Решение № 499 от 15.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8051/2020 г.

Решение № 499 от 15.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8051/2020 г., III о., докладчик председателят Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби, подадени от "Грация СК" ЕООД и Патентно ведомство на Република България, срещу Решение № 5103/19.07.2019 г., постановено по адм. дело № 1667/2018 г. по описа на Административен съд – София-град. Касаторът "Грация СК" ЕООД със седалище гр. Асеновград, обл. Пловдив чрез пълномощника си адв. Иванова, обжалва решението в частта му, с която съдът е отхвърлил предявения от дружеството иск за разликата над присъдения размер от 634,58 лева до пълния претендиран размер за сумата от 236 959,93 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени от отменено по съдебен ред Наказателно постановление № НП 151/2014 от 08.07.2014 г., издадено от председателя на Патентното ведомство на Република България. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му в обжалваните части, като се постанови ново по съществото на спора, с което се уважат предявения искове в цялост, ведно с претендираните разноски пред първоинстанционния съд. В писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба от Патентното ведомство. Претендира разноски за двете инстанции в пълен размер. Патентно ведомство на Република България чрез процесуалните си представители юрк. Асенова и юрк. Филипова оспорва решението в частта му, с която е уважен предявения срещу нея иск за обезщетение на имуществени вреди за сумата от 634,58 лева с доводи за неговата неправилност, като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска отмяната му в обжалваната част и отхвърляне на иска в цялост, както и в частта, с която Патентното ведомство е осъдено да заплати сумата от 623,12 лева разноски по делото. Моли се също да бъде осъден касатора "Грация СК" ЕООД да заплати направените разноски за юрисконсултско възнаграждение и за двете съдебни инстанции, както и възнаграждение за вещо лице в размер на 610 лева. В писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба на "Грация СК" ЕООД. Изразява доводи за нейната недопустимост, алтернативно моли да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана, а решението в обжалваната му част като правилно да се остави в сила. По делото е постъпила и частна жалба от Патентно ведомство на РБ, чрез процесуалните си представители юрк. Асенова и юрк. Филипова, с което се обжалва определение № 3227/30.04.2020 г., постановено по адм. дело № 1667/2018 г. по описа на АССГ, постановено в производството по чл. 248 от ГПК, в частта, в която е отхвърлено искането на Патентно ведомство на РБ за присъждане на юрисконсултско възнаграждение по делото. Счита, че определението е неправилно поради нарушение на материалния закон. Моли за неговата отмяна. По делото от ответната страна – "Грация СК" ЕООД е постъпил писмен отговор, чрез процесуалния си представител адв. Иванова, в който се изразява становище за неоснователност на частната жалба на Патентно ведомство. Моли определението в обжалваната му част като правилно да се остави в сила. По делото срещу посоченото по-горе определение № 3227/30.04.2020 г., постановено в производството по реда на чл. 248 от ГПК, с което "Грация СК" ЕООД е осъдена да заплати сумата от 608,37 лева, представляваща разноски по делото за възнаграждение за вещо лице е постъпила и частна жалба от "Грация СК" ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. Иванова, в която се счита, че определението е неправилно поради нарушение на материалния закон. Моли същото да се отмени и да се отхвърли изцяло претенцията на Патентно ведомство за присъждане на разноски по делото. По делото от Патентно ведомство, чрез процесуалните си представители, юрк. Асенова и юрк. Филипова е постъпил писмен отговор по частната жалба на "Грация СК" ЕООД, в който се релевират доводи за неоснователност на същата и се моли обжалваното определение, в оспорената част да се потвърди. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби, както и за правилност на обжалваното решение. По отношение на частните жалби, счита за неоснователна частната жалба на Патентното ведомство и за основателна частната жалба на "Грация СК" ЕООД. Касационните жалби са подадени от надлежни страни, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни. Предмет на разглеждане пред първоинстанционния съд е иск, предявен от искова молба на "Грация СК" ЕООД със седалище гр. Асеновград, срещу Патентното ведомство на Република България, с която се претендира обезщетение за имуществени вреди в размер на 236 959,93 лева, причинени от отменено Наказателно постановление № НП 151/2014 г. от 08.07.2014 г., издадено от председателя на Патентното ведомство на РБ. Заявените вреди са, както следва: 1.) Вреди, произтичащи от принудително съхраняване на иззетите стоки в складовите помещения на "Грация СК" ЕООД за периода от 13.06.2014 г. до 19.12.2017 г. (1286 календарни дни) в размер на 11 468.55 лева, представляващи цената на ден за наем на складова площ, съгласно чл. 13, ал. 1, т. 1 от Тарифата за таксите, които се събират от Агенция "Митници" по чл. 12 от Закона за митниците, при складиране в закрити помещения (0.35 лв. за 100 кг или част от 100 кг). 2.) Вреди, изразяващи се в пропусната възможност за пазарна реализация на задържаната стока поради изтичане на срока й на годност в размер на 12 642.48 лева, изчислени съобразно реализирани до датата на проверката стоки от вида на задържаните към търговски партньори на ищеца при посочени единични цени. 3.) Вреди, изразяващи се в пропусната възможност за реализиране на сключена сделка в размер на 12 164.32 лева, представляваща разликата между заявка № 149/05.06.2014 г., с която "Грация СК" ЕООД е поръчало на доставчик количества от продукта на стойност 39 214.08 лева и продажната цена на същите продукти в общ размер на 51 378.40 лева. 4.) Вреди, произтичащи от прекратяване на търговските отношения във връзка с продажбата на стоки рула ROYAL с производител "Макпрогрес" ДОО, Македония в размер на 200 000 лева, представляващи частичен иск. 5.) Вреди, представляващи извършени разходи за транспортиране и унищожение на задържаната стока, поради изтекъл срок на годност, в общ размер на 634,58 лева, от които 366,91 лева за термично обезвреждане и унищожаване и 267,67 лева разходи за гориво. Заявена е претенция за присъждане и на разноските по делото. С молба на л. 191-203 от делото е възведена претенция за неимуществени вреди, изразяващи се в безпокойство, тревожност и неудовлетвореност от обстоятелството, че дружеството съхранява в складовете си стока, което задължение е наложено от ответника. Стойност на исковата претенция не е посочена. С обжалваното решение, в производство по чл. 203 и сл. от АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съдът е осъдил Патентното ведомство на Република България да заплати сумата от 634.58 лева на "Грация СК" ЕООД, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди и е отхвърлил исковата претенция на дружеството-ищец в останалата част до пълния предявен размер за сумата от 236 959.93 лв., като неоснователна и недоказана. Присъдил е и разноски на ищеца съобразно уважената част от иска, съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ в размер на 632,12 лева. За да достигне до този резултат съдът след преценка по отделно и в тяхната съвкупност на събраните по делото писмени и гласни доказателства е приел за установено следното: На 13.06.2014 г. е извършена проверка в складовете на "Грация СК" ЕООД, при която е установено, че използва в търговската си дейност по смисъла на чл. 13, ал. 2, т. 2 от ЗМГО, като предлага за продажба и съхранява с тази цел стоки /сладки рула/, означени със знак "ROYAL Roll", сходни на марката "Royal Rolls", рег. № 87288, регистрирана по национален ред за стоки от класове 29 и 30 по МКСУ, без съгласието на притежателя на марката – "СИ комерсиал 7" ЕООД, гр. Самоков. За констатираното нарушение е съставен АУАН № 88/13.06.2014 г., като с Протокол за изземване и задържане на веществени доказателства и стоки, подлежащи на отнемане в полза на държавата, са иззети общо 20 720 бр. рула, означени с посочените знаци. По съставения акт е издадено Наказателно постановление № НП 151/2014 г. от 08.07.2014 г. от председателя на Патентното ведомство на РБ, с което на търговеца е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 лева и на основание чл. 81, ал. 5 от ЗМГО стоките, предмет на нарушението (20 720 бр. рула), са били отнети в полза на държавата. Наказателно постановление № НП 151/2014 г. от 08.07.2014 г. е връчено на 15.08.2014 г. Установено още от съда е, че процесното наказателно постановление е било оспорено пред Районен съд (РС) Пловдив, който с определение № 1270/03.09.2014 г. по а. х. н. д. № 5228/2014 г. е оставил жалбата без разглеждане като просрочена и е прекратил производството по делото. С определение № 10117/04.11.2014 г. по к. а. н. д. № 2999/2014 г. Административен съд – Пловдив е отменил определение № 1270/03.09.2014 г. по а. х. н. д. № 5228/2014 г. и е върнал делото за продължаване на съдопроизводствените действия. По повод на последното е постановено решение № 353/16.02.2015 г. по а. х. н. д. № 5228/2014 г., с което е отменено НП 151/2014 г. от 08.07.2014 г. Решението на РС Пловдив е обжалвано пред Административен съд (АС) Пловдив, който с решение № 1376/07.07.2015 г. по к. а. х. н. д. № 1153/2015 г. е отменил първоинстанционното решение и е върнал делото за ново разглеждане. Предвид задължителните указания на АС – Пловдив е постановено решение № 564/29.03.2016 г. по а. х. н. д. № 4208/2015 г. от РС – Пловдив, с което отново е отменено НП № 151/2014 г. от 08.07.2014 г. Последното решение е потвърдено с решение № 1521/26.07.2016 г. по к. а. х. н. д. № 1258/2016 г. от Административен съд – Пловдив. За установяване на релевантните за делото обстоятелства от административния съд е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена от страните, която съдът е кредитирал изцяло. Събрани са също и гласни доказателства посредством разпитите на свидетелите Д. Трендафилова и Н. Ганчев, и двамата служители на ищеца. За да отхвърли иска за претендираното обезщетение за вреди, във вид на пропуснати ползи и претенцията на ищеца, свързана с прекратяване на търговските отношения между "Грация СК" ЕООД и "Магпрогрес" ДОО, както и претенцията свързана с невъзможността да се отдаде под наем складовата площ, решаващият съд приел, че по отношение на тези претенции не са налице елементите от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, поради което ги е отхвърлил като неоснователни. В тази насока от първоинстанционния съд са изложени подробни мотиви, че по отношение на тези претенции от страна на ищеца не са ангажирани доказателства, които да обосноват безспорността и основателността на тези искови претенции. Административният съд е уважил частично исковата претенция като е приел за безспорно доказан иска за извършени разходи за транспортиране и унищожаване на задържаната стока в размер на 634,58 лева. По отношение на предявения иск за неимуществени вреди е изложил аргументи, че в случая се касае за юридическо лице, за което се твърди, че е претърпяло неимуществени вреди, изразяващи се в безпокойство, тревожност и неудовлетвореност, поради което така описаните душевни терзания обаче няма как да се свържат с юридическо лице. Поради това е счел иска за неимуществени вреди за неоснователен. Присъдил е и разноските в исковото производство в размер на 623,12 лева. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият съдебен състав на Върховния касационен съд, смята, че след обсъждане на всички представени доказателства поотделно и тяхната съвкупност първоинстанционния съд е постановил обосновано и правилно решение, което не страда от посочените пороци в касационните жалби. Исковата претенция е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове. Дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, съгласно чл. 4 от същия закон. Доказателствената тежест лежи върху ищеца, който с допустимите и относими доказателствени средства, следва да установи наличието на предпоставките на правната норма, а именно: 1. незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административния орган или негови длъжностни лица; 2. постановени при и по повод административна дейност; 3. настъпила вреда и нейния размер, както и 4. пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие/бездействие и причинената вреда. Отсъствието на която и да е от тези предпоставки прави иска неоснователен и води до неговото отхвърляне. Практиката на административните съдилища в това отношение е постоянна и последователна. Доказателствената тежест за установяване наличието на посочените законови предпоставки лежи върху ищеца, който при условията на пълно и главно доказване следва да установи тяхното наличие, като в противен случай искът му би бил недоказан и неоснователен. Първоинстанционният съд правилно е приел, че ищецът не се е справил с доказателствената тежест по отношение на твърдените вреди, представляващи пропуснати ползи и претенцията, свързана с прекратяване на търговските отношения между "Грация СК" ЕООД и "Макпрогрес" ДОО, както и претенцията свързана с невъзможността да се отдаде под наем складовата площ, поради това, че не е доказал както техния размер, така и наличието на пряка и непосредствена връзка между тях и отменения, като незаконосъобразен, акт на Патентно ведомство на РБ. Изводите на административния съд, че не следва да се ангажира отговорността на държавата по реда на специалния закон по отношение на тези искови претенции са законосъобразни и се споделят напълно от настоящия касационен състав на ВАС, поради което не е необходимо тяхното приповтаряне. По тези съображения касационната жалба на "Грация СК" ЕООД е неоснователна. Настоящият касационен състав счита за неоснователни и наведените от касатора доводи за непроизнасяне от страна на административния съд по отношение на исковата претенция за неимуществени вреди. Съдът е изложил подробни мотиви за които се е обосновал в обжалваното решение, като съдебния състав на основание чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към тях. Обосновано съдът е прел, че в случая се касае за юридическо лице, поради което е невъзможно същото да е претърпяло описаните в исковата молба болки и страдания. По тези съображения касационната жалба на "Грация СК" ЕООД е неоснователна. Решението в обжалваната му част с тази касационна жалба е правилно и следва да се потвърди. Неоснователна е и подадената от Патентно ведомство на РБ касационна жалба. Неприемливи и неоснователни са доводите на касатора, че исковата претенция на ищеца, представляваща извършени разходи за транспортиране и унищожаване на задържаната стока са недоказани. Административният съд правилно, (включително позовавайки се на приетата по делото ССЕ), е уважил частично предявения на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ иск за имуществени вреди от "Грация СК" ЕООД срещу Патентното ведомство на Република България, приемайки, че тези разходи направени от дружеството-ищец, представляват имуществена вреда и са в пряка причинно-следствена връзка с отмененото наказателно постановление. За имуществена вреда се счита всяко засягане на правната сфера на едно лице, което намалява имущественото му състояние в момента или създава пречка наличното имущество да бъде увеличено в бъдеще. Тази вреда има реално икономическо изражение, може да бъде изчислена и установена по размер. Имуществената вреда може да се прояви в две форми – претърпени загуби и пропуснати ползи. Претърпените загуби представляват реалните ефективни вреди, изразяващи се в намаляване на актива на имуществото. Именно направените от дружеството-ищец разходи за транспортиране и унищожаване на задържаната стока представляват претърпени загуби и са доказани по основание и размер. По тези съображения правилно съдът е приел в тази част исковата претенция за основателна, като я е уважил в присъдения размер от 634,58 лева. Въз основа на изложеното решението в обжалваната му част от Патентно ведомство на РБ като правилно и обосновано следва също да се остави в сила. По частните жалби. Частната жалба на Патентно ведомство на РБ срещу определение № 3227/30.04.2020 г. по адм. дело № 1667/2018 г. на АССГ е неоснователна. Съдът обосновано и в съответствие с разпоредбата на § 6 от ПЗР на ЗИД на ЗОДОВ е отхвърлил искането на Патентно ведомство на РБ за присъждане на юрисконсултско възнаграждение по делото в производството по ЗОДОВ. Частната жалба на "Грация СК" ЕООД срещу посоченото по-горе определение, постановено по реда на чл. 248 от ГПК, е основателна по следните съображения: Административният съд неправилно е осъдил дружеството да заплати в полза на Патентно ведомство на РБ направените по делото разноски в размер на 608.37 лв. за възнаграждение за вещо лице съобразно уважената съразмерно отхвърлената част от иска. След като предявения иск за вреди е уважен частично, то съгласно приложимата редакция на чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ разноските по производството се дължат от ответника – Патентно ведомство на РБ. В случая ищеца не дължи разноски, представляващи възнаграждение за вещо лице по назначената от съда ССЕ, поради което определението като неправилно следва да се отмени, като се отхвърли претенцията на Патентното ведомство за заплащането на тези разноски от страна на "Грация СК" ЕООД. При този изход на спора разноски пред настоящата съдебна инстанция не следва да се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, и чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, трето отделение,