцяло елиминира възможността за възникване на пряката и непосредствена последица от незаконосъобразното поведение, която единствено може да доведе до ангажиране отговорността на общината. Не на последно място, повредата на канализацията е факт, който поражда правни последици в сферата на гражданското право и има отношение към лицата, които са задължени да поддържат общите части на блока в добро състояние. По тези съображения обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, разноски на касаторите не се присъждат. Разноски за юрисконсултско възнаграждение не се дължат, на основание чл. 10, ал. 2 и ал. 3 ЗОДОВ /редакция преди ДВ, бр. 94 от 2019 г. / и предвид нормата на § 6 ЗИД ЗОДОВ /същата редакция/, която предвижда разглеждане на висящите производства по исковете с правно основание чл. 1 ЗОДОВ по досегашния ред. Съдебната практика до момента е изградена върху идеята, че натоварването с разноски за юрисконсултско възнаграждение на ищеца в производството по ЗОДОВ би имало ограничаващо въздействие върху възможността за реализиране на отговорността на държавата и общините за вреди. С оглед правната стабилност и изричната норма на § 6 ЗИД ЗОДОВ, няма основание за промяна на тази практика по заварени производства. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,