Решение № 5704 от 18.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12893/2019 г.

Решение № 5704 от 18.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12893/2019 г., VIII о., докладчик председателят Маруся Димитрова Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът Директора на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" - Ямбол моли да бъде отменено като неправилно решение № 218/09.10.2019 г. по адм. д. № 178/2019 г. на Административен съд – Ямбол. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли решението да бъде отменено, като му бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение и държавна такса. В условия на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответникът по касационната жалба В. Великов по съображения в писмен отговор моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъдат присъдени разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, VIII отделение, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отменил акт за установяване на публично държавно вземане № 9/11.03.2019 г. на директора на Областна дирекция на ДФ "Земеделие" - Ямбол, с който е отказано пълно изплащане на финансова помощ 24 447, 50 лв, представляваща второ плащане по договор № 28/06/1/0.0.1085/01.06.2016 г. и е определено задължение в размер на 24 447. 50 лв, представляващо първо плащане по същия договор. Съдът правилно е приел, че АУПДВ е издаден от компетентен орган, предвид представената заповед № 05 РД-286/01.02.2017 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с която делегира на директорите на областните дирекции на ДФ "Земеделие" правомощието да издават актове за установяване на публични държавни вземания по чл. 166, ал. 2 от ДОПК по отношение на ползватели на финансова помощ по подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програма за развитие на селските райони 2014 - 2020 г. Страните не спорят, че с договора от 1.06.2016 г. между тях жалбоподателят е поел ангажимент да отглежда зайци като увеличи стопанството си от 55 бр. зайци на 110 бр. и в бизнес плана е заложена цел: преминаване към биологично производство. Първото плащане от 24 447, 50 лв е изплатено на жалбоподателя. Великов е подал заявка за второ плащане на 17.10.2018 г. в срока по договора, в негово присъствие заявката е прегледана и е била върната, тъй като липсва договор за сертифициране на зайкини-майки – изискуем документ по Приложение № 7 от Наредба № 14/28.05.2015 г. за прилагане на подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. След проведена процедура по АПК е издаден процесният акт за установяване на публично държавно вземане. По възражението на Великов, че в страната не са разработени технически изисквания за биологично отглеждане на зайци, поради което липсват и сертифицирани фирми, които да извършат сертифициране на биологично производство на зайци в акта е прието, че е неоснователно по съображения, че с подписването на договора Великов поел задължение, което следва да изпълни пълно, точно и своевременно. В съдебното производство е приложено писмо от 3.07.2019 г. на заместник министъра на земеделието, храните и горите, според което в страната не са одобрени национални технически стандарти или частни такива за биологично отглеждане на зайци по общите стандарти и принципи в Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета. Посочено е също, че зайците попадат в обхвата на този Регламент, като живи животни, но не са разписани подробни правила за отглеждането им по биологичен начин в Регламент (ЕО) № 889/2008 на Комисията от 5 септември 2008 г. за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета относно биологичното производство, етикетирането и контрола. Съдът е възприел фактическа обстановка, съобразена със събраните по делото доказателства. От правилно установените факти съдът е направил правилен извод за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в оспорения пред него АУПДВ. Съдът е приел, предвид липсата на правна уредба за отглеждане по биологичен начин на зайци в страната, че актосъставителят е следвало да обсъди има ли данни за недобросъвестно поведение на жалбоподателя. Правилен е изводът на съда, че органът е знаел, че липсва сертифицираща фирма за биологоично производство на зайци, поради което предоставянето на допълнителни точки за преминаване към биологично производство на зайци при оценяване на проектите няма нормативна опора. Според съда още при приемане на заявлението и бизнес плана, и при първото плащане по договора е следвало да се прецизира възможността изобщо да се премине към биологично производство на зайци. Поради липса на контролиращи фирми и правила за сертифициране на биологично производство на зайци според съда неизпълнението на бизнес плана и договора за Великов е невиновно, а административният акт е издаден в нарушение на процесуалните правила и в противоречие с целта на закона. Съгласно чл. 26, ал. 1 от ЗЗД нищожни са договорите, които противоречат на закона. Според чл. 26, ал. 4 от ЗЗД нищожността на отделните части не влече нищожност на договора...., когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части. В случая и двете страни се обвиняват взаимно в знание, че заложената в бизнес плана цел: преминаване към биологично производство на зайци е неизпълнима още при подаване на заявлението от Великов за сключване на договора. При липса на национални технически стандарти или частни такива за биологично производство на зайци и двете страни са знаели, че при сключване на договора заложената цел е неизпълнима, поради което е налице втората хипотеза на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД – заложената цел в бизнес плана: преминаване към биологично производство е недействителна. Договорът е валидно сключен в останалите си части. Неправилно при подаването на втора заявка служителите са върнали заявката на Великов поради непредставен договор със сертифицираща фирма за биологично производство на зайци. С тези допълнения изводът на съда за нарушение на процесуалните правила от административния орган при издаване на акта е правилен. Актът е постановен в нарушение на чл. 26, ал. 4, втора хипотеза от ЗЗД, поради което е незаконосъобразен. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Ответникът има право на разноски за касационната инстанция 500 лв. Адвокатското възнаграждение е определено в минималния размер по чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и доводът за прекомерност не следва да се обсъжда. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, VIII отделение,