Решение № 11152 от 17.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12719/2018 г.

Решение № 11152 от 17.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12719/2018 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Община П., седалище и адрес на управление гр. П., пл. "С. С." .№... срещу Решение № 1760 от 01.08.2018 г. на Административен съд – гр. П., постановено по административно дело № 1984/2018 г. в частта, с която е отхвърлена жалбата на община П. срещу Решение за верификация на постъпило междинно плащане № BG05 M9 OP001-2. 004-0056/18 от 13.06.2018 г. на Ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма " Развитие на човешките ресурси" 2014-2020 г. в частта по т. 2 от него, с която не са верифицирани средства в размер на 3937, 81 лева по бюджетно перо 6. 1. Разходи за организация и управление като разходи за дейности по проект "Общностен център за деца и семейства – П."с № BG05 M9 OP001-2. 004-0056-С01 Постъпила е и втора касационна жалба от ръководителя на управляващия орган на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси"/ОПРЧР/ срещу съдебното решение в частта, с която е отменено Решение за верификация на постъпило междинно плащане № BG05 M9 OP001-2. 004-0056/18 от 13.06.2018 г. на Ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма " Развитие на човешките ресурси" 2014-2020 г. в частта по т. 2 от него, с която не са верифицирани средства в размер на 701, 06 лева по бюджетно перо 3. 3. Разходи, произтичащи от договори за изработка/ услуга или договори за поръчка по реда на ЗЗД, неквалифицирани другаде, като разходи за дейности по проект "Общностен център за деца и семейства – П."с № BG05 M9 OP001-2. 004-0056-С01. Касационният жалбоподател – Община П., счита обжалваното решение в оспорената от него част за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му в тази част. Оспорва касационната жалба на Ръководителя на УО на ОПРЧР и моли същата да бъде оставена без уважения. Касационният жалбоподател - Ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма " Развитие на човешките ресурси" 2014-2020 г. счита решението в оспорената от него част за неправилно и моли за отмяната му. Излага съображения за правилност на съдебното решение в останала част. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба на Ръководителя на УО на ОПРЧР и за неоснователност на жалбата на община П.. Върховният административен съд счита касационните жалби за допустими – подадени са от надлежни страни, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледани по същество и двете касационни жалби са основателни. За да постанови обжалваното решение съдът е приел от правна страна, че оспореният административен акт е незаконосъобразен в частта, с която не са верифицирани, на основание чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕСИФ, разходи в размер на 701, 06 лева по бюджетно перо 3. 3. Разходи, произтичащи от договори за изработка/услуги или договори за поръчка по реда на ЗЗД, неквалифицирани другаде, при спазване на разпоредбите на Методологията за регламентиране на възнагражденията по ОП РЧР 2014-2020, за извършване на дейности за цялостното функциониране, управление и предоставянето на услугите, представляващи предявени разходи за възнаграждения и осигуровки на С. П.. – медицинска сестра, в по-висок размер за месеците март, април, май, юни и юли 2017 г. Според съда обосновано е определен по-висок размер на часовата ставка на медицинската сестра предвид представена обосновка в тази връзка от страна на жалбоподателя. Процесният разход е допустим по смисъла на чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕСИФ, тъй като той попада като абсолютна стойност в максималната стойност на съответното перо от одобрения бюджет на проекта. Същият отговаря и на правилата за допустимост, заложени в схемата за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ и в самия договор за предоставяне на помощта. В съответствие с правилата бенефициерът е обосновал и доказал наличието на мотивираната необходимост от въпросния специалист именно с големия трудов стаж и опита с целеви групи на тази медицинска сестра. В хода на самото производство по верификация на процесния разход от страна на бенефициера са представени доказателства за трудовия и осигурителен стаж от 44 г. на експерта, включващ работа в различни болници, както и с деца от различни малцинствени групи по проект "Изграждане на Общностен център в Община П." съгласно Споразумение за финансиране РД 09-52/16.02.2012 г. между МТСП и Община П., както и за познанията и уменията в социалната работа с различни уязвими групи – етническата ромска общност, незрящи, глухонеми, деца с увреждания и техните семейства, деца с поведенчески проблеми, деца – жертви на битов тероризъм, живеещи във високо рискова среда и други. В заключение съдът е приел, че ответникът неправилно, в нарушение на нормата на т. 2 на раздел III от Методологията за регламентиране на възнагражденията по ОП РЧР 2014-2020, приложима в настоящата хипотеза, не е верифицирал процесният разход за по-висока часова ставка на конкретния експерт. Така мотивиран е отменил решението в цитираната по-горе част. В останалата част съдът е приел административния акт за законосъобразен. Според административния съд правилно УО е установил припокриване на функции по проекта и по основното трудово /за счетоводителя/, съответно служебно /за юриста/ правоотношение, както и нарушение на чл. 10, ал. 2, т. 2 от ПМС № 189/28.07.2016 г., което е основание за отказ за верификация на направените в тази връзка разходи, с оглед на което съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна в тази част. Настоящата съдебна инстанция намира за неправилен извода на съда за допустимост на разхода по бюджетно перо 3. 3. "Разходи, произтичащи от договори за услуга" в размер на 701, 06 лв. В съответствие с разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 2 ЗУСЕСИФ ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси 2014 – 2020 г. " е утвърдил Методология за регламентиране на възнагражденията, с която регулира определянето, изплащането и верифицирането на средствата за възнаграждение на лица, наети за изпълнение и управление на проекти. Съгласно т. 2 на раздел ІІІ на Методологията допустимият размер на почасово възнаграждение на физически лица, наети по договор за услуга във връзка с изпълнението на проект, се определя или съгласно посоченото в Насоките за кандидатстване или на база на предварително изготвени и предоставени на управляващия орган пазарни проучвания. Разпоредбата допуска отклонение от правилото само "в случаите на мотивирана необходимост от висококвалифицирани експерти, придружена с доказателства за притежавани: образование, специалност, правоспособност, трудов стаж и др. " Видно от доказателствата по делото бенефициерът (по смисъла на член 2, точка 10 от Регламент № 1303/2013) е определил размера на почасовото заплащане на физическо лице, с което е сключил договор за услуга – предоставяне на услуги като медицинска сестра, част от екипа на проекта, на 10, 00 лв. на час. В Насоките за кандидатстване не са регламентирани конкретни размери на почасово заплащане по договор за услуга с физическо лице, а по делото няма представени доказателства за предоставени от бенефициера на управляващия орган предварителни пазарни проучвания. При представяне на искането за верифициране на разходите по това перо касаторът е представил договора за предоставяне на услуги с медицинската сестра, както и доказателства за нейното образование, професионална компетентност, трудов и осигурителен стаж – автобиография, дипломи, трудова и осигурителна книжка, но не е представил доказателства за начина на формиране на почасовото възнаграждение. Управляващият орган, на основание чл. 63, ал. 1 ЗУСЕСИФ, е изискал доказателства за начина на определяне на часовата ставка. Касаторът е представил Приложение В "Стойност на услугите и таблица на цените, име на консултанта, тарифи и изработено време", съгласно което името на консултанта е С. П., а цената е 6, 50 лв. необходимостта от по-висок индивидуален размер на възнаграждението на С. П. е мотивирано със нейния стаж и опита й с целеви групи като е определена часова ставка от 10, 00 лв. в рамките на бюджета на проекта и с оглед на "високия професионален опит и квалификация" на лицето. Въпросът за съответствието на вида на услугата със заложеното в Таблицата не е спорен по делото. Не е спорен и "високият професионален опит и квалификация" на избрания за изпълнител. Това, което за органа е останало недоказано е начинът на определяне на размера на часовата ставка – 10, 00 лв., още повече при представени от самия касатор доказателства за часова ставка за идентична услуга от 6, 50 лв. Посоченото от касатора в отговора му до управляващия орган относно опита и професионалните качества на медицинската сестра не доказва "мотивирана необходимост от висококвалифицирани експерти" по смисъла на точка 2, раздел ІІІ от Методологията. Възможно е определеният от касатора размер на часовата ставка да е действително обусловен от мотивирана необходимост от висококвалифициран експерт, още повече при ноторния факт на повсеместен недостиг на медицински сестри в страната, но е следвало касаторът да обоснове тази своя необходимост по надлежния начин, а не да се ограничи до факта на изброяване на професионалните качества на медицинската сестра. Професионалните качества на изпълнителя на проекта са предпоставка за неговото избиране, а мотивираната необходимост от висококвалифициран експерт е обвързана с предмета на проекта, с дейността, която избраният експерт трябва да извърши, за да бъдат максимално постигнати целите на проекта. Това е и разликата при определяне на по-високо почасово заплащане на служителите, наети по трудово правоотношение, във връзка с изпълнение на проекта – точка 1. 2., раздел ІІІ от Методологията, и по-високото почасово заплащане на физически лица, наети по договор за услуга – точка 2, раздел ІІІ. Видно от изложеното изводът на съда за незаконосъобразност на мотива на органа за неверифицирането на разхода по бюджетно перо 3. 3. "Разходи, произтичащи от договори за услуга" в размер на 701, 06 лв. е неправилен. Въпреки дадената му от органа възможност касаторът не е представил обосновка на избрания от него размер на часовата ставка. Предвид изложеното решението на административния съд в тази част е неправилно и следва да се отмени като вместо него бъде постановено друго- по съществото на спора, с което жалбата на община П. срещу решението за отказ за верифициране в частта по т. 2, касаеща разхода по бюджетно перо 3. 3. "Разходи, произтичащи от договори за услуга" в размер на 701, 06 лв. бъде отхвърлена като неоснователна. Настоящата инстанция счита за неправилен и извода на съда за недопустимост на разходите по бюджетно перо 6. 1. "Разходи за организация и управление" в размер на 3937, 81 лв., представляващи изплатени възнаграждения и осигурителни вноски на юриста и счетоводителя на проекта. Съгласно чл. 10, ал. 2, т. 2 ПМС № 189/2016 г., на която правна норма органът се е позовал, дейностите по управление на проект могат да се възлагат на служител при наличие на следните предпоставки: дейностите се изпълняват извън установеното работно време и извън длъжностната характеристика на служителя. Дейностите се възлагат със заповед на органа по назначаването и срещу възнаграждение. Касаторът е предоставил на органа длъжностни характеристики на юриста и счетоводителя, както и заповед на кмета на общината и трудов договор, с които на двамата служители са възложени конкретни задължения по проекта. В мотивите на оспореното решение органът сочи, че е налице припокриване на задълженията на двамата служители по проекта и по длъжностната характеристика, но не сочи кои конкретно задължения счита, че се припокриват. Разпоредбата на чл. 10, ал. 2, т. 2 ПМС № 189/2016 г. във вр. с чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕСИФ може да е по принцип правно основание за отказ от верификация на разход, но за да е законосъобразен отказът трябва да е обоснован с конкретни фактически основания. Органът е длъжен да посочи кои задължения на двамата служители, визирани в длъжностната им характеристика, се припокриват със задълженията, определени в заповедта на кмета за участието им в проекта., респ. в трудовия договор. Налице е фактически необосновано твърдение за нарушение на нормативно изискване за допустимост на разход. Индивидуалният административен акт изисква индивидуално мотивиране – конкретно посочване на фактите, които органът счита, че се субсумират под хипотезата на сочената правна норма. Липсата на конкретни факти, които да се отнесат към визираното в сочената от органа правна норма не позволява на съда да провери законосъобразността на волеизявлението му. Първоинстанционният съд като не е установил тази незаконосъобразност на оспорения акт е постановил в тази част неправилно съдебно решение, което следва да бъде отменено, а вместо него – постановено друго, с което актът бъде отменен в тази част. Видно от изложеното оспореният в първоинстанционното производство административен акт в частта, с която се отказва верифициране на разход по бюджетно перо 3. 3. "Разходи, произтичащи от договори за услуга" в размер на 701, 06 лв. е законосъобразен. В частта, с която се отказва верификация на разходите по бюджетно перо 6. 1. "Разходи за организация и управление" в размер на 3937, 81 лв. актът е постановен при липса на конкретни фактически основания, което го прави незаконосъобразен и е основание за неговата отмяна. В същия смисъл е и решение № 123/07.01.2019 г. по адм. дело № 5763/2018 г. по описа на ВАС, седмо отделение. Първоинстанционният съд като е стигнал до извод, различен от горния е постановил неправилно съдебно решение, което в следва да бъде отменено, а вместо него следва да се постанови друго, с което да бъде решен спорът по същество както бе посочено по-горе. Тъй като административното производство е започнало по инициатива на касатора преписката следва да се върне на органа за ново произнасяне с оглед на дадените в настоящото решение задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. С оглед на изхода от спора, направено от страните искане и на основание чл. 143, ал. 1 и 4 АПК и Тълкувателно решение № 5 от 13.05.2010 г. на Върховния административен съд по тълкувателно дело № 3/2009 г. съдът следва да осъди касатора и Министерството на труда и социалната политика – юридическото лице, в чиято структура е органът – ответник, да заплатят на другата страна направените по делото разноски съразмерно уважената и отхвърлената част от касационната жалба. На основание чл. 84, т. 1 и 3 от Гражданския процесуален кодекс страните са освободени от заплащане на държавна такса, поради което единствените разноски са за юрисконсултско възнаграждение. Размерът на същото съдът определя на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ на 15,00 лв. за Ръководителя на УО на ОПРЧР за всяка инстанция или общо 30 лева за двете инстанции и на 85,00 лв. за Община П. за всяка инстанция или общо 170 лева за двете инстанции. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд Р Е Ш И: ОТМЕНЯ Решение № 1760 от 01.08.2018 г. на Административен съд – гр. П. и вместо него ПОСТАНОВАВА: ОТМЕНЯ Решение за верификация на постъпило междинно плащане № BG05 M9 OP001-2. 004-0056/18 от 13.06.2018 г. на Ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма " Развитие на човешките ресурси" 2014-2020 г. в частта по т. 2 от него, с която не са верифицирани средства в размер на 3937, 81 лева по бюджетно перо 6. 1. Разходи за организация и управление като разходи за дейности по проект "Общностен център за деца и семейства – П."с № BG05 M9 OP001-2. 004-0056-С01. ОТХВЪРЛЯ жалбата на Община П. срещу Решение за верификация на постъпило междинно плащане № BG05 M9 OP001-2. 004-0056/18 от 13.06.2018 г. на Ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма " Развитие на човешките ресурси" 2014-2020 г. в останалата част. ВРЪЩА преписката на органа за ново произнасяне в отменената част. ОСЪЖДА Министерството на труда и социалната политика, седалище и адрес на управление гр. С., ул. "Т." ..№... да заплати на Община П., седалище и адрес на управление гр. П., пл. "С. С." .№...0, 00 (сто и седемдесет) лева разноски по делото. ОСЪЖДА Община П., седалище и адрес на управление гр. П., пл. "С. С." .№... да заплати на Министерството на труда и социалната политика, седалище и адрес на управление гр. С., ул. "Т." ..№..., 00 (тридесет) лева разноски по делото. Решението е окончателно.