Решение № 6098 от 11.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1620/2010 г.

Решение № 6098 от 11.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1620/2010 г., II о., докладчик председателят Веселина Тенева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Светозар Манасиев Димитров и Ерма Манасиева Димитрова и двамата от гр. София срещу решението от 09.10.2009 г. по адм. дело № 165/2007 г. на Софийски градски съд, административно отделение, като са изложени доводи за неговата незаконосъобразност. Ответниците по касационната жалба не са изразили становище. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Върховният административен съд, второ отделение обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните и приема за установено следното: С обжалваното решение е отхвърлена като неоснователна жалбата на Светозар Манасиев Димитров и Ерма Манасиева Димитрова и двамата от гр. София против заповед № ДК-23-214 от 08.12.2006 г. на началника на Столична РДНСК, с която е забранено ползването на неприетия по установения ред строеж "надстройка на жилищна сграда - втори трети /тавански/ етаж в ПИ 309, кв. 2, бул. "Б. Парашкева", по плана на гр. София. Видно от данните по делото сградата е с режим на съсобствен имот. Заповедта се предхожда от констативен акт, установяващ че е извършена надстройка на съществуваща сграда с един жилищен етаж и един тавански етаж с дървена носеща конструкция, които са напълно завършени. Проверката е извършена в присъствието на Манаси Димитров, който е прехвърлил част от собствения си имот на сина си Светлозар Димитров и дъщеря си Ерма Димитрова с нотариален акт № 24 от 10.04.2001 г., който е отказал да получи констативния акт, видно от съставен протокол от 08.11.2006 г. По делото е назначена съдебно-техническа експертиза, което заключение на вещото лице не е оспорено от страните и е прието от съда като компетентно. Установява се, че строежът представляващ надстройка от един жилищен и един тавански етаж е завършен и се ползва за жилище като е въведен в експлоатация, без да е приет по законоустановения ред - чл. 178, ал. 1 във връзка с чл. 178, ал. 5 от ЗУТ. В хода на съдебното производство не са опровергани фактическите и правни основания, изложени в оспорения административен акт и не е представено изискуемото удостоверение за въвеждане в експлоатация на строежа, като за тези факти в решението са изложени обосновани мотиви. При тези доказателства, които не са опровергани от касаторите пред настоящата инстанция, изводът на съда за законосъобразност на оспорената заповед като правилен, се възприема от настоящата инстанция. Изложени са доводи в жалбата, с които се акцентира за необходимостта от надстройката за задоволяване на жилищните нужди на семейството, които насочват към социални аспекти, извън предмета на настоящото административно производство. По изложените съображения, Върховният административен съд, второ отделение приема, че обжалваното решение е правилно и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила, поради което