Решение № 11464 от 28.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7826/2016 г.

Решение № 11464 от 28.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7826/2016 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по чл. 237, вр. чл. 239, т. 1 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба на К. Д. Т. от град С., за отмяна на влязлото в сила определение № 2205 от 25.02.2016 г., постановено по адм. д. № 2177/2016 г. на Върховния административен съд, с което e оставено в сила определение № 6934 от 21.12.2015 г., постановено по адм. д. № 4989/2015 г. от Административен съд С. - град за оставяне без разглеждане на жалбата на молителя (именувана молба-искане) срещу писмо с изх. № 6602-122/43 от 09.03.2015 г. на заместник-кмета на Столична община и е прекратено образуваното съдебно производство. С подадената молба се иска отмяна на влязлото в сила определение на основание чл. 239, т. 1 от АПК. Приложени са писмени доказателства. Ответникът - Кмета на Столична община не е взел становище по молбата за отмяна. Върховният административен съд, като взе предвид представените по делото доказателства, намира за установено следното: Искането за отмяна е подадено от надлежна страна - участник в производството по адм. д. № 2177/2016 г. на Върховен административен съд, като определението което иска да бъде отменено е влязло в сила и е неблагоприятно за него, същото е подадено в срока по чл. 240, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество е неоснователно. Производството по адм. д. № 2177/2016 г. по описа на Върховния административен съд е било образувано по частна жалба на К. Д. Т. от гр. С., срещу определение № 6934 от 21.12.2015 г. по адм. д. № 4989/2015 г., постановено от Административен съд С. - град с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу писмо с изх. № 6602-122/43 от 09.03.2015 г. на заместник-кмета на Столична община и е прекратено образуваното съдебно производство. Административен съд С.-град е прекратил производството по делото, приемайки на практика жалбата за процесуално недопустима, като насочена към акт, който няма характер на индивидуален административен акт. В производството по адм. д. № 2177/2016 г., тричленният състав на Върховния административен съд е приел, че оспореното писмо не носи белезите на индивидуален административен акт и оспорването му пред административния съд е процесуално недопустимо, съответно Административен съд С. - град е постановил правилно определение, което е оставено в сила. Определението като необжалваемо, е влязло в сила. Като правно основание в молбата за отмяна е посочен чл. 239, т. 1 от АПК. Съгласно нормата на чл. 239, т. 1 от АПК актът (съдебно решение, определение или разпореждане на съда) подлежи на отмяна когато "се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната". Касае се за непълнота на фактическия или доказателствения материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила, която не се дължи на процесуално нарушение на съда или пък на небрежност на страната. Под термина "нови обстоятелства" законът разбира факти на действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти. Тези факти трябва да са "нови", т. е. да не са били включени във фактическия материал по делото, докато то е било висящо, но да не са "новосъздадени" т. е. да не са възникнали след приключване на устните състезания, завършили с влязлото в сила решение. В тази връзка, представените от молителя писмени доказателства не представляват нови доказателства, които биха имали съществено значение за решаването на правния спор. Нови доказателства по смисъла на цитираната разпоредба са писмените доказателства за новооткритите факти, както и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са твърдени в хода на процеса, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи, тъй като заинтересованата страна не е знаела или не е била в състояние да се снабди с тях, за да ги представи при разглеждане на спора. Във всички случаи новите писмени доказателства или новите обстоятелства следва да са от съществено значение за делото. В настоящият случай представените от молителят писмени доказателства нямат съществено значение за спора по адм. д. № 2177/2016 г. по описа на Върховния административен съд и не могат да послужат като основание за отмяна на определението. С оглед изложеното Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав намира, че не са налице основанията по чл. 239, т. 1 от АПК за отмяната на влязлото в сила определение № 2205 от 25.02.2016 г., постановено по адм. д. № 2177/2016 г. на Върховния административен съд, поради което молбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1, предл. първо от АПК, Върховния административен съд, Петчленен състав, Първа колегия