Решение № 12566 от 8.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4815/2025 г.

Производството е по реда на чл. 237 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по постъпили в Административен съд Пловдив на 04.03.2025 г. искания, подадени от М Л П Корпорация ООД, ЕИК 115807901, гр. Пловдив, [улица], представлявано от управителя Л. Моравенова, както и от М 6 АД, ЕИК 115631474, гр. Пловдив, [улица], представлявано от А. Христова, за отмяна на основание чл. 239, т. 5 на влязлото в сила Решение 12999/02.12.2024 г. по адм. дело 938/2024 г. на Върховния административен съд, Трето отделение, с което е отменено Решение 1905/06.11.2023 г. на Административен съд Пловдив по адм. дело 2784/2022 г., с което е отменена Заповед РД9Д-1 от 30.09.2022 г. на заместник министъра на културата, с която на основание чл. 58, ал. 1 от Закона за културното наследство е деклариран Тютюнев склад на Никотеа, бул. Христо Ботев 57, кв. 170 /стар 308/, сгради с идентификатори 56784.522.770.1, 56784.522.770.2 и 56784.522.770.3 в поземлен имот с идентификатор 56784.522.770 по КККР гр. Пловдив, община и област Пловдив с класификация на единична архитектурностроителна недвижима културна ценност от Ново време с категория за сведение и е определен режимът за опазване на тази недвижима културна ценност, като вместо него е постановено отхвърляне на жалбата срещу административния акт. Искателите поддържат, че всяко от дружествата е било лишено от правото на защита и процесуално представителство при разглеждането на спора в двете инстанции в резултат на несвоевременното им конституиране като заинтересовани страни от първостепенния съд, без да е предоставена възможност да вземат участие в процеса на събиране на доказателства. Навежда се пропуск както на инстанцията по същество, така и на касационната, да се произнесат по възражението за нищожност на административния акт, както и да разгледат спора по същество относно наличието на материалноправните предпоставки за издаването на заповедта. Искателят М Л П Корпорация ООД се позовава на нередовно призоваване на дружеството за насроченото за 06.06.2023 г. открито съдебно заседание по адм. дело 2784/2022 г., пропуск на първостепенния съд да констатира, че жалбата, въз основа на която е образувано делото, както и Определение 1178/10.05.2023 г., постановено по същото дело, не са връчени на М Л П Корпорация ООД. Твърди се и пропуск на съда да установи компетентността на лицето, подписало касационната жалба, доколкото юрк. Ничева е пълномощник на заместник министър на културата арх. Ч. Георгиев, който не е издател на оспорения акт. В срока по чл. 242, ал. 2 АПК заместник министърът на културата чрез юрк. Ничева възразява срещу искането на М Л П Корпорация ООД с аргумент, че негов процесуален представител е участвал в откритото съдебно заседание на 13.09.2023 г., заявил е изрично, че не възразява срещу нередовното призоваване на страната и не е направил искания по доказателствата. В писмен отговор от 28.04.2025 г. Транс Елгол България ООД, представлявано от Л. Моравенова, поддържа основателност, обоснованост и доказаност на искането за отмяна на М Л П Корпорация ООД и моли то да бъде уважено. В подаденото от М 6 АД искане за отмяна на влязлото в сила Решение 12999/02.12.2024 г. по адм. дело 938/2024 г. на ВАС наред с изложените в това на М Л П Корпорация ООД съображения се навежда и нередовно призоваване на акционерното дружество за насроченото за 06.06.2023 г. по първоинстанционното дело открито заседание чрез С. Т., и чрез Г. С., които не са познати на дружеството, не са имали качеството негови служители, нито пълномощници. Поддържа се, че на М 6 АД не са връчени препис от жалбата на Транс Елгол България ООД срещу Заповед РД9Д-1 от 30.09.2022 г. на заместник министъра на културата; Определение 1178/10.05.2023 г. на Административен съд Пловдив; Решение 1905/06.11.2023 г. (съобщението е връчено на неизвестното за дружеството лице А. Ф.); препис от касационната жалба срещу първоинстанционното решение е връчен на неизвестното за М 6 АД лице С. Т., а призовката за насроченото за 01.04.2024 г. отрито съдебно заседание по адм. дело 938/2024 г. на ВАС е връчена на адв. Г. Несторов, който не е пълномощник на дружеството, нито се намира на един адрес с адв. П. Иванов. Във възражение от 27.03.2025 г. заместник министърът на културата чрез юрк. Ничева излага становище за неоснователност и на искането за отмяна на влязлото в сила решение, подадено от М 6 АД. В писмени отговори представляващият Транс Елгол България ООД и адв. Близнакова, пълномощник на М Л П Корпорация ООД, поддържат основателност на същото искане. В съдебно заседание молителите М Л П Корпорация ООД и М 6 АД, както и ответникът Транс Елгол България ООД не се представляват. Ответникът, заместник министърът на културата, чрез юрк. Ничева, поддържа становище за неоснователност на исканията. Върховният административен съд, петчленен състав при Първа колегия, като обсъди доводите на страните във връзка с мотивираното в исканията основание, приема следното: Пред Административен съд Пловдив от Транс Елгол България ООД е оспорена Заповед РД9Д-1 от 30.09.2022 г., издадена от заместник министъра на културата, с която на основание чл. 58, ал. 1 от Закона за културното наследство е деклариран Тютюнев склад на Никотеа на бул. Христо Ботев 57, кв. 170 /стар 308/, сгради с идентификатори 56784.522.770.1, 56784.522.770.2 и 56784.522.770.3 в поземлен имот с идентификатор 56784.522.770 по КККР гр. Пловдив, община и област Пловдив с класификация на единична архитектурностроителна недвижима културна ценност /ЕАСНК /от Ново време с категория за сведение и е определен режимът за опазване на тази недвижима културна ценност. С Решение 1905/06.11.2023 г. по адм. дело 2784/2022 г. на Административен съд Пловдив заповедта е отменена като издадена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По касационната жалба на заместник министъра на културата срещу първоинстанционното решение е постановено Решение 12999/02.12.2024 г. по адм. д. 938/2024 г. на ВАС, Трето отделение. На 04.03.2025 г. настоящите искатели са сезирали ВАС с молби за отмяна на цитираното влязло в сила решение на основание чл. 239, т. 5 и т. 1 АПК. Това е сторено преди да е изтекъл срокът по чл. 240, ал. 1, т. 1, предл. 2 от АПК, поради което исканията са допустими. Разгледани по същество, те са неоснователни, поради следните съображения: Производството по глава Четиринадесета от АПК е извънреден способ за извънинстанционен контрол на влезли в сила неправилни съдебни решения, когато неправилността се състои в несъответствие между решението и действителното правно положение и се дължи на причини, изчерпателно изброени в чл. 239 АПК основания за отмяна, които не могат да се тълкуват и прилагат разширително. В чл. 239, т. 5 от АПК са предвидени три отменителни основания със самостоятелно значение, свеждащи се до невъзможност за страната да вземе участие при водене на делото и по този начин не е могла да упражни предоставените й от закона процесуални възможности за ефективна и пълноценна защита в процеса и в резултат от това тя не е могла да включи релевантни за спора факти и обстоятелства и да посочи доказателства за установяването им, поради което делото е останало неизяснено от фактическа страна и за нея решението е неправилно. С отмяната по този ред се обезпечава правото на страната на защита по висящ процес, като се осуети опасността да бъде окончателно обвързана от силата на пресъдено нещо на решението. Първото основание за отмяна е налице, когато страната е била лишена от участие в делото поради нарушение на съответните правила, които уреждат това участие. Второто основание е когато страната не е била надлежно представлявана поради нарушаване на нормите, свързани със законното представителство и това по пълномощие. Последното основание за отмяна по чл. 239, т. 5 от АПК е страната да не е могла да участва лично и/или чрез повереник в заседанието, за което е била призована, поради особени и непредвидени обстоятелства. След като се позовава на посочените чл. 239, т. 5 от АПК хипотези, искателят следва да установи факта на извършеното процесуално нарушение от съда или на онези факти, опорочаващи надлежното му представителство в процеса. Наведените в двете искания доводи са за несвоевременното конституиране на М Л П Корпорация ООД и на М 6 АД като заинтересовани страни в производството пред първостепенния съд в нарушение на чл. 154 АПК, след като по делото са приети 2 заключения на СТЕ, без на двете дружества да е осигурена възможност да участват при изслушване на вещото лице и да поставят въпроси. Поддържа се пропуск на инстанцията по същество да се произнесе по възражението за нищожност на оспорения акт; нередовно призоваване на М Л П Корпорация ООД за насроченото за 06.06.2023 г. открито съдебно заседание по адм. дело 2784/2022 г. Твърди се наред с това, че жалбата, въз основа на която е образувано делото, както и Определение 1178/10.05.2023 г., постановено по същото дело, не са връчени на М Л П Корпорация ООД; АС Пловдив не е установил компетентността на лицето, подписало касационната жалба, доколкото юрк. Ничева е пълномощник на заместник министър на