Решение № 181 от 14.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 521/2014 г.

Решение № 181 от 14.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 521/2014 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Велислав Павков Производството е по реда на чл. 307 ГПК. Образувано е по молба за отмяна на влязло в сила решение № 534/29.11.2012 г., постановено по гр. д. № 611/2012 г. от състав на Окръжен съд - Враца. От ответниците по молбата, отговор е постъпил от СН "Р.", с който се оспорва наличието на основания за отмяна на влязлото в сила решение. Молбата е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решението, чиято отмяна по реда на извънредния способ за отмяна на неправилни съдебни решения, съдът се е произнесъл по иск с правно основание чл. 135 ЗЗД. Съдът е приел, че безспорно ищецът е бил кредитор на продавача по атакувания договор, но не са доказани по делото останалите предпоставки за основателността на предявения иск - сделката да е сключена с цел да бъде увреден кредитора, както и знанието за увреждане от страна на купувача по сделката, СН "Р.". Недоказано, според съда, е останало и твърдението на ищеца за наличието на увреждане от сключената сделка, тъй като съдът е приел, че след сключването на договора от 18.09.2003 г., в патримониума на продавача-длъжник е останало достатъчно имущество, от които кредиторът-ищец да се удовлетвори. Въз основа на горното, съдът е приел, че предявения иск с правно основание чл. 135 ЗЗД е неоснователен. В молбата за отмяна на влязлото в сила решение се твърди, че са налице нови и новооткрити писмени доказателства, които според молителя са основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК за отмяна на влязлото в сила съдебно решение. Представените решение от 21.11.2003 г. на Окръжен съд - Враца, постановено по гр. д. № 1080/2003 г. е постановено по гражданско дело, страна по което е бил и молителят в настоящото производство, а приложената жалба на молителя от 10.10.2003 г. изхожда от него, поради което тези две писмени доказателства не са нито ново, нито новооткрити по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, доколкото са били известни на молителя към 2003 г. и същият е разполагал с процесуалната възможност да ги представи по делото като доказателства, ако е считал същите за относими към спора. Само на това основание, без да се обсъжда тяхната относимост към съществото на спора, искането за отмяна, основаващо се на тези две представени доказателства е неоснователно. Сигналът и тъжбата на съдия-изпълнител съдържат твърдения на трето лице /съдия-изпълнител/ за действия от страна на молителя в настоящото производство и на други лица, които според съдия-изпълнителя представляват деяния, които са основание за наказателно производство. Извън това, тези доказателства обективират единствено твърдения на трето за спора лице, които не биха могли да променят изводите на съда относно липсата на предпоставките за основателност на предявения иск с правно основание чл. 135 ЗЗД. Същото се отнася и до представеното постановление за прекратяване на наказателно производство от 7.11.2005 г. на РП - М., тъй като констатациите на органите на прокуратурата не са задължителни за съда, доколкото липсва установяването на твърдените факти от страна на молителя със сила на пресъдено нещо, каквато процесуалния закон дава единствено на влезлите в сила съдебни решения. Представените в последното съдебно заседание доказателства не са нови по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, а и са извън сочените в молбата доказателства, като с тях молителят в производството цели преразглеждане на спора по същество, което е недопустимо в настоящото производство. Предвид изложеното, не е налице соченото основание по чл. 303, т. 1 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение. С оглед изхода на спора в настоящото производство, молителят следва да се осъди да заплати на СН "Р." направените в производството съдебни разноски в размер на 485 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по представения договор за правна защита и съдействие от 2.12.2013 г. Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия