Решение № 11263 от 21.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4992/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Е. А. Я. против решение 2757 от 25.03.2024 г., постановено по адм.д. 978/2023 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив. Касаторката навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон отменително основание съобразно чл. 209, т. 3 АПК и моли за отмяната му. Ответникът кметът на Община Родопи Област Пловдив, в писмено становище, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Пловдив отхвърля жалбата на Е. А. Я. против заповед 457/15.03.2023 г. на кмета на Община Родопи, с която, на основание чл. 225а, ал. 1 вр. чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, е наредено да бъде премахнат незаконен строеж плътна ограда, находящ се в югозападната част на УПИ VІІ-651, кв. 76 по регулационния план на [населено място] и попада върху второстепенна улица. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и същата е в съответствие с материалния закон, поради което прави извод за нейната законосъобразност. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон. Правилен е изводът на съда, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган предвид категорията на строежа. Законосъобразен е изводът, че обжалваният административен акт е издаден в предписаната от закона форма, като същият съдържа, както фактически, така и правни основания за издаването му и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. От компетентните органи е съставен констативен акт, с които е установено извършено незаконно строителство върху имот улица, публична общинска собственост, без учредено право на строеж и без разрешение за строеж. Изготвена е и окомерна скица. Констативният акт е съобщен на жалбоподателката по надлежния ред. Следователно при постановяване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон. Правилен е изводът на съда за материална законосъобразност на оспорената заповед. Видно от приетата по делото съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните е, че процесната ограда съобразно действащия регулационен план попада изцяло в улица с о.т. 181 и 188. По делото е установено, че процесната ограда е изградена без одобрени строителни книжа, като с показанията на свидетеля К. Ч. се установява, че същата е построена през периода 2003 г. 2004 г. Правилно съдът дава вяра на показанията на този свидетел, тъй като същият е съсед на жалбоподателката, извършвал е строителство по същото време и има лични възприятия. Свидетелят В. Л., който живее в Пловдив, предполага, че оградата е строена може би през 2000 г., но няма собствени възприятия, поради което правилно съдът не дава вяра на показанията му. Предвид установена година на извършва на строежа същият не е търпим и подлежи на премахване. След като е установено, че строежът е изпълнен след 2003 г., то към този момент собственик е жалбоподателката, поради което правилно същата е посочен като адресат на оспорената заповед. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не е налице соченото касационно основание за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,