културата арх. Ч. Георгиев, който не е издател на оспорения акт. Всички изброени съображения са свързани с процесуални действия на АС Пловдив по първоинстанционното производство. На отмяна по чл. 237 и сл. АПК подлежат само необжалваемите и ползващите се със сила на пресъдено нещо решения. С оглед постановената в касационното производство отмяна на Решение 1905/06.11.2023 г. на Административен съд Пловдив по адм. дело 2784/2022 г. изброените нарушения не са относими към настоящето производство. Това се отнася и до заявеното в искането за отмяна на М 6 АД нередовно призоваване на това дружество за насроченото за 06.06.2023 г. съдебно заседание. Наведените от искателя М 6 АД доводи, обосноваващи поддържаното основание за отмяна, са за невръчване на дружеството на препис от жалбата на Транс Елгол България ООД срещу Заповед РД9Д-1 от 30.09.2022 г. на заместник министъра на културата; на Определение 1178/10.05.2023 г. на Административен съд Пловдив и на Решение 1905/06.11.2023 г. (съобщението е връчено на неизвестното за дружеството лице А. Ф.); препис от касационната жалба срещу първоинстанционното решение е връчен на С. Т. която е непозната за търговеца, а призовката за насроченото за 01.04.2024 г. отрито съдебно заседание по адм. дело 938/2024 г. на ВАС е връчена на адв. Г. Несторов, който не е пълномощник на М 6 АД, нито се намира на един адрес с адв. П. Иванов. Дори да се приеме безспорна установеност на изброените нарушения при постановяване на решението, чиято отмяна се иска, те не могат да се субсумират в разгледаните фактически състави на чл. 239, т. 5 от АПК. Доводът за нередовното призоваване на М 6 АД за насроченото за 01.04.2024 г. открито съдебно заседание в касационната инстанция чрез непознатото за дружеството лице Т. се опровергава от разпечатката на л. 60 от адм. д. 938/2024 г. на ВАС, удостоверяваща връчване на призовката за това заседание на адв. П. Иванов чрез ССЕВ на 22.03.2024 г. на електронния адрес, посочен от него по реда на чл. 18а, ал. 4 АПК. Адв. Иванов е пълномощник на представляващия М 6 АД по силата на пълномощно с дата 11.09.2023 г., участвал е в откритото съдебно заседание като процесуален представител на цитираното дружество, на Транс Елгол България ООД и на М Л П Корпорация ООД. Изложеното обуславя извод, че тричленният състав на ВАС не е допуснал нарушаване на процесуалните правила, в резултат на което да е осуетено правото на участие на М 6 АД, нито то е било възпрепятствано да участва в касационното производство по причини, които не е могло да бъдат отстранени. По делото липсват доказателства за допуснато нарушение, засягащо процесуалните права на втория искател, които той да не е могъл да упражни, респ. не е нарушено правото му на защита, тъй като по същество не е бил лишен от възможността да изразява становища, да представя доказателства и да иска събиране на такива. Наведените от искателите доводи относно лишаването им от възможност за защита в двуинстанционен процес са извън обхвата на отменителните основания по чл. 239, т. 5 от АПК. Поддържаното лишаване на страната от право на процесуална защита не е идентично с регламентираното в чл. 239, т. 5 АПК лишаване на страната от право на участие в процеса. В трите си хипотези нормата се отнася само до тези нарушения на процесуалните правила от съда, в резултат на които страна не е могла да организира защитата си поради невъзможността да участва в делото. В двете исканията за отмяна на влязлото в сила решение се сочи и разпоредбата на чл. 239, т. 1 АПК, но изложението на фактическите основания във всяко от тях не съдържа дори косвени данни, относими към предвидените в нея хипотези на нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. В производството по отмяна на влязло в сила решение съдът не осъществява инстанционен контрол за правилност по чл. 209, т. 3 АПК върху съдебния акт. В това производство не се разрешава основателността на предявеното оспорване, нито по основанията за неправилност на съдебни актове по чл. 146 от АПК и чл. 209 от АПК. Изложеното обуславя извод за неоснователност на исканията за отмяна. При този изход на спора и своевременно заявеното искане право на разноски има само ответникът по исканията за отмяна на влязлото в сила решение. На администрацията, с оглед обема и качеството на осъществената процесуална защита изготвяне на мотивирани възражения срещу всяко от тях и участие в съдебното заседание, се присъжда юрисконсулстко възнаграждение в размер на 600 лв. По изложените съображения Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, на основание чл. 244, ал. 1, предл. 1 АПК