Решение № 994 от 24.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10132/2013 г.

Решение № 994 от 24.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10132/2013 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на Моника Иванова Манджукова от гр. Варна, чрез процесуален представител, срещу Решение № 1173 от 13.05.2013 г., постановено по адм. дело № 3515/2012 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата й срещу Ревизионен акт № 1201507/31.05.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-Варна, потвърден с Решение № 509/27.08.2012 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - Варна при ЦУ на НАП, с който са й определени задължения за данъци по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г., 2008 г. и 2009 г. в общ размер от 48 962.95 лв. - главница и е начислена лихва в размер на 10 686.60 лв. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че основният спор по делото е свързан със заемното правоотношение по представения договор от 20.12.2007 г., сключен между нея и баща й - Иван Манджуков. Навежда довода, че достоверността на неговата дата е установена поради представянето му в предходно ревизионно производство, приключило на 06.04.2011 г. и с оглед настъпилата на 29.02.2008 г. смърт на заемодателя. Намира, че изводите на съда относно положения от баща й в договора за заем подпис не кореспондират със заключението на експерта по проведената СГрЕ, както и, че не е необходимо съставянето на нарочен документ за установяване на факта на предаване на предоставената в заем сума. Твърди, че разполагаемостта й от заемодателя е констатирана от вещото лице по приетата ССчЕ, поради което необосновано е прието, че тя не е получила доход в посочения размер. В тези насоки излага подробни аргументи в жалбата и моли съда да отмени обжалваното решение и вместо него постанови друго, по съществото на спора, с което да отмени оспорения РА, ведно с присъждане на осъществените разноски. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция " ОДОП" - Варна при ЦУ на НАП не изразява становище по нейната основателност. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, след като прецени валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбите касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е депозирана от активнопроцесуално легитимирано лице, при наличие на правен интерес и в рамките на законоустановения 14 - дневен преклузивен срок, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Варна е обосноваността и законосъобразността на Ревизионен акт / РА/ № 1201507/31.05.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-Варна, потвърден с Решение № 509/27.08.2012 г. на Директора на дирекция "ОУИ" - Варна при ЦУ на НАП, с който за Моника Иванова Манджукова са определени задължения за данъци по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г., 2008 г. и 2009 г. в общ размер от 48 962.95 лв. - главница и е начислена лихва в размер на 10 686.60 лв. За да обоснове формирания краен правен извод за неоснователност на релевираната жалба, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, обоснованост и в съответствие с материалния закон. Преценил е, че събраните доказателства подкрепят наличието на основанието по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред на ал. 2 от същата норма, с оглед на което презумптивната вярност на фактическите констатации в РА не е опровергана. След като е съпоставил контроверсните тези на страните, решаващият състав е конкретизирал основният спор по делото, свеждащ се до въпроса - получена ли е в заем сумата от 506 000 лв. и следва ли същата да се включи в приходната част на изготвения паричен поток. В тази връзка съдът е изложил конкретни и подробни доводи, основани на следните фактически констатации: В хода на ревизионното производство са проследени хронологично движението на парични средства в патримониума на ревизираното лице и е констатирано превишение на разходите над приходите за 2007, 2008 и 2009 г. В резултат на това е прието, че са налице данни за укрити доходи и на основание чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК ревизията следва да се извърши по особения ред на ал. 2 от същата разпоредба. След връчване на уведомление по 124, ал. 1 от ДОПК са съставени парични потоци за процесните периоди, при начално нулево салдо към 01.01.2007 г. Параметрите по тях са съобразени с относимите данни на НСИ, конкретно установените суми на разходите за "Съобщения", стойностите на декларирани облагаеми доставки, по които получател е ревизираното лице и доходите от трудови възнаграждения. Така за 2007 г. е установен недостиг на средства и е определена идентична данъчна основа по чл. 122, ал. 2 от ДОПК в размер на 3062.26 лв., за 2008 г. - 8543.04 лв. и за 2009 г. - 479 749.50 лв. и на тяхна база е определен дължимия данък по чл. 48 от ЗДДФЛ. За установяване на произхода на отразените в разходната част на баланса за 2009 г. средства, предоставени от ревизираното лице в заем на "Земя 2" ЕООД и "Глаза" ЕООД, като доказателства са представени договор за паричен заем от 20.12.2007 г. за сумата от 506 000 лв., разписка от 20.12.2007 г. за получаване на цитираната сума; служебна бележка от "Параходство Български Морски Флот" АД относно полученото за периода м. 09.1967 г. - 07.1999 г. брутно трудово възнаграждение от Иван Манджуков и препис - извлечение от Акт за смърт № 0358/29.02.2008 г. Предвид осъщественото от органа по приходите оспорване на автентичността на подписа на заемодателя във визираните договор за заем и разписка, по делото е допусната и приета съдебно - почеркова експертиза, чието заключение съдът е кредитирал като обективно и компетентно дадено и въз основа на него е приел за установено, че положените подписи вероятно не са изпълнени от лицето, сочен като техен автор. Решаващият състав не е кредитирал заключението на вещото лице по проведената СсчЕ, след като е осъществил съвкупна преценка на доказателствата по делото и е съобразил липсата на данни за разходите на заемодателя. В следствие на това, той е достигнал до извода, че не е установена както разполагаемостта със сочената сума от страна на заемодателя, така и получаването й от ревизираното лице. В обобщение е извел заключението, че презумптивната вярност на фактическите констатации в РА, издаден в производство по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК, не е опровергана и с него законосъобразно са определени както размерите на релевантните данъчни основи, така и дължимите за процесните периоди данъци по чл. 48 от ЗДДФЛ. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му са обсъдени поотделно и в съвкупност всички относими доказателства съобразно доказателствената им сила и разпределението на тежестта за доказване, в резултат на което са формирани обосновани и логически кореспондиращи им фактически и правни изводи. В съответствие с насрещните тези на страните, съдът правилно е отграничил безспорното от спорното по делото и е изложил подробни мотиви, обосноващи заключението му за неустановеност на получаването на сумата от 506 000 лв. и на твърдяното заемно правоотношение. Неоснователни са доводите на касатора относно необосноваността на извода, че подписите в представения договор за заем и разписка не са положени от Иван Манджуков, тъй като той е съобразен с изводите на експерта по проведената съдебно- почеркова ексертиза. Действително, същият е посочил, че подписите вероятно не са изпълнени от лицето, посочено като заемодател, но липсата на категоричност в този извод не установява обратното и не доказва автентичността на изследваните документи. По аргумент от чл. 193, ал. 3 от ГПК вр. с § 2 от ДР на ДОПК, тежестта за установяване на истинността на частен документ пада върху страната, която го е представила, поради което именно ревизираното лице е следвало да докаже същата. След като то не се е възползвало от възможността да поиска провеждането на допълнително или повторно заключение, с което да се игнорира заявената степен на вероятност относно неистинността на оспорените документи, съдът правилно е преценил, че истинността на договора за заем и разписката не са доказани. В съответствие с това, същите обосновано не са кредитирани като доказателства по делото и неустановените факти правилно са приети за неосъществени. Именно неавтентичността на коментираните писмени доказателства определя ирелевантността на заявените в касационната жалба доводи относно достоверността на тяхната дата и разполагаемостта със сумата от заемодателя, тъй като тяхното изследване предпоставя установяването на получаването на сочената сума от ревизирането лице. Договорът за заем е реален договор и сключването му е обусловено не от постигането на съгласие, а от предаването на уговорената сума, поради което точно този факт подлежи на главно и пълно доказване. Независимо, че съобразно разпоредбата на чл. 240, ал. 1 от ЗЗД заемът е неформален договор, то по аргумент от чл. 164, ал. 1, т. 3 от ГПК вр. с § 2 от ДР на ДОПК за установяване на сключването му е необходимо представянето на писмен документ. Тъй като визираната норма предвижда изключение и допустимост на свидетелските показания относно договори на стойност над 5000 лв., сключени между роднини по права линия, то в случая събирането на гласни доказателства е било допустимо, но при спазване на изискването на чл. 164, ал. 2 от ГПК и изрично заявено съгласие на страните. Предвид липсата на такава обаче, както и на искане за ангажиране на гласни доказателства, настоящият състав намира, че съдът в съответствие с приложимите процесуални и материално правни норми е достигнал до обоснованото заключение, че ревизираното лице не е получило в заем сочената сума. Съобразявайки отрицателните крайните салда на съставените парични потоци за процесните данъчни периоди, включващи относимите и конкретизирани параметри на получените приходи и осъществени разходи, решаващият състав е формирал правилния извод за установеност на основанието по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК и законосъобразно провеждане на ревизията по визирания особен ред. В съответствие с необорената презумпция по чл. 124, ал. 2 от ДОПК, той е дал вяра на фактическите констатации в оспорения РА и е преценил същият като законосъобразен. Ето защо, отхвърляйки предявената жалба, съдът е постановил решение, което не страда от инвокираните касационни пороци и като правилно следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение