Решение № 11705 от 3.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14727/2017 г.

Решение № 11705 от 3.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14727/2017 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по две касационни жалби, подадени от: 1. И. В., В. М., С. П. чрез адв. Георгиева и 2. началникът на РДНСК- Югозападен район, чрез юрк. Сибинова срещу решение № 5644 от 10.10.2017 г. по адм. дело № 2371/2017 г. на Административен съд-София град. С доводи за неправилност и необоснованост на решението се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с потвърждаване на процесната заповед № ДК-10-ЮЗР-112/20.12.2016 г. на началника на РДНСК- Югозападен район, със законните последици. Ответникът Б. Б., в писмено становище чрез процесуалният си представител адв. Ножарова, излага доводи за неоснователност на касационните жалби и законосъобразност на решението и моли за неговото потвърждаване. Ответниците главен архитект на район "Банкя", СО и М. У. не ангажират становище по жалбите. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационните жалби и предлага отмяна на обжалваното решение, поради постановяването му при неправилно тълкуване нормата на чл. 154, ал. 5 във връзка с чл. 183, ал. 4 от ЗУТ. Освен това намира, че оспореното пред началника на РДНСК- Югозападен район допълване на разрешението за строеж е лишено от предмет, поради отмяна на презаверката на разрешението за строеж с влязло в сила съдебно решение, което обстоятелство е относимо в настоящето производство по реда на чл. 142, ал. 2 АПК. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни и са процесуално допустими, а разгледани по същество се явяват основателни, по следните съображения: С обжалваното решение е отменена по жалба на Б. Б. заповедта № ДК-10-ЮЗР-112/20.12.2016 г. на началника на РДНСК- Югозападен район, с която по реда на чл. 216, ал. 6 ЗУТ е отменена заповед № РД-50-31/18.08.2015 г. на главният архитект на район "Банкя", СО, с която на основание чл. 153, ал. 5 ЗУТ е допълнено Разрешение за строеж /РС/ № 206/23.10.2008 г. на главният архитект на район "Банкя", СО. Прието е, че в случая не е изискуемо съгласие по ал. 1 на чл. 183 ЗУТ от останалите съсобственици на имота /УПИ ІІІ-1840, кв.65 по плана на гр.Банкя/, тъй като адресата на допълненото РС Б. не притежава самостоятелен обект в наличната изградена в имота сграда-блок 1, поради което допълването на РС попада в изключителната хипотеза на ал. 4, чл. 183 ЗУТ. Така постановеното решение е необосновано и незаконосъобразно, поради неправилно тълкуване и прилагане приложимата редакция на чл. 183, ал. 4 ЗУТ и неотчитане факта, че допълненото РС е оспорено по съдебен ред, т.е. не е влязло в сила. С оспорената пред Административен съд-София град заповедта № ДК-10-ЮЗР-112/20.12.2016 г. на началника на РДНСК- Югозападен район е отменена заповед № РД-50-31/18.08.2015 г. на главният архитект на район "Банкя", СО, с която на основание чл. 154, ал. 5 ЗУТ е допълнено РС № 206/23.10.2008 г. на главният архитект на район "Банкя", СО. Това РС, видно от документите по приложената административна преписка е презаверено по реда и при условията на чл. 153, ал. 3, поради незавършване на строежа /груб строеж/ в изискуемият 5-годишен срок, със заповед № РД-50-43/09.09.2013 г. на главният архитект на район "Банкя", СО. Тази заповед, обаче е била оспорена от съсобствениците на УПИ ІІІ-1840, кв.65 по плана на гр. Банкя и съдебното производство е било висящо /адм. д.№ 12582/2016 г. на АССГ / към момента на постановяване на обжалваното пред настоящата инстанция решение. Доводи в тази насока са въведени в производството пред първоинстанционният съд, вкл. е направено искане за спиране на производството, което е оставено без уважение.Следователно безспорно установеното обстоятелство, че презаверката на РС не е влязла в сила, което води до липса на предмет на производството по чл. 154, ал. 5 ЗУТ, в което е постановено процесното допълване на РС със заповед № РД-50-31/18.08.2015 г. на главният архитект на район "Банкя", не е съобразено при постановяване на обжалваното решение. Пред настоящата съдебна инстанция е представено съдебно решение № 5000/25.07.2017 г. по адм. дело № 12582/2016 г. на АССГ и решение № 2275/20.02.2018 г. по адм. дело № 11736/2017 г. на ВАС, с което първото е оставено в сила. Именно с това решение е постановена отмяна на заповед № РД-50-43/09.09.2013 г. на главният архитект на район "Банкя", с която на основание чл. 153, ал. 3 ЗУТ е презаверено Разрешение за строеж № 206/23.10.2008 г. От изложеното следва, че е налице хипотезата на чл. 142, ал. 2 АПК, съгласно която установяването на нови факти от значение за делото след издаването на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания. Безспорният факт на отмяна на презаверката на РС е от съществено значение за делото, тъй като с влязлата в сила отмяна на заповед № РД-50-43/09.09.2013 г. на главният архитект на район "Банкя", с която е презаверено РС № 206/23.10.2008 г. е отпаднало основанието за издаване на процесната заповед за допълване на същото РС, тъй като липсва надлежен предмет по смисъла на чл. 154, ал. 5 ЗУТ. Освен изложеното следва да се маркира основателността и на касационните доводи за неправилно прилагане нормата на чл. 183, ал. 4 ЗУТ, тъй като по делото не е установено по безспорен начин, че титуляра на РС не е реализирал строителство в имота, а напротив-има данни за реализирано такова и последвало разпореждане със собствен самостоятелен обект в блок 1, изграден в имота. Освен това оспореното допълване на презавереното през 2013 г. РС 206/23.10.2008 г. е постановено по реда на чл. 154, ал. 5 ЗУТ, която норма изрично изисква нотариално заверено съгласие на заинтересованите по смисъла на чл. 149, ал. 2 ЗУТ лица, каквито безспорно се явяват оспорващите към 2013 г. Предвид изложеното и тъй като са налице основанията за отмяна на решението по чл. 209, т. 3 АПК, същото следва да бъде отменено и по реда на чл. 222, ал. 1 АПК – постановено друго, с което се отхвърли жалбата на Б. Б. срещу заповед № ДК-10-ЮЗР-112/20.12.2016 г. на началника на РДНСК- Югозападен район, като неоснователна. С оглед своевременно заявеното искане от касаторите И. В., В. М., С. П. и изхода на делото, ответникът Б. Б. дължи на основание чл. 143, ал. 4 АПК направените в процеса разноски по представеният списък по чл. 80 ГПК в размер на 600 лв, съставляващи възнаграждение за един адвокат. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение