Решение № 3044 от 28.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9295/2017 г.

Решение № 3044 от 28.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9295/2017 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Данита 2008" ЕООД, насочена срещу Решение № 957 от 07.06.2017 г., постановено по адм. дело № 1708/2015 г. на Административен съд – Пловдив (Пловдив). Касационният жалбоподател счита решението за неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон- касационни отменителни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. Счита, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че ищецът е изменил иска на основание чл. 214 ГПК, тъй като изложеното в допълнителните молби не е изменение на иска, а само уточнение на претенциите. Намира за абсолютно неправилен извода на адм. съд, че няма връзка между отменените АУАН и НП и преустановяване на дейността на търговеца. Счита, че производството по събиране и обезпечаване на доказателства е част от производството по издаване на АУАН и НП (АНП). Счита, че след като административно наказателните производства са завършили с издаване на наказателни постановления, които са отменени като незаконосъобразни, следователно всички действия на митническите органи в хода на тези производства са "довели" до изготвяне на незаконосъобразни административни актове. Намира, че действията на митническите органи, довели като краен резултат до съставянето на незаконосъобразни актове са причинили вреди на дружеството и подлежат на обезвреда. Изложени са твърдения, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че направените разходи от жалбоподателя за консумативи и охрана на запечатания търговски обект не подлежат на обезвреда, тъй като се касае за разходи за поддръжка на имот, който лицето е било незаконосъобразно лишено от възможността да ползва. Счита, че фактите по делото са изяснени и са налице предпоставки за постановяване на решение по същество за уважаване на исковата претенция. Моли да се отмени решението на АС Пловдив и да се постанови друго, с което се уважи изцяло исковата молба или да се върне делото за разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Касационният жалбоподател "Данита 2008" ЕООД чрез адв. Р. С. от САК поддържа касационната жалба и акцентира, че вредите са нанесени не от самите наказателни постановления, а от процедурата по издаването им, която е свързана със запечатване на търговския обект за един дълъг период от време. Претендира разноски по делото. Ответникът, Агенция "Митници" София, редовно призован в съдебно заседание, не изпраща представител и не ангажира становище по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че са налице касационните отменителни основания за съдебния акт по чл. 209, т. 3 от АПК и решението на съда, като неправилно, на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 и т. 2 АПК, следва да бъде отменено и върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Върховен административен съд - трето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните констатира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, което я прави процесуално допустима. С обжалвания съдебен акт на АС Пловдив са ОТХВЪРЛЕНИ предявените от "Данита 2008" ЕООД срещу Агенция "Митници" обективно и кумулативно активно съединени претенции за присъждане на обезщетение, поради невъзможността за осъществяване на дейност в обект на търговеца, находящ се в гр. Стамболийски, ул. "Клокотница", представляващ "Станция за зареждане на горива", за периода 04.03.2010 г. – 14.04.2011 г., поради запечатването му, за което е бил съставен Протокол № 9300-0260/04.03.2010 г. от служители на ответника и последвалите го актове– АУАН № 81/2010 г. от дата 23.04.2010 г. и издаденото впоследствие НП № 81 от 31.08.2010 г., отменено с Решение № 2386/22.12.2010 г. на РС– Пловдив по НАХД № 5844/2010 г., които заедно са довели до причиняването на имуществени вреди, представляващи претърпени загуби в размер на общо 25 166, 40 лева, включващи платени суми за наеми на обекта в размер на 22 500 лева и разходвана електроенергия в размер на 2 666, 40 лева, а също така и пропуснати ползи в размер на общо 9 187, 23 лева, изразяващи се в нереализирана печалба от дейността на запечатания обект за същия период, а също така обезщетение за причинените на органи на Агенция "Митници" действия по запечатването на същия обект от дата 21.04.2010 г., за което е бил съставен Протокол № 9300-0474/21.04.2010 г. и последвалите го актове– АУАН № 166/2010 г. от дата 22.06.2010 г. и издаденото впоследствие НП № 228 от 19.10.2010 г., отменено с Решение № 412/18.02.2011 г. на РС– Пловдив по НАХД № 7058/2010 г., които заедно са довели до причиняването на имуществени вреди, представляващи претърпени загуби в размер на общо 25 166, 40 лева, включващи платени суми за наеми на обекта в размер на 22 500 лева и разходвана електроенергия в размер на 2 666, 40 лева, а също така и пропуснати ползи в размер на общо 8 124, 61 лева, изразяващи се в нереализирана печалба от дейността на запечатения обект за периода, ведно със законните лихви върху посочените главници, начиная от датата на подаване на исковата молба до окончателното им изплащане. В частта за разноските "Данита 2008" ЕООД е ОСЪДЕНА да заплати на Агенция "Митници" сумата от 100 (сто) лева. Първоинстанционният съд, за да достигне до този резултат, приема, че първоначалното запечатване на станцията е било извършено от служители на ответника чрез предприети действия по чл. 40 ДОПК двукратно (04.03.2010 г. и 21.04.2010 г.), които са били само за срок от 48 часа, поради което същите с оглед кратковременността си, не са могли да причинят твърдените вреди по видове и обем. Допълнително се сочи, че впоследствие продължаването на мерките е било постановено от съд (до дата 22.06.2010 г.), поради което това не може да се вмени във вина на ответната администрация, а обезщетение след санкция на съд не може да се търси с основание в чл. 1 ЗОДОВ, а и такава претенция няма формулирана с исковата молба. Счита, че след 22.06.2010 г. върху обекта на търговеца не се установява да са били налице наложени и подлежащи на изпълнение актове, налагани от органи или длъжностни лица на Агенцията, след като от последната дата то е отпаднало по право, т. е. с изтичане на продължения от съда срок. В случая такъв акт се явява издадената на 10.09.2010 г. Заповед на Зам. Началник Митница – Пловдив, която е била отменена като незаконосъобразна, но само за периода след 10.09.2010 г. и при положение, че същата е част от някоя от заявените претенции за обезвреда, което не е така. Приема за неоснователна претенцията за претърпени загуби под формата на заплатени разходи за наеми и ел. енергия, тъй като те биха били поносени от търговеца, независимо от наличието или липсата на незаконни актове или действия на ответника. Счита, че същият ще дължи плащането им, въпреки постановеното запечатване, тъй като това е едно отделно облигационно правоотношение, по което осъществяване на правата и изпълнение на задълженията не е променено от актовете на митническите служители. Обсъдени са и претенцията за пропуснати ползи, като се посочва, че не се претендират вреди от отменената Заповед от 31.08.2010 г. на Зам. Началник Митница – Пловдив, тъй като в окончателно формулираните претенции на ЕООД- то същата не е посочена. Решаващият съд в обобщение прави извод– за неоснователност на така заявените претенции, поради което същите са отхвърлени, като неоснователни. Решението на адм. съд е ПРАВИЛНО, а подадената касационна жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Административният съд е изяснил релевантните за исковата претенция факти. Обсъдил е доказателствата, свидетелските показания, становищата и приложимата правна уредба. Отчитайки правно организационната форма на дружеството и това, че е адресат на отменените наказателни постановления, правилно адм. съд приема, че предвид чл. 204 АПК искът е процесуално допустим и подлежи на разглеждане и преценка доколко са налице всички предпоставки за наличието на отговорността на ответника. В случая от ЕООД е предявен иск по чл. 204, ал. 1 от АПК за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, вследствие на отменен като незаконосъобразен акт, издаден в резултат на административна дейност. Отговорността на ЕООД е ограничена до патримониума на юридическото лице- чл. 113 Търговския закон (ТЗ). При упражняването на стопанска дейност същото действа в качеството на регистриран търговец. Евентуалните вреди, които търпи търговецът, се отразяват в патримониума му, съставен от права и задължения с имуществен еквивалент - чл. 15 от ТЗ. С оглед изричното уточнение на ищеца основание за завеждане на претенциите са отменените НП и проведените АНП. Това е фиксирано от ищеца с оглед уточнението на основанието на исковата молба от 29.07.2015 г. (лист 9). Безспорно по делото се доказват незаконосъобразни административни актове- две НП на Агенция Митници, отменени по надлежния ред с влезли в сила съдебни решения, поради което е изпълнена първата предпоставка на отговорността по ЗОДОВ- отменен административен акт. В случая не са налице всички предпоставки за възникване на право на обезщетение. За ангажиране на отговорността по ЗОДОВ не е достатъчно, наличието на отменен акт, а е необходимо да се установи, че претендираните вреди са пряка и непосредствена последица от него- чл. 4 от ЗОДОВ. След анализ на доказателствата по делото, съдът е направил правилен извод за липсата на установеност на всички предпоставки по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и обосновано изцяло е отхвърлил исковата претенция. В случая не е доказана причинно- следствена връзка между твърдените имуществени вреди и отменените НП. Не са налице преки вреди, които да са нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат– НП и същите не могат да се определят като непосредствени, настъпващи по време и място на увреждането - чл. 4 от ЗОДОВ. Исковете се основават на НП, от които не произтичат сочените в касационната жалба преки неблагоприятни имуществени промени, представляващи претъпени загуби, включващи платени суми за наеми на обекта и разходвана електроенергия, а също така и пропуснати ползи. Съобразно чл. 40, ал. 2 и ал. 3 ДОПК, във вр. с чл. 103, ал. 2 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС) органът по приходите може да запечата обекта или част от него, само където се намират подлежащите на обезпечаване доказателства, за срок до 48 часа. За действията по ал. 1 и 2 се съставя протокол, екземпляр от който се предоставя на лицето. В случая районния съд по местонахождение на обекта с определение, което не подлежи на обжалване е продължил срока на запечатването - чл. 40, ал. 4 ДОПК. Съобразно чл. 41, ал. 1-3 ДОПК действията за обезпечаване на доказателства подлежи на контрол както по административен, така и по съдебен ред, което в случая не е налице. Ищецът не установява по делото да е упражнил дадената му от закона възможност да обжалва действията за обезпечаване на доказателства. Същевременно твърденията за вреди се свързват пряко с тези действия за обезпечаване на доказателства, които обаче не са отменени и се явяват опосредяващ елемент в административното правоотношение. Освен това опосредяващи актове са и съдебните определения, които са постановили продължаване на срока на запечатването - чл. 40, ал. 4 ДОПК. Това сочи за липса на пряка причинно-следствена връзка между твърдените имуществени вреди и отменените наказателни постановления. Освен това не са ангажирани доказателства, че твърдените вреди, вкл. пропуснатите ползи, предвид тяхната същност, могат да се свържат пряко и обусловено с отменените НП. В тази връзка неоснователни са твърденията на касационния жалбоподател, че направените разходи за консумативи и охрана на запечатания търговски обект подлежат на обезвреда, тъй като лицето е било незаконосъобразно лишено от възможността да го ползва. Наказателните постановления предвиждат заплащане на имуществена санкция - чл. 83, ал. 1 ЗАНН. В тази връзка, както при глобата пряка последица от тях е плащането на определена парична сума – чл. 15, ал. 1 ЗАНН. С отмяната на НП по чл. 63 от ЗАНН се заличава и задължението за плащане на определената парична сума. Твърдените от ищеца в исковата молба вреди под формата на наеми и заплащане на ток не могат да се свържат пряко и обусловено с издадените НП и АНП. Същите са елемент от облигационни отношения и съответно техния падеж и размер се определя в гражданско правоотношение – чл. 9, чл. 228 от ЗЗД и не е във връзка или зависимост с административно-наказателното производство. Липсва причинно-следствена връзка между твърдените имуществени вреди и отменените наказателни постановления. Налице са различни правоотношения, чиито предмет и развитие не са обусловени, и тяхната функционалност и ситуиране не се намира в причинно-следствена верига. Последица от липсата на доказване на всички предпоставки по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е отхвърляне на иска. При неустановяване на елементите от фактическия състав на отговорността на държавата, първоинстанционният съд е отхвърлил исковата претенция при правилно приложение на материалния закон. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,