Решение № 8258 от 25.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1210/2020 г.

Решение № 8258 от 25.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1210/2020 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и следващи АПК. Образувано по касационна жалба на ЕТ "Е. -2001-Р. С. от [населено място], [жк], [жилищен адрес] представляван от Р. С., чрез адв. В. Нинов, против Решение № 182 от 20.11.2019 г. по адм. д. № 124/2019 г. по описа на Административен съд Ловеч, с което е отхвърлена жалбата на търговеца против Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗПАМ)№ 10361/15.02.2019 г., издадена от началник отдел "Оперативни дейности" В. Търново, дирекция "Оперативни дейности" в Главна Дирекция "Фискален контрол" при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП), с която е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект –павилион-питеен, намиращ се в гр. Ловеч, пл. "ЖП гара", и забрана за достъп до него за срок от 10 дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а", във вр. с чл. 187, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС). В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при всички пороци по чл. 209, т. 3 АПК. Неправилно съдът приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила и изискванията за форма и при правилно прилагане на материалния закон и в съответствие с целта му. Не било доказано извършено административно нарушение, нито са изложени мотиви относно срока на запечатването. Последното е самостоятелно основание за отмяна на акта. Иска се отмяна на решението и ЗПАМ и присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - началник отдел "Оперативни дейности" В. Търново, дирекция "Оперативни дейности" в Главна Дирекция "Фискален контрол" при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП), чрез юрк. Биков, оспорва жалбата. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК и съобрази становищата на страните, намира жалбата процесуално допустима, а по същество – основателна, поради следното: Пред първата инстанция не е било спорно, че едноличният търговец стопанисва обект павилион-питеен, с площ, около 50 кв. м., с капацитет 24 места за консумация на закрито, находящ се в гр. Ловеч на площад "ЖП Гара". При извършена проверка в обекта на 14.02.2019 г. и проведено скрито наблюдение от проверяващия екип е констатирано, че не за всяка продажба, заплатена в брой, се издава фискална касова бележка от регистрираното и намиращо се в обекта фискално устройство, в момента на плащането. В присъствието на проверяващия екип е извършена покупка от клиент в павилиона на два броя сокове от машина на стойност 0. 40 лева всеки и два броя цигари по 0. 30 лева, всяка, на обща стойност от 1. 40 лева, заплатени в брой от клиент на продавача в обекта, който е приел плащането, но не е издал фискална касова бележка от наличното и работещо в обекта фискално устройство /ФУ/. Установено е, при направена покупка от член на проверяващия екип на едно кафе и една минерална вода на обща стойност 1, 20 лв., заплатени в брой на продавача в обекта, че последният е приел плащането и е предоставил ФКБ № 011041 на стойност от 9, 00 лв., в която е включена заплатената сума от 1, 20 лв. Същото било потвърдено от представения КЛЕН за периода от 12.02.2019 г. до 14.02.2019 г. За установените факти и обстоятелства е съставен Протокол за извършена проверка серия АА № 037/2031 от 14.02.2019 г. на основание чл. 110, ал. 4 във вр. с чл. 50, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. На 18.02.2019 г. е съставен на търговеца АУАН № F472666, в който е отразено, че при проверката на 14.02.2019 г. в посочения търговски обект не е спазил реда за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за продажба, което представлява нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, загл. изм. - ДВ, бр. 80 от 2018 г. на Министъра на финансите /Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ/, във вр. с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС. Пред първоинстанционния съд като свидетел е разпитан барманът на процесния обект, приел плащанията при проверката, чиито показания съдът е кредитирал. Според показанията на свидетеля, данъчният служител, участник в проверката, получил от него касов бон със сумата на неговата покупка плюс сумата на предходните покупки. Според свидетеля, веднага след това проверяващите започнали да пишат акт като го уведомили, че се отнася до неиздаване на касови бележки. За да отхвърли жалбата на търговеца против ЗПАМ първоинстанционният съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила и изискванията за форма, при правилно прилагане на материалния закон и в съответствие с неговата цел. Съдебното решението е неправилно. Обосновано административният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и при спазване на изискванията за форма, включително за излагане на фактически и правни основания за издаването на административния акт и налагане на ПАМ за конкретно определения срок. Съобразно непротиворечивата съдебна практика на Върховния административен съд, съдът е приел и че производството по издаването на наказателно постановление, въз основа на АУАН за процесното административно нарушение, няма отношение към законосъобразността на заповедта за налагане на ПАМ. Необосновано обаче съдът е приел, че при издаване на оспорената заповед за налагане на ПАМ не са нарушени съществено процесуалните правила за издаването на административния акт. Съгласно новите ал. 4 и ал. 5 на чл. 168 АПК, ред. с ДВ бр. 77 от 2018 г., в сила от 1.01.2019, съществено нарушение на административно-производствените правила при всички случаи e когато вследствие на нарушаване на задължението за уведомяване гражданин или организация са били лишени от възможността да участват като страна в производството по издаване на индивидуален административен акт. Когато съдът установи наличието на съществено нарушение на административнопроизводствените правила по ал. 4, той отменя акта и изпраща преписката на съответния компетентен административен орган, без да проверява основанията по чл. 146, т. 4 и 5. И преди посоченото изменение на основния процесуален закон в административното правораздаване, съдебната практика, в преобладаващата си част, приемаше, въведения сега с императивна правна норма критерий за същественост при нарушаване на правилото за уведомяване на адресата на административния акт за началото на административното производство. В процесния случай не е спорно, че такова уведомяване не е извършено, доколкото констативният протокол, въз основа на който е наложена процесната ПАМ, е връчен на лице на длъжност "барман" в търговския обект, което не представлява дружеството - адресат на ПАМ. Административният съд не е обсъдил този факт в контекста на изпълнението на задължението на административния орган да уведоми адресата на акта за началото на производството по издаването му (чл. 26, ал. 1 АПК). Основателно, при това, в касационната жалба се поддържа, че съдът е игнорирал съществено нарушение на процесуалните правила при издаване на административния акт, поради което решението му е необосновано. Административният орган не е спазил и изискването на чл. 35 АПК, съгласно който индивидуалният административен акт се издава след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са направени. Събраните гласни доказателства - показанията на продавалия в обекта барман са в смисъл, че на един фискален бон са отчетени няколко последователни продажби, което значи, че неотчетени продажби при проверката, всъщност няма. Фактът на издадения общ бон е потвърден в мотивите на оспорената заповед, но изобщо не е бил анализиран от административния орган с оглед на доказателственото му значение. Изложеното налага отмяна на първоинстанционното съдебно решение и на процесната заповед и връщане на преписката на съответния компетентен административен орган за ново произнасяне. При този изход на процеса на касационния жалбоподател следва да се присъдят 450 лв. разноски, съгласно представения списък, от които 400 лв. адвокатски хонорар платен по време на първоинстанционния процес и 50 лв. държавна такса. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение