Решение № 5161 от 25.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7158/2016 г.

Решение № 5161 от 25.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7158/2016 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на В. Р. Д. срещу решение № 772/18.04.2016 г. на Административен съд П. по адм. д. № 1800 по описа за 2015 г. в частта, с която е отхвърлена жалбата й против ревизионен акт № Р-16-1403347-091-001 от 25.03.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП П. относно допълнително определените задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2012 г. в размер 2 892.67 лева и лихви за просрочие в размер 558.85 лева; данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2013 г. в размер 4 690,75 лева и съответните лихви за просрочие; задължителни вноски за държавното обществено осигуряване /ДОО/ за 2011 г. в размер 897.12 лева и лихви за просрочие в размер 355.31 лева; задължителни вноски за здравно осигуряване /ЗО/ за 2011 г. в размер 403.20 лева и лихви за просрочие в размер 125.92 лева; задължителни вноски за ДОО за 2012 г. в размер 4 272 лева и лихви за просрочие в размер 934.36 лева; задължителни вноски за ЗО за 2012 г. в размер 1 920 лева и лихви за просрочие в размер 402.36 лева; задължителни вноски за ДОО за 2013 г. в размер 4 699.20 лева и лихви за просрочие в размер 499.77 лева и задължителни вноски за ЗО за 2013 г. в размер 2 112.00 лв. и лихви за просрочие в размер 224.64 лева. Инвокирани са оплаквания само срещу частта от решението, разрешаваща спора за съществуването и размера на задълженията за задължителни осигурителни вноски. Според касатора в противоречие с материалния закон са установени задължения за ЗОВ без да се съобрази обстоятелството, че доходите с неустановен произход не са от трудова дейност. Като опущение на съда е определено бездействието в установяването на плащане на ЗОВ за ревизираните периоди. Иска отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от първостепенния съд за събиране на доказателства за платените ЗОВ. Ответникът по касация Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - П. отрича основателността на касационната жалба. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, настоящият състав на Върховния административен съд прие за установено следното: Пред АС П. е оспорена потвърдената и изменената при обжалването по административен ред част от ревизионен акт, с който, при ревизия проведена по правилата на чл. 122-124а от ДОПК и обоснована с предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, в тежест на В. Д. са установени допълнителни задължения за подоходен данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2011 г. и 2012 г. в размери съответно 2 892.67 лева и 5 641.55 лева с корелативни закъснителни лихви 558.85 лева и 516.76 лева и задължения за задължителни осигурителни вноски на самоосигуряващото се лице за ДОО и ЗО за 2011 г., 2012 и 2013 г. в общ размер 14 303.52 лева с лихви за забава в общ размер 2 542.36 лева. Според приходната администрация за данъчни периоди 2012 г. и 2013 г. данъчният субект е извършил разходи надвишаващи декларираните и обложени доходи. Паричният недостиг в размер съответно 35 118.71 лева и 63 226.78 лева /изчислен при съпоставка на приходите и разходите по метода на баланса на паричните потоци/ е определен за презюмиран доход по чл. 123, ал. 1, т. 2 ДОПК. Годишната данъчна основа е определена като сумата на доходите с неустановен произход е намалена с дължимите ЗОВ и към нея е отнесена ставката по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за определяне на размера на данъчното задължение. Облагаемият доход е възприет като осигурителен доход, за който РЛ, бидейки в кръга на лицата по чл. 4, ал. 3, т. 2 КСО и самоосигуряващо се лице дължи изравнителни вноски по чл. 6, ал. 8 КСО в размерите, определени за фонд "Пенсии" и за ДЗПО по чл. 157, ал. 6 КСО, както и здравноосигурителни вноски по чл. 40, ал. 1, т. 2 ЗЗО. На основание чл. 124а ДОПК задълженията за ЗОВ са определени по реда на чл. 122-124 ДОПК за отчетните 2012 г. и 2013 г. В обхвата на на задълженията за ЗОВ за тези отчетни периоди са включени и декларираните, но невнесени от самоосигуряващото се лице в размери съответно за ДОО 1 794.24 лева и 897.12 лева и за ЗО 806.40 лева и 403.20 лева. За 2011 г. след оспорването по административен ред е съхранен размерът на задължението по подадената от РЛ декларация обр. 6 - ДОО в размер 897.12 лева и ЗО 403.20 лева, които не са платени. Установяванията на първостепенния съд в обжалваното решение се различават от тези на администрацията в РА и представляващия неразделна част от него РД само в частта за размера на паричният недостиг и на данъчната основа за 2013 г. Съдът е приел, че са установени предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК, тъй като разходите на жалбоподателя не съответстват на имущественото му състояние. Основавайки се на годишния характер на данъка по чл. 48 ЗДДФЛ е коригирал подхода на администрацията за определяне на годишния недостиг на парични средства като сбор от моментни несъответствия. С изваждане от размера на годишното несъответствие за 2013 г. в размер 102 557.72 лева на изтеглените от Д. на 09.08.2913 г. от сметка в "ЦКБ" АД 48 839 лева и след намаляване на дохода с неустановен произход от 53 718.72 лева с дължимите ЗОВ 6 811.20 лева и определена ДО 46 907.52 лева и дължим данък 4 690.75 лева. Съдът е съобразил превишението на размера на недекларираните доходи за 2012 и 2013 г. над максималния годишен размер на осигурителния доход, за да зачете извършената от органите по приходите корекция на декларираните задължения за ЗОВ. Не е намерил основание за незаконосъобразност на РА при определянето на задължения за ЗОВ за 2011 г. в размери съответстващи на минималния осигурителен доход. Първоинстанционното решение е неправилно в частта, разрешаваща спора за съществуването и размера на задълженията за ЗОВ за 2012 и 2013 г. Първостепенният съд не е влез предвид, че освен осигурителен доход / чл. 6, ал. 2 от КСО/ се изисква и друг елемент на пораждащия задължението за обществено осигуряване фактически състав - осъществяването на трудова дейност. С арг. от чл. 10, ал. 1 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или по чл. 4а, ал. 1 от кодекса. Доходите с недоказан произход не са обвързани в РА с някоя от дейностите по чл. 4 от КСО. Презумпцията на чл. 123, ал. 1 ДОПК е за съществуване на подлежащи на облагане с данъци печалба или доход при имущественото несъответствие по т. 1 или 2 от разпоредбата. По мотивите от ТР № 1/18.05.2016 г. по тълк. д. № 3/2015 г. на ОСС на Първа и Втора колегия на ВАС с нормите на чл. 122, ал. 1 и 2 ДОПК се установяват обстоятелствата за определяне на основата за облагане с данъци различни от тези в материалните данъчни закони и основанията за преминаване към този ред. ... Доходът е елемент от фактическия състав, пораждащ задълженията за осигурителни вноски - вж. чл. 6, ал. 2 КСО и чл. 40 ЗЗО. За установяването на задължителни осигурителни вноски е препращането на чл. 124а ДОПК...". Затова и при предпоставките на чл. 122, ал. 1 и при използване на способите по чл. 122, ал. 2 ДОПК се установява доходът като елемент от пораждащия задължението за осигуряване фактически състав, а не и източникът му. От обстоятелството, че Д. е осигурено лице на основание чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО не следва привръзка на доходите с недоказан произход към някоя от дейностите по чл. 4, ал. 3, т. 1-4 КСО. Обратно на позицията на ответника в юрисдикционния му акт, за ревизираното лице не съществува задължение да установи принадлежността на доходите към тези, за които не се дължи внасяне на ЗОВ. Констатации за трудова дейност като източник на доходите не се съдържа в РА, та да е приложима процесуалната бонификация по чл. 124, ал. 2 ДОПК. С арг. от чл. 170, ал. 1 АПК тежестта да установи породилата доходите трудова дейност е за администрацията. Пренебрегнато е значението на факта на здравното осигуряване на Д. на основание чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО в контекста на правилото на чл. 40, ал. 5 във вр. с ал. 1 от ЗЗО. Щом РЛ е осигурено на някое от основанията по чл. 40, ал. 1 ЗЗО и приписваният му доход с недоказан произход е неотносим към основанията по чл. 40, ал. 1 ЗЗО, то за деятелността източник на дохода той не подлежи на здравно осигуряване. Недоказаността на внасянето на декларирани от касатора ЗОВ е резултат на процесуалното му бездействие и затова не представлява касационно основание. Дължима е отмяна на оспореното решение в частта му за отхвърляне на оспорването срещу РА относно установените в тежест на Д. задължения за задължителни вноски над декларираните размери: за ДОО за 2012 г. за разликата над 1 794.24 лева до 4 272 лева и лихвите за просрочие над 392.43 лева до 934.36 лева; задължителни вноски за ЗО за 2012 г. за разликата над 806.40 лева до 1 920 лева и лихвите за просрочие над 168.99 лева до 402.36 лева; задължителни вноски за ДОО за 2013 г. за разликата над 897.12 лева до 4 699.20 лева и лихвите за просрочие над 95.41 лева до 499.77 лева и задължителни вноски за ЗО за 2013 г. за разликата над 403.20 лева до 2 112 лева и лихвите за просрочие над 42.89 лева до 224.64 лева. За ЗОВ за 2011 г. след изменението от ДДОДОП РА има констативен, а не декларативен характер - не установява задължения а фактът на съществуването им в декларирания от осигуреното лице размер. В останалата обжалвана част решението е валидно допустимо и правилно. С арг. от чл. 218, ал. 1 АПК касационният съдебен състав не дължи инстанционен контрол на частта от първоинстанционното решение, срещу която не са въведени конкретни касационни оплаквания. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение