Решение № 5558 от 8.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1258/2024 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Общински съвет Септември, подадена чрез пълномощник адв.П. Иванов. Жалбата е срещу решение 629 от 02.11.2023г., постановено по адм. дело 1088/2022г. на Административен съд Пазарджик. С касационната жалба са изложени съображения за недопустимост на обжалваното съдебно решение касационно отменително основание по чл.209, т.2 от АПК. Алтернативно се сочи неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон касационно отменително основание по чл.209, т.3 от АПК. Направено е искане за обезсилване на обжалваното решение и оставяне без разглеждане на жалбата. Алтернативно е направено искане за отмяна на решението на Административен съд - Пазарджик и за постановяване на съдебен акт по същество на спора, с което да бъде отхвърлено оспорването на областния управител на област Пазарджик. Направено е искане и за присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът - областен управител на област Пазарджик, с писмено становище, чрез процесуален представител юриск.М. Ангелиева, излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Прави искане обжалваното решение да бъде потвърдено. В открито съдебно заседание не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че не са налице касационните основания по чл.209 от АПК. Предлага да се остави в сила решението на първоинстанционния съд. Върховният административен съд, четвърто отделение, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна, и в срока по чл.211, ал.1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е било образувано във връзка с оспорване от областния управител на област Пазарджик на решение 970 по протокол 47/31.10.2022г. на Общински съвет Септември, с което повторно е прието решение 935 по протокол 46/28.09.2022г. на Общински съвет Септември. С последното, на основание чл.21, ал.1, т.8 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) и чл.6, ал.1 във вр. с чл.3, ал.2, т.1 във вр. с чл.6, ал.3 от Закона за собствеността и ползването на земеделски земи (ЗСПЗЗ), е обявен УПИ ІV За рекламна дейност в кв.184 по плана на гр.Септември с площ от 8.3 кв.м., за имот частна общинска собственост. С обжалваното решение е отменено решение 970 от 31.10.2022г. на Общински съвет Септември и потвърденото с него решение 935 от 28.09.2022г. на Общински съвет Септември. За да постанови този резултат, съдът е приел от фактическа страна, че с решение 709/30.11.2021г. на Общински съвет Септември е дадено съгласие за изработване на проект за частично изменение на подробния устройствен план-план за регулация (ПУП ПР) на улица с осови точки 606-607 (ул.Еледжик) в кв.184 по плана на гр.Септември. Установено е също така, че с влязла в сила заповед 41/06.06.2022г. на зам.-кмета е одобрен проектът за изменение, като е обособен нов УПИ ІV За рекламна дейност в кв.184 с площ от 8.3 кв. м. по плана на гр. Септември. Като част от тротоара, този имот е публична общинска собственост. С решение 935 по протокол 46/28.09.2022г. на Общински съвет Септември, УПИ ІV За рекламна дейност в кв.184 по плана на гр.Септември с площ от 8.3 кв.м., е обявен за имот частна общинска собственост. В изпълнение на правомощията си по чл.45, ал.4, изр.второ ЗМСМА областният управител на област Пазарджик е върнал за ново обсъждане решение 935 по протокол 46/28.09.2022г. на Общински съвет Септември, тъй като според него липсвали мотиви, които да аргументират извършената промяна от публична в частна общинска собственост на посочения имот. С решение 970 по протокол 47/31.10.2022г. на Общински съвет Септември повторно е прието решение 935 по протокол 46/28.09.2022г. на Общински съвет Септември. При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът е приел, че оспореното решение е взето от общинския съвет (ОбС) в нарушение на материалния закон. Приел е, че за да бъдат налице предпоставките на чл.6, ал.1 от Закона за общинската собственост (ЗОбС), то следва имотът да е престанал да има предназначението по чл.3, ал.2 ЗОбС да служи за трайно задоволяване на обществените потребности. Според решаващия състав формалната промяна на предназначението на имота, когато той фактически продължава да служи за трайно задоволяване на обществени потребности, няма за последица осъществен юридически факт, от категорията на този, възведен в хипотезата на чл.6, ал.1 ЗОбС. Административен съд Пазарджик е формирал извод, че не се твърди и не се установява улица с осови точки 606-607 в кв.184 по плана на гр.Септември, да са престанал да бъде път по смисъла на §6, т.1 от ДР на Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и съответно, като общински път, да съставлява публична общинска собственост. Процесният имот е част от общински път и представлява тротоар, предназначен само за движение на пешеходци, т.е. по правното си естество е публична общинска собственост и промяната на характера на тази собственост в частна общинска собственост не зависи от желанието на общинския съвет, а от фактическото предназначение и използване на имота. По тези съображения съдът е отменил решение970 от 31.10.2022г. на Общински съвет Септември и потвърденото с него решение 935 от 28.09.2022г. на Общински съвет Септември. Така постановеното решение е правилно. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, приема, че не намират основание твърденията на касатора за недопустимостта на атакувания съдебен акт, предвид обстоятелството, че оспорването на решението на ОбС-Септември от 31.10.2022г. е осъществено в законоустановения срок. А във връзка с дадени от административния съд указания - и изрично уточнено от областния управител на област с административен център Пазарджик, като насочено срещу повторно приетото от ОбС решение, съобразно междувременно постановеното тълкувателно решение 3/25.07.2023г. по тълкувателно дело 5/2022г. на ОСС на ВАС. Не могат да бъдат споделени и следващите съображения в касационната жалба за недопустимост на обжалваното решение по съображения, че актът на Общински съвет Септември не материализира властническо волеизявление на административен орган. Доводите в тази насока са неоснователни, тъй като според приетото в Тълкувателно решение 5 от 10.12.2008г. на ОСС на ВАС по т. дело 20/2007г. на ВАС, областният управител може да упражнява контрол за законосъобразност върху всички решения на общинските съвети чрез оспорването им пред съответния административен съд по реда на чл.45, ал.4 от ЗМСМА във връзка с чл.32, ал.2 от ЗА, включително и тези, издадени на основание чл.21, ал.1, т.8 ЗМСМА. Освен това в случая промяната на собствеността от публична в частна и е властническо волеизявление на Общински съвет Септември, с което настъпва правна промяна. Затова оспореното решение е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК, който подлежи на оспорване. Неоснователни са и доводите на касатора за необосноваността и неправилността на съдебния акт, включително при отчитане на изложените по-долу допълнителни съображения: За да обяви УПИ ІV За рекламна дейност в кв.184 по плана на гр.Септември с площ от 8.3 кв.м., за имот - частна общинска собственост, административният орган се е позовал на чл.6, ал.1 от ЗОбС. Цитираният текст предвижда правомощие за общинския съвет да обяви за частна общинска собственост имотите, които са престанали на имат предназначението по чл.3, ал.2 от ЗОС. Нормата на чл.3, ал.2 от ЗОС очертава кръга от имоти и вещи, които са публична общинска собственост. Точка 1 на разпоредбата е препращаща и предвижда, че публична общинска собственост са имотите и вещите, за които това е предвидено в закон. В т.2 и т.3, като критерий за вида на общинската собственост на недвижимите имоти е посочено тяхното предназначение. Публична собственост са тези, които са определени да бъдат използвани за изпълнение на функциите на органите на местното самоуправление и местната администрация, както и тези, за които общинският съвет е приел, че са необходими за трайно задоволяване на обществени потребности от местно значение. Съгласно легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на §6, т.6 от Закона за движение по пътищата, "тротоарът е изградена, оградена или очертана с пътна маркировка надлъжна част от пътя, ограничаваща платното за движение и предназначена само за движение на пешеходци". В разпоредбата изрично е посочено, че тротоарът е част от пътя. В този смисъл е и нормата на §1, т.1 от Закона за пътищата /ЗП/, според която "Път" е ивицата от земната повърхност, която е специално пригодена за движение на превозни средства и пешеходци и отговаря на определени технически изисквания. Съгласно чл.8, ал.3 от Закона за пътищата /ЗП/, общинските пътища са публична общинска собственост. В тази връзка, обосновано е прието от съда, че в конкретния случай площта, която е включена в новообразувания УПИ, съставляващ част от улицата, предвидена за тротоар - елемент от общинската транспортна техническа инфраструктура, представлява имот със статут по закон и по предназначение на публична общинска собственост, съгласно чл.3, ал.2, т.1 от ЗОбС във вр. с чл.8, ал.3 от ЗП - част от повърхността в обхвата на общински път /улица/, отредена за разполагане на тротоар. Първата инстанция е изяснила релевантните за спора факти, при съобразяване на мотивите на атакувания пред нея административен акт и данните от събраните по делото доказателства. В резултат обосновано е прието за установено, че в случая е проведена и приключила процедура за частичното изменение на ПУП-ПР, по която част от тротоар /в териториалния обхват на горепосочените осови точки на улица/, е обособена в самостоятелен УПИ ІV За рекламна дейност в кв.184 по плана на гр.Септември с площ от 8.3 кв.м. Независимо, че след проведената процедура по реда на ЗУТ, процесните 8.3кв.м са обособени в самостоятелен УПИ, с формално променено предназначение - от "тротоар", на "за рекламна дейност", при преценката на законосъобразността на атакуваното решение по чл.6, ал.1 ЗОбС, следва да бъде взето предвид и изрично отразеното в обжалваното решение на ОбС, фактическо предназначение на имота - "за тротоар", ведно с изявлението, че представлява публична общинска собственост по силата на закона. Следва да се има предвид, че съдебната практика, цитирана и от касационния жалбоподател, според която действащата правна уредба предпоставя вземането на законосъобразно решение за промяната на характера на собствеността на общински имот от публична в частна при условията на чл.6, ал.1 ЗОбС, от наличието на предходно взето от ОбС решение за промяна на предназначението на същия имот, не налага непременно извод за законосъобразността на процесното решение. В този смисъл настоящият състав споделя извода на решаващия съд, че формалната промяна на предназначението на процесния имот не дава основание за промяна на характера на собствеността му от публична в частна, при условие, че попада в кръга на имотите и вещите, определени като публична общинска собственост с императивно законово правило, т.е. - при условията на т.1 от чл.3, ал.2 ЗОбС. В реда на изложените съображения съдът намира, че основателно областният управител се е позовал на относимите към разглеждания казус разпоредби на ЗП, цитирани по-горе. В решението на общинския съвет се акцентира върху неприложимостта на този закон към спорните отношения, но застъпената теза не намира нормативна опора, поради следното: ЗП е специалният закон, уреждащ обществените отношения, свързани със собствеността, ползването, управлението, стопанисването, изграждането, ремонта, поддържането и функционирането на пътищата. Съгласно §1, т.1 от ЗП "Път" е ивицата от земната повърхност, която е специално пригодена за движение на превозни средства и пешеходци и отговаря на определени технически изисквания. В решението на общинския съвет превратно се цитира разпоредбата на чл.1, ал.2, т.1 от ЗП. Нормата действително посочва, че законът не се прилага за улиците в населените места, както е посочено в административния акт. Но видно от пълния прочит на разпоредбата, какъвто преднамерено не е направен в акта на общинския съвет, тази неприложимист не се отнася до онези от тях, които едновременно са участъци от републикански или общински пътища. От данните по делото се установява по несъмнен начин, че процесният имот е част от общински път по смисъла на чл.8, ал.3 от ЗП. Към молби от 11.04.2024г. 29.04.2024г. на касатора са приложени решение 1274 от 05.02.2024г. по адм.д. 6561/2023г., и решение 5238 от 25.04.2024г. по адм.д. 1215/2024г., и двете на ВАС, четвърто отделение. Макар същите да са постановени по аналогичен казус, те нямат обвързваща сила за настоящия състав. Още повече, че е налице съдебна практика, в която тълкуването на относимите норми, кореспондира с това, възприето от настоящия състав - например решение 673 от 19.01.2021г. по адм.д. 1118/2020г., решение 5338 от 29.04.2024г. по адм.д. 1217/2024г., решение 5339 от 29.04.2024г. по адм.д. 7817/2023г., всички на четвърто отделение на ВАС. С оглед на изложеното по горе, настоящият състав приема, че обжалваното решение не страда от релевираните с касационната жалба пороци по чл.209, т.2 и 3 от АПК, поради което следва да бъде оставено в сила като законосъобразно. Предвид изхода на спора искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски е неоснователно. Ответникът по делото не претендира разноски, поради което произнасяне в този смисъл не се дължи. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение,