Решение № 5436 от 20.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1756/2026 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба, подадена от кмета на Община Аксаково срещу решение №14355 от 22.12.2025 г., постановено по адм. дело №1909/2025 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отменена негова заповед № ЗД-55/11.07.2025 г. като незаконосъобразна. С доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна, ведно със законните последици. Ответниците А. И. Т. и А. З. Б., чрез адв. Цанева, излагат доводи за неоснователност на жалбата и молят да се остави в сила обжалваното решение като обосновано и правилно. Претендират разноски по приложен списък по чл.80 ГПК Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна и е процесуално допустима, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е отменил по оспорване на настоящите ответници заповед № ЗД-55/11.07.2025 г. на кмета на Община Аксаково, с която на основание чл. 135 ал. 3 ЗУТ, е отказано да се разреши изработване на проект на изменение на ПУП- ПР за УПИ ХІІІ-320 и УПИ ХІV-318, кв.15 и улица о.т. 64 – о.т.109 по действащия план на [населено място], общ. Аксаково, обл. Варна и е върнал преписката за ново произнасяне по заявление вх. № УТ21.4-38/25.07.2023 г., уточнено със заявление № УТ21.4-38/27.11.2023 г., в едномесечен срок от влизане на съдебното решение в сила и съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона. Прието е, че заповедта е издадена от компетентния орган при спазена административна процедура, но неправилно приложение на материалния закон, тъй като на този етап на производството установеното противоречие на проекта с изискванията на чл.19 ЗУТ не е законова пречка за разрешаване изработването на проект за изменението на ПУП. Прието е също, че извършената преценка от административният орган за релевантните обстоятелства в производството по чл.135 ЗУТ досежно съответствие на предложението за изменението на ПР с устройствените нормативи надхвърля изискванията на чл.135, ал.3 ЗУТ. Обсъдено е подробно заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, която опровергава соченото в процесната заповед техническо несъответствие по отношение промяна в параметрите на улица о.т. 64 – о.т.109. Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано, като мотивите му се споделят изцяло от настоящата инстанция по реда на чл.221, ал.2, предл.второ от АПК. В хода на производството е установено, че процесната заповед е издадена от компетентния орган, при спазване на процесуални изисквания, но надхвърля преценката от материална страна - мотивирана е с несъответствие на предложението по отношение на уличната регулация към улица о.т. 64 – о.т.109 с действащия ОУП и техническите правила и норми на чл.19 ЗУТ във вр. с чл.50, ал.2 и чл.15, ал.1 от Наредба №7 /2003г за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони и чл.27, ал.8 от Наредба № Iз – 1971 /2009г за строително-техническите правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар. Така извършената от административния орган преценка е относима към законосъобразността на проекта към момента на одобряването му и то във връзка с правното основание на изменението на плана по чл.134 ЗУТ. В тази връзка се явяват съответни на производството по чл.135 ЗУТ мотивите в обжалваното решение за липсата на изискване от извършване на такъв вид преценка, тъй като на тази фаза от производството не е изискуемо посочването на основанието на изменение на плана по чл.134, ал.1 и ал.2 ЗУТ и свързаните с него технически изисквания. В този смисъл е постоянната съдебна практика на Върховният административен съд, която приема, че правното основание за изменението на ПУП е императивно изискуемо само при издаване на последващата заповед за одобряване на изменението на плана, тъй като проекта подлежи на корекции и преработка в производството по неговото одобряване. Производството по изменение на ПУП на някое от основанията по чл. 134, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ е двуфазно, като първата фаза приключва с издаване на заповед за разрешаване да се изработи проект за изменение на ПУП, а втората – със заповед за одобряване на проекта за изменение на ПУП. Изискванията на ЗУТ за преценка от административния орган за наличието на съответните предпоставки за издаване на двете заповеди, респ. постановяване на отказ, също са различни, като обхвата на тези при одобряване проекта за изменение на ПУП е по-широк. Следователно, производството по чл. 135 от ЗУТ по разрешаване на изработване на проект за изменение на ПУП е предварителна процедура, в която административният орган дължи проверка единствено дали искането изхожда от лице/лица по чл.131 ЗУТ /вписаните в регистъра собственици на имота,предмет на скицата-предложение/, с приложена по смисъла на ал.2 скица и дали предложението съответства на правилата и нормите по устройство на територията и ОУП на населеното място. От приетата по делото съдебно-техническа експертиза е безспорно установено ,че горните изисквания са налице, тъй като параметрите на процесните имоти и улица от о.т. 64 до о.т. 109 не са предмет на ОУП, т.е. предложението не противоречи на ОУП. Освен това, както правилно е прието в обжалваното решение, конкретните изисквания относно транспортната техническа инфраструктура, следва да се обсъждат в следващия етап на административната процедура – по приемане и одобряване на проекта за изменение на ПУП, за което на вносителя следва да се дадат указания според произнасянето от ЕСУТ. Следва да се има предвид и обстоятелството, че заявеното искане касае изменение на регулацията частично по нови кадастрални граници. Посоченото в процесната заповед несъответствието на проекта по скицата-предложение с чл. 50, ал.2, т.1 от Наредба №7/22.12.2003 г. също не е основание за отказ да се разреши да се изработи проект за изменение на плана, още повече,че улицата не е реализирана. Конкретните указания за преработка на предложението в тази част на проекта зависят от основанието за изменение по чл.134 ЗУТ, което както се установи по-горе не е предмет на преценка в производството по чл.135 ЗУТ. Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло. С оглед изхода на делото, касационния жалбоподател дължи своевременно заявените от ответницата А. И. Т. и реално направени в настоящата инстанция разноски в размер на 639,11 евро /1250лв/ - адв. възнаграждение по приложения Договор за правна защита и съдействие от 20.01.2026г., което е в определения минимум по чл. 8, ал.2,т.1 от Наредба №1/2004г. за възнаграждения за адвокатска работа. Искането да се присъдят транспортни /пътни/ разходи в размер на 40,17 евро е неоснователно, тъй като разходите за пътуване на упълномощения от страната адвокат не съставляват съдебно-деловодни разноски по делото и не могат да се претендират на основание чл. 78 ГПК. Отговорността за разноски е обективна и цели възстановяване на разноските, които са свързани с извършването на процесуални действия по делото като в обхвата й не попадат паричните средства, които са изразходени от страната за транспорт, нощувки и др. съпътстващи явяването по делото разходи. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,