Решение № 10488 от 5.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2982/2019 г.

Решение № 10488 от 5.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2982/2019 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Ай Пи Трейд 2016" ООД, ЕИК 203996369, подадена чрез адв. Василева, против Решение № 260/10.01.2019 г. на Административен съд София-град, постановено по адм. дело № 10257 по описа за 2018 г. на този съд. С решението е отхвърлена жалбата на "Ай Пи Трейд 2016" ООД срещу заповед за налагане на принудителна административна мярка № 0401242/19.09.2018 г. на началник отдел "Оперативни дейности" – София, ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на дружеството е наложена ПАМ - запечатване на търговски обект – магазин за облекла, находящ се в гр. София, бул. "Цариградско шосе", подлез "Плиска", магазин № 5 и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. От съдържанието на КЖ може да се извлече основание по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. От изложението в КЖ следва извод, че се поддържа и отменително основание - съществени нарушения на съдопроизводствените правила, предвид на довода, че съдът не е коментирал представените от страна на дружеството доказателства. Иска се отмяна на решението и отмяна на наложената принудителна административна мярка. Претендират се разноски. Ответникът по касация - началник отдел "Оперативни дейности" – София, ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, сочи в писмен отговор съображения за неоснователност на касационната жалба, както и претенция за присъждане на разноски. Представителят на ВАП дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на КЖ, допустимостта, валидността и правилността на обжалваното решение и след служебна проверка по чл. 218 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна. Предмет на оспорване пред административния съд е била заповед за налагане на принудителна административна мярка № 0401242/19.09.2018 г. на началник отдел "Оперативни дейности" – София, ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС е постановено запечатване на търговски обект – магазин за облекла, находящ се в гр. София, бул. "Цариградско шосе", подлез "Плиска", магазин № 5 и забрана за достъп до него за срок от 14 дни, стопанисван от касатора. В обжалваното решение съдът е приел, че оспореният административен акт е законосъобразен като издаден от компетентен орган по приходите по чл. 186, ал. 3 ЗДДС, в изискуемата писмена форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. От фактическа страна съдът е установил, че процесната заповед е издадена поради извършено нарушение на чл. 118, ал. 1 вр. чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС - не е издадена фискална касова бележка за направена контролна покупка на дамска блуза на стойност 5, 49 лв., без за същата да е издаден касов бон от монтираното в обекта фискално устройство, което в момента на проверката е било в работен режим и в изправност, нито на касова бележка от кочан с ръчни касови бележки отговарящ на изискванията на Наредба № Н-18/2006 година. Сумата била платена в брой от Т. Беловски - ИП в ГДФК и приета от К. Цекова - продавач-консултант. При тези данни съдът е счел за налични предпоставките по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС за налагане на принудителната административна мярка - запечатване на обект, както и основанията по чл. 187, ал. 1 ЗДДС за забрана достъпа до обекта и отстраняване стоките от него. Преценил е като неоснователно възражението на жалбоподателя за липсата на нарушение, което да е предпоставка за издаване на ПАМ, посочвайки, че съгласно текста на чл. 118, ал. 1 ЗДДС, задължението за регистриране и отчитане на извършените в търговските обекти продажби се осъществява по два начина: Чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност - системен бон, като тази правна регламентация, опровергава довода на юридическото лице, че като не е регистрирано по ЗДДС не е субект на това нарушение. Според съда противоправното поведение се състои в неизпълнение на задължението на субекта да издаде съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба, поради което мярката законосъобразно е приложена от административния орган като продължителността на срока е обоснована, с изложени мотиви. Решението е валидно, допустимо и правилно постановено. Първоинстанционният съд е изяснил релевантните за спора факти въз основа на събраните по делото доказателства и е извършил дължимата преценка за законосъобразност на административния акт съгласно чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 АПК. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба. В нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. По силата на предвиденото в чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения. В конкретния случай съдът е установил, че от "Ай Пи Трейд 2016" ООД не е изпълнено задължението за регистриране на извършена продажба, чрез издаване на касова бележка от работещото в обекта фискално устройство. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба, че по делото не е установена релевантната фактическа обстановка, послужила като основание за прилагане на процесната ПАМ. Съвкупната преценка на всички доказателства от административната преписка, част от които са с доказателствената сила на официални документи, установяват по категоричен и несъмнен начин извършването на продажба на стока, заплащането на която не е било законосъобразно документирано. Доказателствата от административната преписка не са оспорени по реда на чл. 193, ал. 1 ГПК и съдът не е имал основание да не съобрази доказателствената им стойност или в случай на съмнение да прояви служебна активност по смисъла на чл. 171, ал. 4 АПК чрез събиране на свидетелски показания. В тази насока е без значение липсата на индивидуализация на лицето, което е осъществило контролната покупка, след като фактите и обстоятелствата при проверката са документирани съобразно чл. 110, ал. 4 и чл. 50, ал. 1 ДОПК, които протоколи не са оспорени в хода на съдебното производство. При тези факти законосъобразни са изводите на съда, че са налице предвидените от закона правни основания за налагане на принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС и приложението на чл. 187 ЗДДС. Наложената принудителна административна мярка съответства на чл. 22 ЗАНН - за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения. Възражението на касатора в обратния смисъл, както и твърденията за нарушение принципа за съразмерност по чл. 6 АПК са неоснователни. Налагайки ПАМ по чл. 186, ал. 1 ЗДДС органът по приходите действа при обвързана компетентност. Неправилно е и разбирането на касатора за правомощията на контролния орган и мотивите на съда в тази насока. Съобразно чл. 186, ал. 3 във вр. с чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС органът действа в условията на обвързана компетентност. При наличие на една от предпоставките, посочени в чл. 186 ЗДДС, административният орган е длъжен да наложи ПАМ, а чл. 187 ЗДДС разпорежда, че това се извършва независимо от наложената имуществена санкция за същото нарушение. В случая, при безспорно установеното неиздаване на касова бележка от въведеното в експлоатация фискално устройство, е изпълнена хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС за налагане на ПАМ "запечатване на обект". По този въпрос административният съд е изложил убедителни мотиви, които се споделят от касационната инстанция, на основание чл. 221, ал. 2, предложение последно АПК. Съдът е обсъдил доводите на жалбоподателя и правилно е посочил, че единствената преценка, която административният орган е оправомощен да извърши, е по отношение срока на принудителната административна мярка. В конкретния случай такава преценка е била направена и подробно аргументирана. Решението е валидно, допустимо и правилно, поради което касационната инстанция го оставя в сила. При този резултат по спора, на основание чл. 143, ал. 4 АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК и съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, на ответника следва да се присъдят разноски за осъществената защита от юрисконсулт в размер на 100 лева. Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение